|
|
ЕПАРХИЙСКИ МАНАСТИР "СВ. СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА"
На 9 километра североизточно от Варна се намира манастирът "Св. Св. Константин и Елена". Не е известно кога е основан, но предания разказват, че още през ХVІ век тук живяло монашеско братство и свързват възникването му с чудотворната икона на покровителите на християнството св. Константин и св. Елена и с лечебния извор (аязмо). И до днес този извор е съхранен. Намира се точно зад св. престол в храма. И днес тези, които пристъпят с вяра и упование на молитвите на св. равноапостолни Константин и Елена, и по великата Божия милост, получават изцеление, всеки според нуждите си. До средата на ХХ век в църквицата е била пазена стара храмова икона с ликовете на двамата светци. В най-долната част, в основата на животворящия Господен кръст е имало силно повреден надпис на гръцки език, който гласял: "… поради силен страх на християните … в Цариград 1713 година …" Най-ранните писмени сведения за историята на манастира са от ХVІІІ век и се съдържат в книгата "Писма от България" на известния руски пътешественик Виктор Тепляков, публикувана в Москва през 1832 г.
Още за манастира
|
|
МАНАСТИР "СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ" - СЕЛО ЗЛАТАР
Манастирът "Св. св. Петър и Павел" е разположен в местността "Манастирите" между шуменските села Ивански и Златар. Той е построен на мястото на стар манастир от римско време, който е бил разрушен с идването на турците през ХIV век.
В началото на миналия век на това място не е имало гора. Там имал нива местният земеделец Рачо Калоянов. Според някои разкази той бил бездетен, според други имал деца - близначета, които починали. Взел си хранениче - момиче, което също починало. А нивата не раждала, независимо какво сеели - било царевица, жито, боб... Местната пророчица Бона Велинова казала на Рачо, че нивата не дава плод, защото е на мястото на бивш манастир, точно върху манастирския храм. Той бил неверник, но след като сънувал три пъти подред един и същи сън, в който някой го подканвал да дари нивата си за манастир, защото иначе ще умре - той повярвал на знамението... И дал нивата си, за да се построи манастира.
Още за манастира
|
|
МАНАСТИР "СВ. МАРИНА" - СЕЛО БОТЕВО
“Манастирът на добруджанци”, както още е известна св. обител край с. Ботево, с патрон св. мчца Марина, се намира на около 35 км. от Варна. Ако се движите по главния път от Варна за Добрич, на около 6-7 км. преди с. Стожер ще видите указателна табела, която ви приканва да завиете наляво за селата Крумово и Ботево. Някъде около тази отбивка, минава границата между областите Варна и Добрич. Решилите да се поклонят в св. обител трябва да преминат транзит през с. Крумово и кв. Пясъчник, преди да достигнат до табелата, канеща ги да напуснат асфалтовия и да продължат по “черен” път, пресичайки южния добруджански чернозем, да стигнат до оазиса – в буквалния и преносен смисъл – “Св. Марина”.
Оскъдни са запазените сведения за манастира. Във в-к “Македония”, бр. 39 от 23 септември 1871 г. Димитър Станчев, задомен в с. Юшенлий (старото име на с. Ботево) учител, основател на местния революционен комитет, писател-патриот, близък приятел с Любен Каравелов и Христо Ботев, помества статията “Дълъп дере”, в която пише: “...Там, в храсталака, извира много студен извор, обграден отвътре с камани, колкото гробница, а стените горе ачик, в който се намира хемен до пояс вода, що тече непрестанно и ся изтича по-долу от зданието, дето има особен извод и изтичащата вода образува река. Кара долапи, тоже полива бахчи...”
Още за манастира
|
|
МАНАСТИР "СВ. ИЛИЯ" - СЕЛО АЛЕКСАНДРИЯ
Съществуват исторически данни, според които в местността край с. Александрия - Добричко преди векове е имало манастир на името на св. пророк Илия, който е бил разрушен от турците. По-късно на неговото място е било издигнато дървено теке, но в наши дни и то не съществува. По въпроса за миналото на манастира са правени проучвания и писани статии, някои от които са приведени по-долу.
От 2004 год. в местността „Текето” е започнат строежът на православния манастир „Св. пророк Илия”. Със средства на дарители там вече е построен параклисът „Св. Илия”, по план – равностранен многоъгълник. Местността е известна и със своето изворче, за което се смята, че лекува различни заболявания. По тази причина там често се събират хора от различна вяра и празнуват заедно.
Още за манастира
|
|
МАНАСТИР „СВ. ПАНТЕЛЕЙМОН” – ”ПАТЛЕЙНА”, ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ
Патлейнският манастир е разположен на 2 - 2,5 км. южно от градската крепостна стена, в първата гънка на планинската верига. Сградите му са стъпвали на една тясна тераса в подножието на стръмните планински склонове, обрасли с липи, габър и дъбови дървета. Църквата с жилищните помещения на юг от нея заема западния края на терасата, останалите сгради опират до самите склонове отзапад и север. Един кръгъл контрафорс, тълкуван при откриването му от Й. Господинов в началото на нашия век като "кула", е изграден в началото на долната редица помещения и служи да подпира църквата по склона на терена. Негов пандан в срещуположния край на редицата беше открит при археологическите проучвания, проведени напоследък. От север на църквата се е намирала манастирската костница, състояща се от шест зидани гробни камери. На етажа в двете дълги редици помещения са били килиите на членовете на братството, а в приземието им – складове за хранителни припаси, кухня и пр.
Още за манастира
|
|
АЛАДЖА МАНАСТИР
На 14 километра източно от Варна се намиира прочутият скален манастир "Св. Троица", наричан от населението "Аладжа", което на турски означава "пъстър". Предполага се, че манастирът е възникнал още в раннохристиянската епоха, но в сегашния си вид бил изграден едва през Х век, когато през българските земи се разпространило отшелничеството. През годините на Втората българска държава под влияние на исихасткото движение скалните манастири в България достигнали своето най - голямо развитие. Тогава и Аладжа манастир отбелязъл своя разцвет.
Първото известие за манастира се съдържа в едно от писмата на руския археолог Виктор Тепликов, който през 1828 - 1829 г. посетил българските земи и проучил някои древни археологически паметници в Северна България. Аладжа манастир се споменава и в проучванията на К. Иречек. Първото цялостно проучване направил К. Шкорпил, който през 1889 г. изследвал пещерата и и направил конструктивен план.
Още за манастира
|
|
|
