Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
Светии
Духовници
Жертви на атеизма
Манастири
Варненска духовна околия
Шуменска духовна околия
Търговишка духовна околия
Провадийска духовна околия

МАНАСТИР "СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ" - СЕЛО ЗЛАТАР
Св. св. Петър и Павел           Манастирът "Св. св. Петър и Павел" е разположен в местността "Манастирите" между шуменските села Ивански и Златар. Той е построен на мястото на стар манастир от римско време, който е бил разрушен с идването на турците през ХIV век.
          В началото на миналия век на това място не е имало гора. Там имал нива местният земеделец Рачо Калоянов. Според някои разкази той бил бездетен, според други имал деца - близначета, които починали. Взел си хранениче - момиче, което също починало. А нивата не раждала, независимо какво сеели - било царевица, жито, боб... Местната пророчица Бона Велинова казала на Рачо, че нивата не дава плод, защото е на мястото на бивш манастир, точно върху манастирския храм. Той бил неверник, но след като сънувал три пъти подред един и същи сън, в който някой го подканвал да дари нивата си за манастир, защото иначе ще умре - той повярвал на знамението... И дал нивата си, за да се построи манастира.
          Събрали се местни християни, с наличните си средства - коне, волове, каруци - докарали материали... Забили на мястото един кръст и започнали да копаят. Разкопали нивата и наистина намерили каменните основи на старата църква. Построили параклисче. По-късно събрали пари и издигнали нова църква, а намерените стари основи с надпис положили в основата и. Годината била 1937.
          Първата монахиня в манастира е Вяра, със светско име Радка - богата и много красива девойка от Нови пазар, завършила френски колеж. Пристига през 1950 г. Била е в манастира само две години. В църквата тогава нямали свещеник и ходели на църква в с. Златар. Веднъж реката придошла и след като настинала при прекосяването и, сестра Вяра се разболяла от пневмония и през 1953 г. починала. След нея през 1952 г. пристига монахиня София /Василка от село Ивански/, студентка в Софийския университет. Тя е първата игуменка на манастира. Почива през 1990 г. на 71-годишна възраст. Следващата игуменка е сестра Макрина, която идва през 1952 г. (тогава 40-годишна) и почива в манастира на 87 годишна възраст. Днес техните гробове са зад църквата, край пътечката към манастирския извор. Понастоящем игуменка е майка Ксения, в манастира от 1980 г. С нея заедно живееше сестра Ирина - майката на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил.
          Сегашната сграда на манастира е твърде стара. До 1990 год. в манастира не е било прокарано електричество и сестрите са живеели и служели на светлината на газени лампи и свещи... Монахините не са разполагали и с телефон, поради което при нужда от медицинска помощ или други неотложни нужди им се е налагало да бягат четири километра до село Златар... С вода и до сега се снабдяват от извора на манастира, който е отдалечен на около 300 м. От него сестрите през студ и зной носят вода за пиене с кобилици. Неотдавна е направен опит да се прокара питейната вода до манастира, но засега - неуспешно. Според местните жители, изворната вода е лековита и помага срещу ревматизъм и екземи.
          С благотворителността на местни хора и с Божията помощ през 1993 г. е открита нова църква, а три години по-късно започва издигането и на нов манастирски комплекс. През 1994 г. се създава инициативен комитет за възстановяване на манастира с председател игуменката Ксения.
          Понастоящем манастирът е сериозно заплашен от свлачище, за борба с което е необходимо да се изгради подпорна стена и да се направят дренажи. Монахините вече разполагат с мобилен телефон и средства за лекарства. Отворен е жп-прелез за манастира, а след спечелени два малки демонстрационни проекта по линия на правителството пътят към манастира е засипан с чакъл и са изградени кубетата на новата църква.
          Игуменката Ксения, монахинята Ирина, свещеникът Йосиф и монахът Илиян посрещат гостите на манастира, всеки от които идва със своя мисия в сърцето. Разказват, че душевно спасение в манастира са получили много хора - катастрофирали семейства, боледуващи, отчаяни родители, безпътни деца ... "Господ е избрал по-доброто за нас. Той е милостив. Иначе защо хората му се молят? Идваме с греха си и си тръгваме с опрощението, за да се пречистим..." С тези думи изпращат гостите си домакините и техните помощници.

Св. св. Петър и Павел Св. св. Петър и Павел Св. св. Петър и Павел Св. св. Петър и Павел Св. св. Петър и Павел
Св. св. Петър и Павел Св. св. Петър и Павел Св. св. Петър и Павел
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2018 "Православни ценности" All rights reserved