Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
Светии
Духовници
Жертви на атеизма
Манастири
Варненска духовна околия
Шуменска духовна околия
Търговишка духовна околия
Провадийска духовна околия

ИСТОРИЯ НА ВАРНЕНСКАТА ЕПАРХИЯ
България
          Варна е апостолска катедра. Според редица източници първозванният Христов Апостол Андрей проповядва Евангелието на нашия Господ Иисус Христос по цялото крайбрежие на Витиния, Понта, Тракия и Скития (J. P. Migne, PG, Athens, 1988, t. 2, с. 1191-1198). Във Варна (Odyssoupolis) той поставя за пръв епископ своя ученик Апостол Амплий (Vii ton agion, Athens, 1990, 141-142. Bioi iwn agiwn, Qessalonikh), за когото Свети Апостол Павел казва: "Поздравете обичния ми в Господа Амплий" (Рим. 16:8). Според Антим Амасийски, Ап. Амплий е бил епископ във Варна от 56-59 г. Кога и как е пострадал, не е известно. Паметта му се празнува на 31 октомври.
          От втората половина на VІІ в. Одесос вече не съществува. С пристигането на прабългарите начело с хан Аспарух (681-701) напълно е унищожена ранновизантийската епископска мрежа. През ІХ-Х век с покръстването на българите отново се появява живот, като Варна все пак е архиепископия. През ХІІІ-ХІV в. Варна е епископия, след което е въздигната в митрополия. За пръв път Варна става българска през 1201 г., когато Калоян побеждава кръстоносците и завладява източните български земи.
          Известни засега са митрополитите Методий (1325 г.), Маркел, (1327 г.), Методий (1347 г.), Алексий (1373-1380 г.), Гавриил (1469 г.), Калист (1484 г.), Акакий (1572-1594 г.), Мелетий (1604 г.), Теоклит (1604-1605 г.), Матей (1606 г.), Митрофан (1622 г.), Порфирий (1624 г.), Партений (1624-1632 г.), Мелетий (1635 г.), Партений (1639 г.), Антим (1649-1654 г.), Даниил (1656-1657 г.), Даниил (1657 г.), Никодим (1662 г.), Митрофан (1672 г.), Григорий (името му е отбелязано през 1698 г. при посребряването на иконата на Св. Марина, запазена до днес), Калиник (1720-1726 г.), Неофит (1774 г.), Филотей (1780-1797 г.), Паисий (1799-1806 г.), Григорий (1806 г.), Захарий (1817-1821 г.), Филотей (1821, след 1829 г. заминал заедно с руските войски в Одеса), Калиник (1830 г.), Йосиф (1835-1846 г., когато бива заточен в Света Гора, тъй като е бил по произход българин от Серес и помагал на българите във Варна и Варненско), Порфирий (1847-1864 г., който казвал на славянски "Господи, Господи, призри с небесе и вижд…"), Иоаким (1864-1874 г.)
          Митрополит Иоаким напуска Варна още през 1872 г., когато пристига първият български Варненски и Преславски митрополит Симеон. До 1882 г. той пребивава в Шумен, след което се премества във Варна и управлява епахията до 1937 г. Следващият Варненски и Преславски архипастир е Митрополит Йосиф (1898-1988). По такъв начин на Варненската митрополитска катедра за 115 години са светителствували само двама архиерея. Митрополит Кирил възглавява епархията от 1989 г., а след него от 22 декември 2013 г. я възглавява Митрополит Йоан.
          Викарий на Митрополит Симеон е бил Величкият Епископ Михаил от 1926-1927 г., когато бива избран за Доростолски и Червенски Митрополит. Следващият викарий е Величкият Епископ Андрей (1929-1937 г.), след което отива в Америка, организирва българските енории в епархия и става Нюйоркски Митрополит. Почива през 1967 г. и е погребан в притвора на храма "Св. Иван Рилски" в гр. Търговище.

ИСТОРИЯ НА ПРЕСЛАВСКАТА ЕПАРХИЯ
Преслав           По време на Омуртаг 811 г. е гонението против християните богомилостивият болярин Теодор - много благочестив духовен син на преподобни Теодор Студит (826 г.)
          Началото на епархията е начало и на Българската православна църква. След покръстването на българите през 865 г. Св. цар Борис по дипломатически път успява за 5 години да получи признанието на Цариградската Патриаршия и Православните църкви за Плисковската Архиепископия от 4.03.870 г. на едно от заседанията на VІІ-я Вселенски събор.
          Пръв Архиепископ се смята Йосиф, наричан още изповедник, някои твърдят, че е Стефан. След него в Плиска са Георги І (876 г.), Георги ІІ, Иоан (след 885 г). След Църковния събор в Преслав през 893 г. Столицата и Архиепископията се преместват в този град, който впоследствие е наречен Велики Преслав или Малкия Константинопол.
          През 927 г. Българската Архиепископия е въздигната в ранг на Патриаршия от императорския синклит без каноническо признание от поместните Православни църкви, поради което не влиза официално в състава на Пентархията. Първият български патриарх става Дамян. Следват Леонтий, Димитър, Сергий и Григорий. При последвалото византийско робство Преслав престава да бъде столица, а с това и център на Българскатаправославна църква.
          Император Йоан Цимисхий разрушава втората столица на България, нарича града на своето име Йоанополис, а катедрата става епископия. След освобождаването на България от Византийско робство Преслав е въздигнат в ранг на митрополия след този на Велбъжд. Първият известен архипастир е митрополит Сава от 1203-1204 г. През 1204 г., когато Василий бил признат от папата за примас, същият Сава получава звание архиепископ в подчинение на Търново, но отново е втори след Велбъждския митрополит.
          И след възстановяване на Българската Патриаршия в Търново през 1235 г., Преслав влиза в състава на Търновския диоцез. През ХІІІ и ХІV век Преслав има своето влияние като бивш прототрон. Не случайно пренасянето на мощите на Света Преподобна Петка Българска от Епиват в Търново през 1238 г. е възложено на Св. Марко - митрополит на Преслав и прототрона /1230-1231/.
Патлеински манастир           Известен е и митрололитът на Преслав и прототрона Сава ІІ. През 1263 г. построил църквата "Св. Никола и Св. мчк Андрей" на скалния манастир край с. Троица, Шуменско. През ХІІІ в. Преславският архипастир също имал подкрепата на Търново, защото Преславската църква се наредила между отстояващите православната вяра по времето на Лионската уния. Затова възглавяващият Преславския престол Митрополит Висарион през 1276/77 г. се славел заедно с Българския Патриарх Игнатий, който бил наречен "стълб на православието".
          През 1359 г. Митрополит Доротей на Великия Преслав и Прототрон вече се нарежда непосредствено след Търновския патриарх. Активността на епархията е засвидетелствувана и от най-многото запазени имена на български митрополити: Стефан, Димитър, Лъв, Григорий, Герасим, Арон, Мелетий, Макарий, Сава, Доротей, Висарион, Макарий.
          Турското робство нанася своите поражения не по-малко от византийското. На българските катедри Цариградската патриаршия поставя свои архиереи. Нещо повече, катедрата на преславския архипастир е преместена в Шумен. От 1720 г. е запазено името на Преславския епископ Никифор, който събирал средства за църквата "Възнесение Господне" в гр. Шумен, в който била епископската катедра. В началото на ХІХ век Преславска епархия се управлява от епископ Неофит до 18 септември 1809 г.
          По време на руско-турската война (1828/29 г.) в Шумен е бил епископ Антим Преславски. По време на лютата битка край Провадия бива пленен руският свещеник, който записва върху кръста своите премеждия в плен и как е бил откупен от Шуменския владика: "Аще кто возмет крест сей и по мне грядет. 1829 года мая 5 дня при селении Ескиарнаутларе от Правод в 5 верстах, против 25 тысячь регулярных пыхоты и 15 тысячь кавалерии с сим крестом и епитрахилем 31 - го Егерскаго полка священик Петр Андреев, сын Евланов, глаголом слова Божия, воодушевлял войска, где получил шесть ран и был взят в плен с сим крестом и епитрахилем и продан кавалеристом Анадольцем митрополиту Шумлинскому за 700 левов, за который Г. Генерал Лейтенант и кавалер Красовский, уплатил оному митрополиту 100 Голландских червонцов и препроводил к Фелдмршалу графу Забалканскому и кавелеру Дибичу, который обратно в полк отправил тогоже года месеца Октябра 26-го числа в Адрианополя".
          След войната изграждат отново храма "Възнесение Господне и Св. вмчк Георги" в Шумен. През 30-те години на ХІХ век Преслав е отделен от Търновската митрополия и въздигнат в митрополия. От 1831 г. новият Преславски Митрополит Григорий освещава новата църква "Св. Възнесение" в гр. Шумен. Наскоро след това той е заменен от "благообразния и благолюбив архиерей господин Герасим". Той усърдно полагал грижи за построяването на храма "Св. Ап. Петър и Павел" в Котел през 1834 г., поради което от името на котленци свидетелствува котленският летописец Жендо Вичов: "Не може да се изкаже неговата добрина и доброкроткогледна сладчина; и твърде обичаше да приказва слово в церквата, и като приказваше слово, толкози бе драг на хората, че всичките нарваха очи срещу му". През 1838 г. той освещава храма "Св. прор. Илия" в с. Тича, Омурташко. Св. Теодор Стратилат
          До това време българи и гърци са живеели наистина в братска слога, подпомагали са един друг, особено против вековния тиранин-иноверец. За това свидетелстуват и събитията около 1821 г. и създаването на "Филики етерия". В Шумен, макар и гръцки владика, кондиката на митрополитския храм "Св. Възнесение" се водила изцяло на български. Конфронтацията между българите и техните гръцки архипастири започва в края на 30-те и началото на 40-те години.
          Такива факти са налице при Митрополитите Порфирий (1840-1847), Дионисий (1847-1851) и особено по времето на Митрополит Вениамин (1851-1860), когото българите изгонват и завършва времето на Цариградската патриаршия в Преславска епархия. Митрополит Порфирий "и пеяши много сладко в церквата, щото няма като негу и той мязаше на незабвенний владика г. Герасим и защото беше много добър и многу учен, викна го владиката Порфирий на Шумен и го направи там даскал" (Из летописа на котленеца Жендо Вичев, Църковен Вестник 1969, бр. 20, с. 12-13).
          Цариградската патриаршия проявява гъвкавост. На 19 май 1861 г. Патриарх Йоаким ръкополага за Преславски митрополит Антим, по-късно Видински Митрополит и Екзарх Български. Шуменци обаче не искат повече архиерей от Фенер, макар и да е българин. Аналогично е отношението и в други епархии, където Фенер изпраща български архиереи. Така до 1868 г. номинално той носи титлата Преславски Митрополит, когато Патриарх Григорий VІ го назначава за Видински митрополит.

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved