ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ВТОРА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Втора Божия заповед "Не си прави кумир и никакво изображение на онова,
що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във
водата под земята; не им се кланяй и не им служи"
(Изх.20:4-5)


          Кумир или идол, според самата заповед, се нарича изображението на някоя твар, някое Божие творение, което е на небето - небесните светила, или на земята - различни одушевени и неодушевени предмети, или във водата - различни водни животни, твари, на които хората се покланят и им служат, вместо на Бога. Втората Божия заповед забранява да се покланяме на идолите, които са въображаеми божества или изображения на лъжовни богове.

1. Почитането на светиите
          Тук може да възникне въпросът: "Не се ли провиняваме срещу тази божия заповед ние - православните християни, които, вярвайки в Бога и служейки Нему, почитаме още и св. Богородица, и св. апостоли, и св. мъченици, и всички други светии, като в тяхна чест устройваме празници, издигаме храмове, служим литургии, пеем песнопения и т.н? Не са ли за нас светиите нещо като божества, от които очакваме милост и помощ, и които едва ли не изместват почитанието ни към Бога?
          В такова нещо искат да ни обвинят протестантите, но напразно. Ние бихме били идолопоклонници, ако боготворяхме светците и ако с тяхното почитане бихме затъмнили Божията слава. Но ние не ги боготворим и никого не поставяме на мястото на Иисус Христос, нашият единствен Спасител, Изкупител и Ходатай. Ние само следваме думите на Иисус Христос, който е казал на Своите апостоли, а чрез тях и на всички свои светии: "Който приема вас, Мене приема, а който приеме Мене, приема Тогова, който Ме е пратил" (Мат.10:40)
          При идолопоклонничеството кумирите отдалечават поклонниците си от истинския Бог, а при почитането на светиите се получава точно обратното: светиите като че ли хващат за ръка дошлите при тях по-малки техни братя и ги завеждат при Христа, а с това и при Бога. Православният християнин вижда в светиите Божии угодници и не го боготвори, а почита, именно почита, защото е послушен към боговдъхновеното Св. писание, което съветва всички верни: "Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им"(Евр.13:7).
          Почитането на светиите е голяма психическа необходимост за истински вярващия в Бога. Те улесняват християнина в доближаването му до небето. Те са необходимо стъпало между греховната богоотдалеченост и възсъединяването в Бога. Св. апостол Павел говори на вярващите: "Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа" (1.Кор. 1.1:1). Ако трябва направо да догонваме Христа, колко хора биха се отчаяли в това непосилно начинание. Иисус Христос е непостижим образец на всички съвършенства. Но светиите ни улесняват и насърчават в устрема към Бога. Много от тях преди са живеели обикновен живот, други може би са били грешни като нас и дори по-грешни от нас, ала с Божията помощ са станали светии! Перипетиите на техния живот са толкова поучителни! Техните изкупления, борби, подвизи и вяра - всичко може да окуражи слабите. Чрез житията те ни говорят: "И ние бяхме човеци с немощи като вашите. Но с божията помощ победихме греха. След като ние успяхме, и вие с Божията помощ ще се доближите до Бога". Така светиите не ни задържат при себе си, както правят идолите, препоръчвайки се за божества, а ни водят при Бога.
          Почитайки светиите, ние се учим да служим на Бога, както са му служили и чествайки ги, прославяме още повече Бога, Който е дивен в своите светии. Затова почитането на светиите не е нарушение на тази Божия заповед.

Втора Божия заповед
2. Почитането на светите икони
          Тази Божия заповед не ни забранява да имаме свещени изображения. Това се вижда ясно още в Стария завет, където Бог заповядал на Мойсей да постави в скинията (подвижния еврейски храм) златни свещени изображения на херувими, и то да ги постави в Светая светих, накъдето народът се обръщал да се покланя на Бога (Изх.25:18-19). Знае се също, че в храма, изграден от Соломон, на стените били изписани образите на херувими, такива имало и на вратите на храма (3 Царства 6:23-29, 32, 35).
          Думата икона по произход е гръцка и на български език означава образ или изображение. Така се наричат в Православната църква свещените изображения на Бога, на явилия се в плът Син Божий - Господ Иисус Христос, на пречистата Негова Майка и на светиите му. Историята свидетелствува, че християните от най-дълбока древност почитали иконите и ги употребявали в молитвените си събрания, а също и по домовете си.
          Същинският разцвет на иконопочитането започнало от времето на св. равноапостолен цар Константин Велики (324-337). Тогава е започнало усилено храмостроене и грижливо украсяване на новопостроените храмове с различни икони и стенописи.
          Да почитаме иконите като свещени изображения и да ги употребяваме за благовейно спомняне делата на Бога и на светиите Му не противоречи на втората Божия заповед: иконите са като книги, написани вместо с букви с образи и предмети. Иконите ни помагат за придобиването на нашето вътрешно благоговейно настроение. Почитането на иконите оказва благотворно действие върху нравствения живот на християните. Когато гледаме иконите и им се покланяме, трябва да устремяваме мислено поглед към изобразените на тях светии, а чрез тях - към Бога.
          Като знак на това, че почитането на светите икони не е противно на Бога, служи и факта, че Господ сам отпечата образа си върху кърпа - неръкотворния Си образ, а така също прави някой икони средства, чрез които излива благодеянията Си върху вярващите, такива икони ние наричаме чудотворни.

Втора Божия заповед
3. Греховете против втората Божия заповед
          Общото название на греха против втората Божия заповед е идолопоклонство - обоготворяване на кумири или идоли.
          Освен идолопоклонството, характерно за езичниците, има и вътрешно идолопоклонство, слабо забелязващо се, на което могат да се отдават хора, вярващи в истинския Бог. Към греховете на вътрешното идолопоклонство се отнасят всички греховни страсти, които завладяват душата ни и стават нейни идоли, и на тия идоли ние служим вместо на Бога, забравяйки своите задължения към Него и ближните.
          Главните прояви на това толкова тънко идолопоклонство са:
          - Користолюбие - ламтеж, ненаситен стремеж към забогатяване. Користолюбивите хора се грижат само за богатството си и то става за тях идол. Св. ап. Павел пише: "Користолюбието е идолослужение" (Кол.3:5).
          - Чревоугодие - проявено в лакомство, преяждане и пиянство. Св. ап. Павел казва за такива: "Техният Бог е коремът" (Филип.3:19). Казано с други думи, техният Бог е коремът, на когото те слугуват.
          - Горделивост - човек поставя по-горе от всичко своите достойнства и способности, и те стават негов идол.
          - Суетност - често придружава горделивоста
          - Лицемерие - когато човек не е по душа благочестив, се старае да проявява външно благочестие и по този начин да спечели слава пред другите.

4. Добродетели предписвани от Втората заповед
          Като забранява по-горе посочените грехове, Втората божия заповед по косвен начин ни учи и на добродетели:
          - Безкористие и щедрост - да даваме потребното на нуждаещите се, да облекчаваме участта на вдовици и сираци, да изтриваме сълзите на страдащите
          - Въздържание и пост - под въздържание трябва да разбираме благоразумно употребяване на всички наши сили за живот. Въздържанието е необходимо за нашето нравствено съвършенство и потребност за телесното ни здраве и дълголетие.
Втора Божия заповед           Постът и въздържанието от някои видове храни не е само просто умереност в яденето и пиенето, а висша степен на въздържание, което се изисква от нас в определено време според Устава на Православната църква.
          - Смирение и истинско непресторено благочестие - християнското смирение не е само израз на съзнаване слабостите и греховете, но и искрено признаване, че ако нещо е постигнато, то е направено с благодатната Божия подкрепа.
          Сам Господ Иисус Христос ни учи да бъдем смирени, както той казва за себе Си: "смирен по сърце" (Мат.6:3), т.е, не само да не изтъкваме своите добри дела пред хората, не само да не разказваме, но дори и да не мислим за тях, да не се хвалим с тях в душата си, да не ги изтъкваме като наша заслуги, а да смятаме себе си "слуги негодни, извършили това, което сме длъжни да извършим" (Лука 17:10).
          И така, нека да служим и се покланяме само на истинския Бог и Творец, на Неговите ангели, угодници и светии, а не на творението Му.

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved