Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ТРЕТОТО БЛАЖЕНСТВО
Трето Блаженство "Блажени кротките, защото те ще наследят земята"
(Мат.5:5)

          След грехопадението на прародителите в човешката душа се загнездили много грехове и пороци, които разстройват живота му, причиняват му тежки страдания и го водят след зле изминатия в грехове житейски път към вечната гибел в задгробния живот. Нашият Спасител дойде на земята, за да излекува заразената от грехове човешка душа и да я избави от вечни мъки и страдания. Блаженствата посочват противоположните на пороците добродетели, които внасят радост в сърцата на онези, които се стремят да живеят съобразно с Божията воля.
          Нека днес спрем вниманието си върху третото блаженство, да разгледаме неговото съдържание и каква радост носи то на онези, които се стремят да го следват в живота си. То гласи: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята".
          Кой хора могат да бъдят наречени кротки? - Това безспорно са хората, които не се поддават на гняв, които избягват житейските безсмислени конфликти и душевни смущения, които обичат спокойствието и притежават душевен мир. Кротостта не е малодушие или проява на слаб характер, а велико, но скрито мъжество, което е в състояние да понесе спокойно и най-тежката обида, без да се разгневи. Кроткият човек непременно е търпелив, а търпението не е свойство на слабите, а на силните души. Кроткият не е страхлив, а смел и великодушен. Той понася с радост нанесените му обиди и оскърбления, но когато вижда, че обиждат други, той смело и достойно се застъпва за тях. Сам Спасителят ни поучава да вземем пример от Неговата кротост и смирение с думите: "Вземете Моето иго върху себе си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце" (Мат.11:29). Кротостта не е проява на безволие или бездействие, а удивително равновесие на духовните сили в човека, които се изразяват веднъж в безпрекословно понасяне личните оскърбления в живота от страна на ближните, а от друга страна в защита на слабите и онеправданите. Ето какво казва за кротоста св. Йоан Кронщадски: "Кроткият човек никога не въздава на злото със зло, на обидата с обида, не се сърди, не издига в гняв глас против съгрешаващите и обиждащите,...когато го хулят, не отвръща с хули, когато страда и търпи наказания незаслужено от другите, не заплашва с отмъщение, а предоставя това на Праведния Съдия" (1. Петр. 2:23). Ето величествения образ на кротостта.
Трето Блаженство           Нито една християнска добродетел не може да бъде придобита изведнъж, за кратък период от време. Тя се постига постепенно с лични усилия на волята и с помощта на Божията благодат. Също и кротостта не се дава даром на човека, а той трябва да се стреми сам да я придобие. А ще я придобие, ако знае откъде да започне да я овладява. Св. Йоан Лествичник казва: "Началото на кротоста е мълчанието на устата при смут на сърцето". Съвършенство в кротостта е постигнал този човек, който не само е прогонил гнева от помислите си, но който и при най-ожесточени и яростни нападки отвън, без сам да е дал повод за това, запазва душевното си спокойствие, не се смущава нито от нападките, нито от неправдите, които му се нанасят, а всичко прощава.
          Кротоста може да бъде голяма сила в нашия личен живот. С добра дума, с кротка усмивка може да се постигне много повече, отколкото с гняв и насилие. Кротостта има вълшебен ключ в ръцете си, който може да отключи и най-закоравелите и ожесточени сърца. Душата на добродетелния християнин е кротка, защото над него почива Божията благодат, която го изпълва с мир, справедливост и радост в Светия Дух. Самолюбивият, гордият, тщеславният човек, който поставя своята личност винаги на преден план, не може да бъде кротък и спокоен, когато вижда, че не всички му отдават дължимото внимание. Той е раздразнителен, когато го поправят и поучават. Някой в неразумието си смесва гнева със смелостта. Не всяка проява на смелост е геройство. Има борби, които докарват срам на човека и го поставят в унизително състояние. Има победи, които го опозоряват, а не прославят. Затова св. апостол Иаков с толкова голяма настойчивост ни съветва: "Нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, защото човешкия гняв не върши Божията правда" (Иак.1:19-20). Геройство е да претърпиш и да простиш! Когато човек с кротост и доброта отвърне на обидите и оскърбленията, все едно, че запалва огън в душата на противника си, събужда съвестта му, която започва да го измъчва със своите спасителни изобличения. Удивителни са последствията на кротостта, свързана с търпение на несправедливо нанасяне на оскърбления. Чрез търпението християнинът е полезен и за себе си, и за ближния, на когото дава трогателен урок.
          Има един гняв, който ни е заповядан, понеже е добродетелен. Това е грехът против нашите собствени слабости. Това е безгрешен гняв, който може да бъде дори много полезен. Нали затова е казано: "Гневете се, но не грешете" (Еф.4:26). Всъшност може да има такова състояние, при което човек се гневи, без да изпада в грях. Гневът е дар Божи, сила на душата, която ние, поради неразумието си, сме превърнали в грях. Трябва да придобием мъдрост, за да знаем, как да употребяваме гнева безгрешно. Прекрасни мисли за полезния и вреден гняв е изказал и великият проповедник на древната Църква св. Йоан Златоуст: "Не виждате ли как в домовете огънят се държи на определено място и се разхвърля навсякъде - и по сеното, и по дрехите, за да не би той да пламне при подухването на вятъра...Когато настъпва нощта, ние гасим огъня от страх да не би по време на нашия сън, когато няма кой да го наглежда, той да се разгори и да направи пожар. Така точно трябва да постъпваме и с гнева. Той не бива да се пилее по всички наши мисли, но да се пази в дълбините на душата, за да не го раздухва вятърът на противниковите думи, но да получава той своето проявяване от нас и ние да го раздухваме умерено и безопасно..."
Трето Блаженство           Нека употребяваме гнева разумно и мъдро, като се гневим най-вече на самите нас, против нашите порочни наклонности и привички, против нашите страсти и недъзи. Едва тогава бихме се удостоили да получим обещаната ни награда: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята!" Каква земя се подразбира тук? Не тази, видимата земя, защото от опит знаем, че нея завладяват не кротките, а бруталните, не тихите, а войнствените, не скромните, а алчните и безскрупулните. Като имаме предвид, че в първото блаженство Спасителят обещава на смирените Царството небесно, във второто - на плачещите утехата на спасените, ще трябва по силата на логиката да признаем, че на кротките е обещано наследяването на бъдещата, новата земя, земята на рая, където ще царува правда (2. Петр.3:13). Но обещанието, че кротките ще наследят земята, не се отнася само към бъдещия, вечния живот. То не изключва и сегашния живот според обещанието на Спасителя: "Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде" (Мат.6:33).

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved