ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ТРЕТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

Третата Божия заповед "Не изговаряй напразно името на
Господа, твоя Бог"
(Изх.20:7)


          Името на Бога е свято, славно и величествено (Пс.8:2). Когато Мойсей запитал Бога за името му, получил отговор: "Аз съм вечно Съществуващият" (Изх.3:14). Това име на еврейски език гласи Иехова. Какво означава вечно Съществуващия? Това ще рече, че Бог е единственият извор на живота. Той е бил, е и ще бъде. Той единствен има битието в Себе Си. Всичко останало съществува по негова воля. "Той рече - и всичко стана: Той заповяда - и всичко се яви" (Пс.32:9). Бог е безначален и безкраен! И ако Той е благоволил да вдъхне в нас безсмъртна душа, която да вземе участие в Неговата вечност, това е по Негова милост.
          Към Бога, Който Сам по себе си е непостижимо велик и Който заслужава като наш небесен Баща, Благодетел, Изкупител и Всеподател, безкрайна почит и благоговение, често пъти ние хората се отнасяме към Него не само неприлично, но и кощунствено. Ние си позволяваме често пъти не само напразно да изговаряме името на Господа, но да го използваме в шеги и подигравки, да злоупотребяваме във весели истории и анекдоти, дори достигаме понякога до там и да го хулим. Затова Господ е оградил спазването на тази заповед със заплахата от тежко наказание, като е казал: "Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно" (Изх.20:7).
          Тежък грях против третата Божия заповед правят онези, които проклинат ближните си. Те забравят думите на Спасителя, Който изрично ни е казал: "Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви мразят и молете се за ония, който ви обиждат и гонят" (Мат.5:44). Когато си позволява да използва клетви, въпреки, че словото Божие ни говори: "Благославяйте, а не кълнете!" (Рим.12:14), човек се отчуждава от Бога и загубва Неговото благоволение и за себе си и за семейството си. Най-страшното е, че понякога и родители, в своя гняв и безизходица, проклинат децата си, като забравят, че Бог често допуска да се сбъдне някоя родителска клетва за назидание на безсърдечните и прибързаните.
          Много тежко съгрешават онези, които роптаят срещу Божия промисъл, като забравят, че всеки извършен грях заслужава наказание. То може да бъде или в този живот, и тогава то е краткотрайно, или в бъдещия, и тогава то е вечно. Щом Бог изпраща за греховете ни наказание още в този живот, това означава, че Той не ни е забравил, а се грижи за нас. Той иска да ни спаси и с временните страдания да ни избави от вечните страдания. Страданията в живота ни са доказателство за Божията грижа и любов към нас. Сам Той ни говори: "Когато Аз обичам, тях изобличавам и наказвам" (Откр.3:19). Ние грешните хора нямаме право да съдим своя Създател, а сме длъжни да преклоним главите си пред Неговия дълбок и неизследим промисъл, като вярваме, че Бог, като всеблаг иска да се спасят всички и да постигнат до познание на истината (1Тим.2:4). Бог по-добре от нас знае, защо се случва с нас едно или друго. Той ни изпраща често страдания в живота, за да ни избави чрез тях от страдания в ада. Той допуска да се случи нещо, което ние наричаме зло, за да ни предпази от по-голямо зло. Най-накрая Той ни изпитва чрез превратностите на съдбата ни. Той иска да ни прецени дали ще му останем верни докрай, за да ни възнагради още по-богато след това.
          Как да си служим с името Господне, за да не злоупотребяваме с него? Не злоупотребяват с Божието име само онези, които го изговарят с благоговение тогава, когато това е необходимо. Когато някой е изпаднал в голяма беда или нужда, или е изпаднал в непоносими терзания и изпитания, или се намира в безизходно положение, едва тогава той може, и не само може, но и трябва да се обърне към Господа. Споменаването на Божието име в такива случаи е потребност на душата и е заповядано от Бога чрез устата на Псалмописеца: "Призови ме в скръбен ден, Аз ще те избавя, и ти ще ме прославиш" (Пс.49:15).
          Не злоупотребяват с името Господне и онези, които призовават Бога на помощ преди всяка работа, които се осеняват с Неговия кръст и произнасят името Му преди и след ядене, които преди пътуване се обръщат към Него, които преди изпити или важни начинания Му се молят, защото св. ап. Павел е казал: "Всичко, що вършите словом или делом, всичко вършете в името на Господа Иисуса Христа, като благодарите чрез Него на Бога и Отца" (Колос.3:17). Не злоупотребяват с името Господне вярващите, когато застават на молитва пред Бога, било по някакъв конкретен повод, било когато изпълняват ежедневното си молитвено правило. Молитвата е такова свещено задължение и право, при което ние имаме милоста да беседваме с нашия небесен Отец. Но за да бъде правилно и без грях произнасяно името на Господа, ние трябва да се молим с благоговение, с дълбоко внимание и духовна съсредоточеност. В противен случай и с това свято само по себе си дело, молитвата, ние можем да оскърбим Бога и молитвата ни да бъде грях, според думите на Псалмописеца (Пс.108:7). Голямо оскърбление към Бога са нашите молитви, когато ние с устата си произнасяме Божието име, а със сърцето си сме при греховете и съблазните. "Просите, а не получавате, казва св.апостол Иаков, защото зле просите" (Иак.4:3). Сърцето ни трябва да бъде при Бога, когато се молим. Тогава молитвата ни няма да бъде празнословие, и ще бъдем чути.
          "Пред Божието лице се моли този - казва св. Йоан Златоуст, - който във време на молитвата се вглъбява в себе си и няма нищо общо със земята, но съм в него се внася небето и изгонва от душата си всяка земна мисъл". Не се ли молим така, молитвата ни ще бъде безполезна. Ние ще произнасяме тогава името Господне и няма да получим благословение чрез него, а дори и по-голямо осъждане.
          Не злоупотребяват с Божието име и онези, които при много важно обстоятелство се кълнат, че ще говорят истината. Тук особенно важно е да се подчертае, че св. Църква съгласно със Словото Божие, допуска полагането на клетва при много важни случаи. Сам Бог позволява клетвата, като забранява само лъжливото кълнене. Той казва: "Не се кълнете лъжливо в Мое име и не осквернявай името на твоя Бог" (Лев.19:12).
Третата Божия заповед           Да произнасяме клетви когато и да е, и за каквото и да е представлява само по себе си грях. Когато доверието е загубено между хората, тогава се налага необходимоста да се удостоверява истината с клетва. А нашият Спасител иска от нас да бъдем винаги толкова твърди в истината, че думата ни да бъде: да, да, не, не (Мат.5:3). Който много се кълне, той много и лъже, за да стигне дотам да не му вярват околните и да е принуден да се кълне. Но Бог поругаван небива (Гал.6:7), и лъжливата клетва влече след себе си голямо наказание. Примерите за това в живота са много. Бог изпраща наказание на някои, за да се вразумят всички. Затова нека прославяме с живота си Божието свято име, за да не погинем, а да имаме живот вечен!

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved