Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
Светии
Духовници
Жертви на атеизма
Манастири
Варненска духовна околия
Шуменска духовна околия
Търговишка духовна околия
Провадийска духовна околия

ЕПАРХИЙСКИ МАНАСТИР "СВ. СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА"
Св. Св. Константин и Елена           На 9 километра североизточно от Варна се намира манастирът "Св. Св. Константин и Елена". Не е известно кога е основан, но предания разказват, че още през ХVІ век тук живяло монашеско братство и свързват възникването му с чудотворната икона на покровителите на християнството св. Константин и св. Елена и с лечебния извор (аязмо). И до днес този извор е съхранен. Намира се точно зад св. престол в храма. И днес тези, които пристъпят с вяра и упование на молитвите на св. равноапостолни Константин и Елена, и по великата Божия милост, получават изцеление, всеки според нуждите си. До средата на ХХ век в църквицата е била пазена стара храмова икона с ликовете на двамата светци. В най-долната част, в основата на животворящия Господен кръст е имало силно повреден надпис на гръцки език, който гласял: "… поради силен страх на християните … в Цариград 1713 година …"
          Най-ранните писмени сведения за историята на манастира са от ХVІІІ век и се съдържат в книгата "Писма от България" на известния руски пътешественик Виктор Тепляков, публикувана в Москва през 1832 г.
          По време на руско-турската война 1828-1829 г. манастирът е бил разрушен. Няколко години след това благодарение на усилията на двама братя иеромонаси – Теодосий и Агапий Кантарджиеви от гр. Търново, започнало неговото възобновяване. Наоколо се простирала гъста и непроходима вековна гора. Монашеската обител била посещавана от твърде малко богомолци, които в пълно уединение извършвали християнските си обреди. След заселването на двамата братя иеромонаси местното население, вярващо в чудотворната сила на иконата на св.св. Константин и Елена, със свой собствен труд и средства, с помощи и пожертвования успяло да преобрази околността в обработваема земя, която била дадена на манастира. Част от приходите от стопанската дейност и даренията на населението от село Кестрич (дн. Виница) били използвани за устройване на църкви в околните села, за издръжка на училища, за подпомагане на бедните и др.
          До създаването на Българската екзархия през 1870 г. Варна е била седалище на гръцкия митрополит, а манастирът е бил под ведомството на Гръцката патриаршия. Независимо от това иеромонах Теодосий извършвал богослужение на църковно-славянски език. Само на големи празници, когато манастирът бил посещаван от гръцкия митрополит, или от някой друг влиятелен грък, службите се водили на гръцки език.
          След смъртта на двамата братя техен заместник станал свещеник Константин Дъновски от с. Устово, Смолянско, ръкоположен за свещеник в гр. Варна през 1857 г. и извършил първото богослужение в новопостроения български параклис "Св. архангел Михаил".
          След промяната в България започва възстановяването на манастира. Отново търновец – архимандрит Серафим (Геновски), въпреки големите затруднения от страна на местната общинска и държавна власт полага огромни усилия за възвръщане на имотите на манастира. През 1999 г. усилията му се увенчават с частичен успех.
          Въпреки трудностите и оскъдните средства, със собствен труд и с помощта на няколко души - всеотдайни доброволци - успяха да построят няколко килии, нова трапезария и кухня, издигна се нов купол на храма и се оформи един прекрасен манастирски двор.

Св. Св. Константин и Елена Св. Св. Константин и Елена Св. Св. Константин и Елена Св. Св. Константин и Елена Св. Св. Константин и Елена
Св. Св. Константин и Елена Св. Св. Константин и Елена Св. Св. Константин и Елена Св. Св. Константин и Елена

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved