Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
Светии
Духовници
Жертви на атеизма
Манастири
Варненска духовна околия
Шуменска духовна околия
Търговишка духовна околия
Провадийска духовна околия

СВЕТИИ ВЪВ ВАРНЕНСКАТА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА ЕПАРХИЯ
Св. Максим Исповедник
          Някои от тях поради атеистичния период и други причини не са били известни не само в епархията, но и в много централни издания. В "Църковен вестник", когато се пише за български светии, повечето пъти са забравени Св. Марко Преславски, който изобщо липсва от календара на Българската Православна Църква. Липсват и Свети Прокопий, Свети Райко и др. Така и в статията "1100 г. Българска православна църкква (Проф. Д-р Поптодоров, Църковен Вестник 1970, бр. 13, с. 2-8).
          В календарите, издание на Св. Синод, Свети Прокопий е отбелязан като мъченик, а Свети Райко като Йоан. Време е да се изправят тези празноти. Още с приемането на катедрата след 29 02 1989 г., Негово Високопреосвещенство Варненският и Преславски Митрополит Кирил се е разпоредил да се споменава името му на отпуста, след това на Свети Иван Рилски, заедно с другите местни светии, като Свети благоверен цар Петър Български, Свети княз Боян Първомъченик Български, Свети мъченик Райко Шуменски и Свети мъченик Йоан Омурташки, Трапезицки. Беше издадено отделно житието му. Всичко това спомогна да се разпространи почитта към него и в гр. Варна бе наименувана улица на неговото име. В Шумен и Варна бяха изографисани иконите на Свети Марко Преславски, Свети Прокопий Варненски и Свети Райко Шуменски.

          На територията на днешна Варненска и Великопреславска епархия са просияли и са се трудили още в древност известни Божии угодници:
          Свети Апостол Андрей Първозвани.
          Свети Апостол Амплий
, ученик на Свети Апостол Андрей, е един от 70-апостоли, първият епископ на Варна. Той е римски християнин в Рим, поздравен от Павел в едно от неговите писма. По-късно на Балканския полуостров Амплий, заедно с Урбан и Нарцис, умира като мъченик. Той е почитан като Светия на 31 октомври.
          Свети мъченици Инна, Пинна и Римма от Малка Скития, ученици на Свети Апостол Андрей Първозвани, памят на 20 януари и 20 юни.
(С. В. Булгаков, "Настольная книга священно - церковнослужителя", Москва, 1993 том II, стр. 48).
          Мъченици Максим, Теодота и Асклиада Маркианополски (305-311 г.) В днешна Девня е бил тогавашният център на митрополията, паметта им на 19 февруари, 15 септември.
(С. В. Булгаков, "Настольная книга священно - церковнослужителя", Москва, 1993 том II, стр. 367;
С. В. Булгаков, "Настольная книга священнослужителя", Москва, 1978 том II, стр. 77)
.
          Мъченица Мелитина, Маркианополска (310 г)., памет на 16 септември
(С. В. Булгаков, "Настольная книга священно - церковнослужителя", Москва, 1993 том II, стр. 369;
С. В. Булгаков, "Настольная книга священнослужителя", Москва, 1978 том II, стр. 80)
.
Св. Апостол Амплий, Урбан и Нарцис           Свети свещеномъченик Доротей, епископ Тирски
, управлявал църквата в продължение на 50 години. След като прекарал в необитаеми места във време на Диоклетияновото гонение против християните, той се върнал на катедрата си в царуването на Константин Велики и обърнал към Христа мнозина езичници. При Юлиян Отстъпник Свети Доротей приел мъченическа смърт в 361 г. в "Удския град в Долна Мизия - Одесос, подчинен на Митрополита Маркианопол". На него се преписват разказите за пророците, апостолите и 70-те Христови ученици. Особено е известна неговата гръцко - латинска "Синтагма": сборник от църковни и граждански закони. Паметта му се чества на 5 юни.
(С. В. Булгаков, "Настольная книга священно - церковнослужителя", Москва, 1993 том II, стр. 214;
С. В. Булгаков, "Настольная книга священнослужителя", Москва, 1978 том III, стр. 5
"Жития на светиите", София, 1974, стр. 276,)
.
          Свети Йоан Касиян, Свети Герман Добруджански,
придобили голяма известност по времето на император Юстиниян (527-565 г.) като Скитски монаси. Първи в християнския свят те налагат каноничната формула "един от Троицата разпнат", вместо употребяваната дотогава "разпнат за нас". За подвижници по добруджанското Черноморие се загатва и в словата на Козма Индикоплевст.
          Според свидетелството на марсилския презвитер Генадий, Свети Йоан Касиян "по народност е скит". Роден около 360 г., след като получил солидно светско образование, заедно с приятеля си Генадий се отправили за Палестина. В един витлеемски манастир, където прекарали две години, получил църковно образование и приел монашество. За да се запознаят по-добре с монашеския живот, през 385 г. двамата приятели отишли в Египет, където прекарали десет години сред египетски отшелници. Засилилите се оригенистични спорове между монасите ги заставили да напуснат Египет и да отидат в Константинопол. Тук Касиян бил ръкоположено от Свети Йоан Златоуст за дякон. След незаконното осъждане на Свети Йоан Златоуст през 404 г., по молба на цариградския клир Касиян отишъл в Рим през 405 г. да помоли папа Инокентий І да се застъпи в защита на невинно осъдения светител. В Рим той бил ръкоположен за презвитер. През 425 г. основал в Марсилия един мъжки и един женски манастир. С това и със съчиненията си преподобни Йоан Касиян допринесъл твърде много за разпространението на монашеството на Запад, особено в Галия и Испания. Починал вероятно в Марсилия около 430-435 г. Памет 29 февруари.
(Презвитер Генадий Марсилски, "За бележитите мъже", Pl с. 61, PL, t. 58, col. 1059-1120
Илия Цоневски, "Патрология", София, 1986, стр. 423-424
С. В. Булгаков, "Настольная книга священно-церковнослужителя", Москва, 1993 том II, стр. 104
"Жития на светиите", София, 1974, стр. 121-122)

          Свети благоверен княз Боян, Първомъченик Български, памет 28 март
(С. В. Булгаков, "Настольная книга священно - церковнослужителя", Москва, 1993 том III, стр. 117
"Жития на българските светии", София, 1979 том II, стр. 40-41)


Св. Константин Философ и брат му Методий         Славянските равноапостоли Константин Философ и брат му Методий, които вървяха и учеха народите мизийски, далматински, панонски и моравски, всякъде ги следваше и дори до стария Рим. А там блаженият папа Адриан по Божие откровение ги срещна тържествено вън от града с целия църковен причт и сановити граждани. Бог пък показа много чудеса и изцеления и прослави Своите светци. После блаженият папа отслужи божествена литургия и пострига в монашество Константин Философ, като го наименува Кирил, а Методий ръкоположи за архиепископ на Моравия и цяла Панония. След завършека на литургията той показа книгите преведени от гръцки на български език, при което самите книги се разгъваха и показваха, като казваше: "Благословен е Бог! Тези книги са истински жертвоприношения, угодни на Бога". После ръкоположи за свещеници и дякони Климент и Наум с останалите и заповяда цялото богослужебно правило, вечерно и утринно, да бъде извършено по българските писания в големия храм "Св. апостол Петър", което и стана. Също така и литургия беше извършена вкупом от всички, и за всичко това прославиха Бога, който показа такива чудеса.
          Богоносният Кирил умря в Рим на 14 февруари 869 г. и всехвалното му тяло беше положено в храм "Св. Климент Римски", ученика на Свети Апостол Павел. А Бог показа чудеса чрез Свети Кирил подир смъртта му и чрез знамения прослави Своя истински угодник. Като прежали скъпия си брат Кирил и като получи благословение за път от блажения папа Адриан, Методий заедно с всички свои ученици замина за Панония и Моравия, които наследи по архиерейство и там всичко добре уреди и научи.
          А след смъртта на Методий (6 април 885 г.) архиерейският престол зае някой си Вихинг, изпълнен с ереста на Македоний и Аполинарий. Много измъчи учениците на Методий, като ги предаде в тъмници и вериги. Но светците се помолиха на Бога и стана голямо земетресение, защото всички избягаха от домовете си, а вратите на тъмницата сами се отвориха и веригите се развързаха от нозете им. Всички се удивиха на това чудо и нарекоха светците велики. Но духоборците преписаха всичко това на Велзевула, както юдеите при Христа, а тях изгониха далеч от оная земя с много мъки. Други пък - презвитери и дякони - продадоха на евреите за пари. Евреите ги взеха, заведоха ги в град Венеция и когато ги продаваха по Божие допущение дойде от Цариград във Венеция някакъв царски човек по царска работа. Като узна за тях, едни откупи, е други така взе, заведе ги в Цариград и каза за тях на император Василий Македон. И ги възстановиха пак в техните чинове и никой от тях не умря в робство. Едни от тях получиха спокойствие, снабдявани от царете в Цариград, други пък дойдоха в България и бяха приети с голяма почит.
          Като узна за тяхното пристигане, благоверният цар Борис се зарадва с голяма радост, защото отдавна търсеше такива учители на български език. Климент и Наум настани в дома на болярина Есхач, Ангеларий пък в дома на Чеслав. Но блаженият Ангеларий скоро се разболя от тежка болест и приключи земното си житие. Благоверният цар Борис много обичаше да беседва с преподобните и с удоволствие слушаше техните медоточни слова за вярата и благочестието.
          В 886 г. изпрати блажения Климент в западните предели на своята земя, в покрайнината наречена Кутмичевица, а преподобния Наум остана в Плиска и Преслав, като вършеше същото учителско дело. След като Свети Климент беше поставен за епископ Белички в 893 г., тогава Свети Наум стана учител вместо него в град Охрид. Преподобни Наум построи голяма обител, в която създаде храм "Свети Архангели" при устието на Бялото езеро. След като прекара в учителство 7 години, преподобни Наум се прости с учителството, отиде в своя монастир и поживя още 10 години. В края на живото си прие монашески образ и почина в Господа с мир в дълбока старост на 23 декември. Честното му тяло беше положено в гроб отдясно на храма. Бог го прослави с големи чудеса, като изцеляваше всякакви болести и изгонваше бесове.
          Презвитер Наум почина 6 години преди Епископ Климент, което означава в 910 година.

Св. Климент Охридски           Понеже носеше в душата си грижата за цялата държава, Борис реши да изпрати Климент в югозападните предели, та и там да научи народа на благочестие и на славянска книга, както се предполага в 886 г. И отиде Свети Климент в Кутмичевица, като се раздели с приятеля си Наум и с другите в обителта на Свети Пантелеймон. А заедно с това Борис изпрати и заповед до Домета, управител на оная област, защото всички жители там усърдно да приемат светеца, всичко да му дават изобилно, да му поднасят дарове и да показват всаденото в душата съкровище на любовта чрез видими прояви. И за да посрами още повече тамошните, сам към всичко друго подари на блажения Климент три дома в Девол, собственост на комитски род и снабдени с всичко потребно, както и места за почивка в Охрид и Главиница. Така неговата дивна душа изливаше любовта си към Христа върху Христовия раб и предлагаше на другите пример за такава похвална ревност.
          Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник. На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и писал; превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса. Той опростил глаголицата и съставил буквите на така наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България Свети Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали от България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия български народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27 юли 916 г.
          След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на Свети Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.). Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет на именния му ден - 25 ноември, а в деня на неговата смърт - 27 юли тя чества паметта на всичките Свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
          Свети Наум, Охридски чудотворец, памет 20 юни, 27 юли и 23 декември. Този велик наш преподобен отец Наум се роди в Мизия, както тогава наричаха България, от благочестиви родители. Но след като порасна, той счете за плява своето благородство и богатство и се прилепи към славянските равноапостоли Константин Философ и брат му Методий
          "Жития на българските светии", София, 1974, стр. 90;
С. Вл Булгаков, "Настольная книга священнослужителя", Москва, 1979 том II, стр. 266, 641 - 642;
Ал. Милев, "Теофилакт-Климент Охридски", София, 1955, §42-43.


          Свети благоверен и равноапостолен цар Борис
(С. В. Булгаков, "Настольная книга священнослужителя", Москва, 1979 том III, стр. 265-266
"Жития на светиите", София, 1974, с. 225-227)

          Свети благоверен цар Петър Български
, памят 30 януари. Поддържал писмени връзки със Свети Павел Латрийски.
(С. В. Булгаков, "Настольная книга священнослужителя", Москва, 1979 том II, стр. 567
"Жития на светиите", София, 1974, с. 74-75
Жития на българските светии, София, 1979 том II, стр. 17-18.)

          Свети Марко Преславски
, възглавявал Българския прототрон, на когото е възложено отговорното служение - пренасяне мощите на Света преподобна Петка Българска от Епиват в Търново през 1238 г.
("Жития на светиите", София, 1974, с. 517)
Свети мъченик Райко Шуменски
          Свети мъченик Райко Шуменски
. Този нов Христов поборник и добропобеден мъченик беше от един голям град на България, който се нарича Шумен. Рода му и имената на родителите му не можахме да научим. А самият той се наричаше по български Райко, което на наш език се превежда Иоан (авторът погрешно превежда името). Прочее този Райко беше златар по занаят, живееше и работеше занаята си в центъра на Шумен, и беше на около 18 годишна възраст, много красив на лице, още по - красив по душа, а по вяра и любов към Христа: най - горещ и най - твърд. И както доказаха по - късно работите, и той като апостол Петър казваше на Христа в мисълта си и сърцето си: "Ако потрябва с Тебе и да умра, няма да се отрека от Тебе." Но той се показа прекрасен и чуден подражател и на патриарх Йосиф Прекрасни в целомъдрието, заради което встъпи в мъченически подвиг за вярата, и храбро се бори, и чудно се подвиза против видимите и невидими сили, и накрая умря за Христа като триумфален победител. А как се бори за целомъдрието и как претърпя мъченическа смърт?
          Работеше своя златарски занаят благодатноименният Райко в центъра на гр. Шумен. А срещу неговата работилница имаше една турска къща, чийто домовладика имаше неомъжена дъщеря. Тя като гледаше неизречената хубост и красота на хубавия Райко, изяждаше се в сърцето си от сатанинска любов и цялата гореше от обич към него, но не можейки иначе да постигне целта си и да изпълни лошото си желание, тя измисли.
          Един ден слезе и пристъпи малко от портата и извика Райко да дойде при нея. Той не разбирайки умисъла, отишъл и застанал вън от портата. Тя му казала да се приближи, за да й вземе мярка от пръста, та да й направи златен пръстен - печат. Хубавият момък се приближил и колкото той стоял със страх и стеснение, толкова тази развратница, новата Египтянка, с безсрамие и наглост сатанинска го задърпала с всичката си сила, за да го вмъкне в дома. Райко със сила си измъкнал ръцете от нейните, а тя - със сила отблъсната, паднала по гръб. И веднага, както в древност оная Египтянка, превърнала любовта в омраза, започнала да крещи колкото могла, и така наклеветила пред присъстващите Райко, който бил достоен за безбройни похвали, че дръзнал уж да изнасили нейната моминска чест.
          Голяма клевета! Агаряните го грабнали и го завели пред съдията. Съдията под влияние на бащата на момичето взел две решения: или да се потурчи и да я вземе за жена, или ако това не желае, да бъде бит, докато умре от побоя. Попитаха блажения Райко кое от двете избира, а той отговорил, че предпочита смъртта, отколкото да се отрече от Христа. Всички го уговаряли, а повече от всички го уговарял бащата на момичето, като казвал, че му прощава дързостта, само да се потурчи и ще го направи свой зет и ще го има като свой син - наследник на имота му. Но не можаха да променят мисълта му - той само това казвал: "Християнин съм, християнин ще умра!" О, твоята твърда съпротива, всеблажений Райко! О, твоето мъжествено убеждение! О, твоята към Христа най - гореща и пламенна любов! Ти за малко време показа, че дивно си се обогатил с четирите основни добродетели: благоразумие, целомъдрие, храброст и справедливост.
          Решението на тиранина беше да умре под ударите на побоя. Биеха го безмилостно, докато паднаха ноктите на нозете му. Но смятайки, че съвсем не са успели да променят мисълта му за да приеме тяхната вяра, не го оставиха, а го вързаха за мишците с въже и го окачиха нависоко и така окачен прекара остатъка от оня ден до вечерта. Тогава го откачиха, пак много ласкателства, но и с много различни изтезания го заплашваха. Обаче напразно се трудеха суетните безумци. Понеже след като той до кръв вече се противи, борейки се против греха, и след като любовта към благочестието отрано беше завладяла душата му, всеки вид мъки му изглеждаше смешен. Прочее, понеже настъпи вечер и нямаха вече време да му направят нищо друго, хвърлиха го в затвора, като му дадоха срок от два дни да размисли какво ще прави.
          След два дни го изведоха от затвора, провериха го по разни начини и понеже мисълта му си оставаше твърда и непоколебима, пак го окачиха за мишците до вечерта. На следния ден пак го изведаха и пак много ласкателства и обещания, а след това страшни закани и заплахи. Но блаженият нито ласкателствата и обещанията им прие, нито пък от заканите им се уплаши, а през цялото време имаше една защита в устата си: "Християнин съм! Няма да се потурча!" Трети път го окачиха за мишците, после поставиха под него мангал и като обръщаха мангала насам - натам, разпаленият огън топеше и изтощаваше тялото му. Продължаваха да го принуждават да се потурчи, обещаваха да му излекуват раните и да го направят велик Ага ако се потурчи. Но мъченикът само това отговаряше: "Вярвам в Христа. Християнин съм. Няма да се потурча!" >
          Но колкото светеца оставаше твърд във вярата, толкова посрамените мъчители се ожесточаваха. Прочее, измислиха друго по - сурово истезание. Разрязаха над пъпа му кожата на корема и изрязаха оттам един ремък от пъпа до гърлото и друг отзад пак до гърлото. Одраните места осолиха изобилно с влашка сол, а после го гориха със запалени свещи безмилостно и несъстрадателно. Кой няма да се потресе пред тяхната жестокост и зверосърдечие?! Кой няма да се удиви на действително дивната и свръхестествена издържливост на мъченика?! Кой няма да се изуми пред Божията сила, която в немощта на тялото на този деликатен и нежен юноша се проявяваше?! Но понеже нямаше какво друго да му сторят враговете на Кръста и понеже Подвигоположникът Христос не беше съгласен той повече да страда, затова в оня час Мюфтията издаде нареждане да престанат изтезанията и да го обезглавят. И така, беше обезглавен и се съедини с духовната безсмъртна Глава, Иисус Христос, за да съжителства и съцарува с Него. Бори се и завърши този временен живот и започна вечния и безкрайния на 14 май 1802 г. след Христа.
"Жития на Българските светии", София, 1979 г., том II, стр. 53 - 56.
Св. Преподобномъченик Прокопий Варненски
          Преподобномъченик Прокопий Варненски
. Произхождал от околностите на Варна. Бил син на благочестиви родители. Като станал на дванадесет години, той пожелал монашески живот, затова оставил родители, роден край и сродници и се оттеглил на Св. Гора. След като се запознал с видовете монашески живот, той избрал отшелническия и се подчинил на послушание на един старец на име Дионисий, който се подвизавал в скита "Св. Йоан Предтеча". След време приел от него монашеско пострижение, което отдавна желаел. Блаженият по природа бил незлоблив, украсен с особена простота на нравите и мнозина се възхищавали на неговата доброта, послушание към стареца и търпение в трудностите на аскетическия живот.
          Но врагът на човешкото спасение не търпи да гледа такива добродетели в един юноша. Затова в своята злоба възстанал против него със силна духовна борба и започнал всеки ден да му навява помисли да се върне в света. Бедният Прокопий не устоял на тези помисли и решил да напусне мястото на своите подвизи. Явил се в град Смирна. Като пристигнал тук, врагът започнал да му внушава друг помисъл по - лош от първия. Смущението на душата му особено се увеличило, когато узнал, че мнозина го окайват затова че напуснал светогорския скит. Това го хвърлило в отчаяние и го довело до решимостта да изпусне от ръцете си котвата на спасителната вяра. Без да открие някому своето намерение, един ден той отишъл при градския кадия (съдия). В разговора си с кадията Прокопий забравил своите строги обети, обещанията за вечни радости и страха от вечната мъка. На въпроса: "Защо носиш брада?" отстъпника отговорил: "Отдавна реших да сменя вярата си и затова преждевременно пуснах брада". Това зарадвало кадията, защото виждал, че отстъпникът от цялата си душа се обръща към тяхната религия. Веднага нечестивецът го огласил със своето душепагубно оглашение - заповядал му да произнесе някои хулни думи, което отстъпникът и направил, посъветвал го да остане твърд в своята решителност, а след 15 дни турците му наложили вече и самият печат на своето нечестие - обрязали го.
          След като отстъпникът вече приел на себе си този гнусен печат, мисълта му се изменила, съвестта му започнала да го гризе и той отчаян от това, дошъл в съзнание и решил непременно да потърси лек за душата си. Тайно отишъл при свой приятел духовник, разказал му всичко станало и прибавил, че има намерение да омие душата си от ужасния грях на отречението чрез проливане на своята кръв.
          Духовникът видял твърдостта на неговата мисъл и благословил намерението му.
          Петнадесет дни мъченикът посещавал духовника тайно. Последният ден той споделил на духовника, че ще застане пред нечестивия съд. Тогава заедно изпели молебен канон на Пресвета Богородица, разцелували се с последно целувание и излезли, като духовника вървял с него до самото съдилище. Мъченикът застанал пред кадията, хвърлил от главата си зелената мохамеданска чалма и с голяма смелост започнал да изобличава тяхната религия и да укорява нейния основател. Агаряните отначало мислели да променят настроението му с побой и затвор. Но като нямали успех, започнали да му обещават всевъзможни блага, високи длъжности и чинове. Мъченикът отговорил на техните съблазнителни обещания:
          - Ако бихте ми дали и целия свят, пак не бихте могли да промените моето разположение!
          Виждайки непроменимата му мисъл, беззаконниците изпаднали в голям смут и нямайки време да се занимават с изтезания, решили незабавно да му отсекат главата.
          Когато мъченикът бил доведен на лобното място, неговата смелост, спокойствие и мъжество хвърлили в изумление агаряните и никой от тях не смеел да го обезглави! Варварите се засрамили сами от себе си и започнали един друг да се канят, но въпреки това никой от тях не се решавал да обезглави мъченика. Имало един отстъпник от Христа, известен със своята свирепост и злоба, него довели и той изпълнил това, което не могли да сторят природните варвари. По този начин душата на страдалеца била изпратена при праведния Съдия, за да получи от Него мъченически венец.
          Всичко това станало в град Смирна на 25 юни 1810 година, в събота. По молитвите на Христовия страстотерпец Прокопий, да се сподобим и ние всички с вечните блага! Амин!
"Жития на Българските светии", София, 1979 г., том II, стр. 64.
"Жития на светиите", София, 1974, стр. 307.
Афонский патерик


Свети Седмочисленици           Свети мъченик Йоан Търновски (Трапезицки, Омурташки)
. Блаженият Иоан по произход е българин, роден в семейство на благочестиви християни от град Осман Пазар (дн. Омуртаг, Варненска и Великопреславска епархия). Много млад той загубил родителите си и като останал сирак, потърсил препитание в Търново. Там го приел един християнин керемидар и го учил на занаят. След време го прелъстили някакви хайдути в четата си. Като ги хванали турците ги повели да ги бесят без съд и присъда. Когато дошъл неговия ред той припаднал. Турците го вдигнали и го посъветвали ако желае да се избави от смъртта, да приеме тяхната вяра. Той ги послушал и се отрекъл от Спасителя Христа. Местният управник Али Бей го назначил за пръв служител в своя двор и го оженил за жената на неговия благодетел - учителя му в керимидарството, когото злосторници убили вън от града.
          Всемилостивия Бог, Който не желае смъртта на грешниците, а да се обърнат и да бъдат живи (Иезек. 33:11), и Който чрез покаяние отново прие Апостол Петър, отрекъл се три пъти от него (Иоан 18:17, 25-27; 21:15-17), в последствие прославил и блажения Иоан пред Своите ангели на небето и пред човеците на земята заради покаянието му и за страданието, което претърпял дори до смърт. Осем месеца след вероотстъпничеството си и двамата с жена си осъзнали своя грях и започнали да плачат и да ридаят.
          Йоан отива при управителя и заявява: "Истина е, че изповядвам моя Христос и проклинам вашия Мохамед. Ето ви вашия фес, който ми дадохте!" Снел феса от главата си и го захвърлил пред мъчителя. Тогава управителят заповядал да го оковат и да го бият безмилостно. Мъченикът не изпускал глас, само тихо си казвал: "Помени ме, Господи, в Царството Си".
          Хвърлили го в тъмницата, където пребивавал седем дни без да приема от никого храна и вода, от което станало ясно, че Божията благодат била върху него. Мъчителят го повикал при себе си и започнал да го ласкае, да му предлага пари и имоти. Мъченикът отговорил: "Златото, среброто ти и къщата да бъдат в погибел заедно с тебе! (Деян. 8:20). Аз, управителю, едно само молих от Господа и само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всичките дни от живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия свят храм!"/ (Пс. 26:4). Тогава мъчителят се разгневил и заповядал на войниците да го бият безмилостно и да го заплюват в лицето. Измъчвали го по най - различни начини даже и нощем като се надявали с много мъки да го върнат в първото му заблуждение. Тогава го изправили пред турското съдилище и го изследвали окончателно и го попитали три пъти: "Ти агарянин ли си, или християнин?" Мъченикът отговорил три пъти: "Християнин съм и искам да умра за Христа!" Тогава турският съдия изрекъл и написал смъртната присъда на мъченика.
          Като стигнали на определеното място за бесилото, мъченикът вдигнал ръцете си към небето и тайно се помолил и поклонил три пъти. После се обърнал към войниците и рекъл: "Сега изпълнете заповедта!" Те го обесили и той предал духа си в Божиите ръце в 12.00 часа през деня на 16 VII 1822 г.
"Жития на Българските светии", София, 1979 г., том II, стр. 82 - 87.
"Жития на светиите", издание на манастира "Св. вмчк Георги Зограф" , Света Гора, Атон, 2001 г., стр. 469.


Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved