СВЕТИ МЪЧЕНИК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ
Произхождал от околностите на Варна. Бил син на благочестиви родители. Като станал на дванадесет години, той пожелал монашески живот, затова оставил родители, роден край и сродници и се оттеглил на Св. Гора. След като се запознал с видовете монашески живот, той избрал отшелническия и се подчинил на послушание на един старец на име Дионисий, който се подвизавал в скита "Св. Йоан Предтеча". След време приел от него монашеско пострижение, което отдавна желаел. Блаженият по природа бил незлоблив, украсен с особена простота на нравите и мнозина се възхищавали на неговата доброта, послушание към стареца и търпение в трудностите на аскетическия живот.
Но врагът на човешкото спасение не търпи да гледа такива добродетели в един юноша. Затова в своята злоба възстанал против него със силна духовна борба и започнал всеки ден да му навява помисли да се върне в света. Бедният Прокопий не устоял на тези помисли и решил да напусне мястото на своите подвизи. Явил се в град Смирна. Като пристигнал тук, врагът започнал да му внушава друг помисъл по - лош от първия. Смущението на душата му особено се увеличило, когато узнал, че мнозина го окайват затова че напуснал светогорския скит. Това го хвърлило в отчаяние и го довело до решимостта да изпусне от ръцете си котвата на спасителната вяра. Без да открие някому своето намерение, един ден той отишъл при градския кадия (съдия). В разговора си с кадията Прокопий забравил своите строги обети, обещанията за вечни радости и страха от вечната мъка. На въпроса: "Защо носиш брада?" отстъпника отговорил: "Отдавна реших да сменя вярата си и затова преждевременно пуснах брада". Това зарадвало кадията, защото виждал, че отстъпникът от цялата си душа се обръща към тяхната религия. Веднага нечестивецът го огласил със своето душепагубно оглашение - заповядал му да произнесе някои хулни думи, което отстъпникът и направил, посъветвал го да остане твърд в своята решителност, а след 15 дни турците му наложили вече и самият печат на своето нечестие - обрязали го.
След като отстъпникът вече приел на себе си този гнусен печат, мисълта му се изменила, съвестта му започнала да го гризе и той отчаян от това, дошъл в съзнание и решил непременно да потърси лек за душата си. Тайно отишъл при свой приятел духовник, разказал му всичко станало и прибавил, че има намерение да омие душата си от ужасния грях на отречението чрез проливане на своята кръв.
Духовникът видял твърдостта на неговата мисъл и благословил намерението му.
Петнадесет дни мъченикът посещавал духовника тайно. Последният ден той споделил на духовника, че ще застане пред нечестивия съд. Тогава заедно изпели молебен канон на Пресвета Богородица, разцелували се с последно целувание и излезли, като духовника вървял с него до самото съдилище. Мъченикът застанал пред кадията, хвърлил от главата си зелената мохамеданска чалма и с голяма смелост започнал да изобличава тяхната религия и да укорява нейния основател. Агаряните отначало мислели да променят настроението му с побой и затвор. Но като нямали успех, започнали да му обещават всевъзможни блага, високи длъжности и чинове. Мъченикът отговорил на техните съблазнителни обещания:
- Ако бихте ми дали и целия свят, пак не бихте могли да промените моето разположение!
Виждайки непроменимата му мисъл, беззаконниците изпаднали в
голям смут и нямайки време да се занимават с изтезания, решили незабавно да му отсекат главата.
Когато мъченикът бил доведен на лобното място, неговата смелост, спокойствие и мъжество хвърлили в изумление агаряните и никой от тях не смеел да го обезглави! Варварите се засрамили сами от себе си и започнали един друг да се канят, но въпреки това никой от тях не се решавал да обезглави мъченика. Имало един отстъпник от Христа, известен със своята свирепост и злоба, него довели и той изпълнил това, което не могли да сторят природните варвари. По този начин душата на страдалеца била изпратена при праведния Съдия, за да получи от Него мъченически венец.
Всичко това станало в град Смирна на 25 юни 1810 година, в събота.
По молитвите на Христовия страстотерпец Прокопий, да се сподобим и ние всички с вечните блага! Амин!
"Жития на Българските светии", София, 1979 г., том II, стр. 64.
"Жития на светиите", София, 1974, стр. 307.
Афонский патерик
|
