Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
СРЕЩА С ИСТИНАТА
Среща с истината           Има сънища, които отминават заедно с нощта, не оставят в съзнанието никаква следа. Има сънища, които се стопяват като мъгляви вълни в блясъка на утрото. Има сънища-прозрения, които остават да живеят заедно с нас.
          Един неизвестен автор е записал: Събудих се. Разбрах, че съм сънувал, но какъв беше този сън...намерих се в една пищна зала, необозрима по размери. Светлинните ефекти се сменяха и залата потъваше в златисто сияние, в пурпур и синева. По стените портрети, пейзажи, фотографии на бележити сгради по света, носии и народни обичаи от всички континенти и раси. Във фотографиите бяха показани достиженията на човека, но над всичко бе самият човек. Портрети, навсякъде портрети в естествена величина – държавници, хора на науката, артисти, поети, писатели, художници, музиканти и философи; от знаменитостите на спорта до епископи и свещеници, изобщо върховете на човечеството.
          Умориха се очите ми, и когато се готвех да напусна тази причудлива зала, открих в един ъгъл врата с надпис: “Издигане към истината”. Останах известно време до тайнствената врата, за да наблюдавам как се използва този вход. Исках да видя какво се крие зад тази врата. Натиснах дръжката. Отзовах се в особен асансьор, който започна да се издига. Издигнат бях на значителна височина. Един тласък, вратата се отвори и се намерих в огромна зала, съвсем различна от залата с фотографиите.
          Напомняше библиотека: по целите стени рафтове, запълнени плътно с томове, всички в един цвят - сиво. Надписи на различни езици упътваха посетителя и той можеше да се ориентира без водач. Върху всеки том имаше картонче с ясно написано име и рождена дата. А дали моето име има място тук? – тревожно се запитах. Намерих отдела, към който бях причислен. До себе си разчетох трите имена и рождената дата на известен професор, мой съсед. Как е възможно? Защо непосредствено до професора е името на моя домашен прислужник? Значи тук не се зачита ранга, общественото положение на човека долу.
          Една мисъл прекоси съзнанието ми: Защо не надникна в някой от томовете. Посегнах към един, на който видях познато име. Книгата беше като закована. Трябва ли това да означава, че истината за нас, смъртните, ще остане скрита?
          Тогава приближих до моя том. Трите ми имена бяха отбелязани вярно, рождената дата без грешка, адреса ми, професията ми. С тръпнеща от вълнение ръка посегнах. Сивият том - моята книга, се отвори. На първата страница в голям формат видях своя образ в красиви чисти линии, с безоблачно лице. Видях се такъв, какъвто не бях се виждал в огледалото, нито на снимка. Потръпнах. Не съм такъв. Ясно дочух глас, тих и нежен, сякаш някой разговаряше с мен: ”Това е твоят истински образ. Така бе планиран той от Твореца.”
          Бавно обърнах страницата. Контурите на моя първообраз бяха отбелязани там, в горния ъгъл на всички следващи листа, но в много нежни и светлинни линии. Под този едва забележим първообраз, по полетата на страниците личаха в ясни тонове картини от действителния ми живот: моментни снимки, които ме представяха във всички възможни положения и ситуации.
          Там, до моя светъл образ, бяха отразени с неизтриваема яснота и точност: бръчки на яд, различните цветове на лицето ми при гняв, неискрена усмивка, презрително свити устни, ласкателство, лицемерие, надменност, смут и болка, блуждаещ поглед след алкохолно опиянение, след добре напълнен стомах, притворени очи след забавна чувствена игра, блажена усмивка след достигнато малко любезност, нежност и доброта. Всичко беше там.
          А очите ми. Тези очи! В тях беше отразено с идеална точност какво е ставало в душата ми – радост, изненада, тъга, роптание, завист, ненавист, омраза и злорадство. Там личеше най-потайното чувство. Та това са рентгенови снимки на моята душевност. И нито един от действителните ми образи няма покритие с първообраза в горния ъгъл.
          Бях сломен. Там, където трябваше да бъда смел - бях колеблив; където би трябвало за изтърпя мъдро, аз негодувах, роптаех. Даже снимките на моите молитви показваха изкривяване и свидетелстваха за принуда, за разсеяност, своеволие. В много от молитвите ми личеше формалност, липса на доверие към Този към когото бяха отправени...
          При всеки нов разгърнат лист ми се искаше да извикам: Не съм бил такъв! Не съм такъв!
          Разбрах защо всекиму се отваряше само неговата книга. Разбрах, че човек поне веднъж в пътя си трябва да застане сам с истината на своя живот. Сам, съвсем сам пред истината! Страшна е тази книга на истината за нас! Не са ли по-щастливи тези, които живеят в самоизмама, които никога не са се издигнали до истината за себе си?
Среща с истината           Колко съм останал в размисъл, не мога да преценя. Усетих ласката на тих повей. Осмелих се и повдигнах поглед. До мен се бе откроила фигура на мъж. Никога няма да забравя очите му, огнено бляскави, но и изпълнени с доброта. “Аз съм истината. Ти видя себе си. Застана смело с лице към истината на живота си. И се засрами. Възнегодува срещу себе си. Това е гниенето и оживяването на посятото семе. Сега твоето стебло може да порасте и да даде плод.” И този, който стоеше до мен, постави ръка на книгата на моя живот с любов.
          Сънувах ли? Сън ли беше? - питах се. Не зная! Каквото и да е – остава до края на моите дни. Дошлият се сля със светлината, защото Сам е светлина, но аз ще помня тези очи - огнено бляскави, проникващи, но и благи, изпълнени с любов...Ще помня думите му: “Поне веднъж в живота си човек трябва да се срещне с върховната истина на живота и в нейната светлина да огледа собствения си живот.”

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved