ГЛАВНА
ПРАВИЛНИК
ОРГАНИЗАЦИОНЕН СЪВЕТ и КОМИСИИ
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
КОНТАКТ
История
Светии
Духовници
Жертви на атеизма
Икони, стенописи
Катедра по Богословие
Варненска духовна околия
Шуменска духовна околия
Търговишка духовна околия
Провадийска духовна околия

ХРАМ "СВЕТО ВЪЗНЕСЕНИЕ"

          Необикновени са фактите около построяването на църквата "Св. Възнесение". През 1890 г. богатият турчин Вейсел Сали дарява голяма част от свой имот за строеж на православен храм и училище. За църквата е ползван трудът на местните хора, през 1892 г. е завършена камбанарията, през 1894 г. - строежът на голямата еднокорабна църква.
          От нейното име "Св. Възнесение Господне", т.е. "Светото Спасение", селото получава своето днешно име. Стенописите и иконите са дело на зографина Кузма. Голямата стенна икона на Христос е рисувана от отец Йордан Борисов, който е реставрирал и иконите на иконостаса.
          Художественият и архитектурен проект на иконостаса е дело на големия български художник-резбар, който изобразява прекрасни живописни платна с вечните библейски сцени и сюжети от българската история. Тук Кушлев прибягва до картинен разказ, подиконните табли са посветени на кан Аспарух.
          След като оформя и изработва иконостаса, художникът застава пред тогавашния митрополит на Варненско-Преславската епархия покойния дядо Йосиф с въпроса "Ввъзможно ли е в православния храм да бъде героизиран, представен и поставен един езичник?". След дълго, мъчително премисляне и осмисляне на художествения факт, мъдрият клирик дава съгласие, защото "... ако не беше Аспарух, нямаше да ни има и нас, и България...".
          Това решение се оказва изключително далновидно с оглед на най-новите исторически доказателства, които сочат, че Кубратовата династия, в това число кан Аспарух, е с християнска принадлежност и по този начин създателят на Българската държава е получил реабилитация за многото години, през които погрешно е бил наричан езичник.

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2014 "Православни ценности" All rights reserved