Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
БОГОСЛУЖЕНИЯ
Богослужения
          Бог е наш създател, наш небесен отец. Думата "Богослужения" сама по себе си ни дава разяснение, че става дума за молитва, служение на Господа. В молитвата пулсира животът на Църквата. С молитва започва Църковната служба, всеки нов ден; с нея се ознаменува и всяко по - важно събитие от дневния, седмичния и годишния кръг. Участвайки в ежедневно и празнично богослужение, християнинът, като жив член на църквата, участва в нейния молитвен и благодатен живот.
           Към ежедневното богослужение принадлежат следните последования: вечерня, повечерие (малко и велико), полунощница, утреня, часове (първи, трети, шести, девети) и литургия.
           Вечернята се извършва обикновено към залез слънце. Според древното времечисление денят започва от вечерта. И в наше време още се счита, че църковният празник влиза с вечернята и след нея. Повечерието се отслужва след вечеря, полунощницата след полунощ, утренята към зазоряване, часовете след утренята литургия след часовете. В наши дни полунощницата, часовете и повечерието се отслужват всеки ден само в някои манастири, а в другите църкви само през определени периоди (през велик пост).
          Света Литургия е център на православно - християнското богослужение. Тя е спомен за Тайната вечеря на Господа Иисуса Христа с апостолите, станала преди кръстните му страдания, спомен е и за изкупителната му смърт. Литургията символично изобразява по - важните моменти от земния живот на Господа. Тя е нашето безкръвно жертвоприношение. През време на Света Литургия, при приемане на Свето причастие под вид на хляб и вино ние приемаме тялото и кръвта Христови, чрез които осъществяваме напълно и действително общението си с Бога. Самата дума литургия означава обществено дело, служба. С течение на времето тя придобива значение на обществено богослужение.
          Свързване на утренята с вечернята имаме при така нареченото всенощно бдение, което се отсужва срещу празнични дни. Нарича се така, защото е траело цяла нощ.
Богослужения           Празниците се делят на подвижни и неподвижни. Подвижни са тия, които са свързани с празника Пасха (Възкресение Христово, Великден), а неподвижни са ония, които се празнуват винаги в едно и също определено число на месеца. Светите отци на Първия вселенски събор (325 г) наредили щото Пасха (Възкресение Христово) да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел да не съвпада с юдейската пасха. Поради това Празникът на Христовото Възкресение според православният календар, се пада в един от тридесет и петте дни мжду 4.04 и 8.05. По - важните подвижни празници са Пасха (Възкресение Христово), Възнесение (Спасовден), Петдесетница, Св. Дух, неделите на Месни и Сирни Заговезни, Тодоровден, Неделя Православна, Връбница, Велики четвъртък, Велики петък и Велика събота.
          Неподвижните празници се делят на Господски, Богородични и Светийски. По - важни Господски празници са Рождество Христово (25. 12), Обрезание Господне - Василовден (01.01), Богоявление - Йордановден (06.01), Сретение Господне (02.02) и Преображение Господне (06.08).
          По - важни богородични празници са: Рождество Богородично (08.09), Въведение Богородично (21.11), Благовещение (25.03) и Успение Богородично (15.08).
          Светийски са празниците, които са посветени на велики Божии угодници - пророци, апостоли, мъченици, преподобни, светители и др.
          Във връзка с църковните празници, тук е уместно да споменем накратко и за църковния календар, който е прeдмет на разговори и спорове в нашето общество. Всички вие сте чували за "стар стил" - Юлианския и "нов стил" - Григорианския. Ззатова ще ви разкажа историята им. Юлианският календар е съставен по нареждане на Римския император Юлий Цезар в първия век преди Христа, а Григорианския - от Папа Григорий VIII в 1582 год. И двата календара са основани на базата на слънчевата година, т. е. върху годишния кръг на земята около слънцето. Ако този кръг беше равен точно на 360 дни, щяхме да имаме година с 12 месеца и всеки месец щеше да има по равно число дни т. е. 30. Но понеже пълният годишен кръг включва 365 дни, пет часа и четиридесет и осем минути, четиридесет и шест секунди и една част от секундата, месеците на слънчевата година нямат равно число дни. Остатъкът за пет часа и нещо дава за четири години един цял ден. И ако този остатък не се взима под внимание, ще се стигне до там, че след 600 години Великден ще се празнува през есента, а Рождество Христово през лятото, а след 1200 г. ще изпуснем от времеизчислението една цяла година. За да не стане това, се е наложило всеки четири години да има една високосна с 366 дни. Но и тази корекция не е достатъчна, защото и при нея се явява един малък остатък, който за 128 г. дава един нов ден.
Богослужения           Това нещо не се взело под внимание при съставянето на Юлианския календар или стария стил. Затова Папа Григорий VIII наредил да се направят нови корекции и съставил нов календар. До негово време се била явила разлика от 10 дни. Новият, или Григорианският календар бил въведен за първи път на Запад на 05.10.1682 г. Денят, в който започнали да изчисляват времето вместо 05.10 бил сметнат на 15 октомври.
          Българската Православна Църква е възприела Григорианския нов стил и чества празниците си по него.
          На първия вселенски събор Св. отци решили Великден да се чества в първия неделен ден след първото пролетно пълнолуние и за това този празник винаги се пада през пролетта, което внесло ред в честването на този празник. Затова и празниците - Връбница, Възнесение Господне (Спасовден), Петдесетница и Св. Дух са подвижни и са в пряка зависимост от Възкресение Христово (Великден).
          За да се посреще пък достойно един Християнски празник и за да се изживее по - пълно радостта, която такъв един празник предлага на вярвщата душа, Светата Църква мъдро е наредила, по - големите Християнски празници да се предшестват от пост. Такива пости са: Великият пост преди Великден, Петровият пост преди Петровден, Богородичният преди Успение Богородично и Коледния преди Рождество Христово.
          Като се върнем на темата за Богослужението в храма ние не можем да не си зададем въпроса защо в нашата църква се употребява гласовата музика, т.е. само пението, докато в неправославните храмове е въведена инструменталната музика. В Стария Завет религиозната музика е била широко застъпена. Богослужението се е придружавало от пението на многочислен хор и от звуците на музикални инструменти: гусли, псалтири, тимпани, кимвали и др. В Новия завет обаче в църквите е въведено само гласното пение, навярно защото се е смятало, че живият човешки глас е най - съвършеният музикален инструмент и чрез него по - искрено, задушевно и сполучливо могат да се предадат и най - нежните трепети на религиозната душа. В VII в. Свети Йоан Дамаскин обособил осем гласа, които се употребяват в Източната Православна Църква и до днес.
Богослужения           Някои православни църкви като Руската и Сръбската значително са опростили и видоизменили Дамаскиновото осмогласно пение, като са го направили по - близко до своята народна музика. У нас във времето на Първото и Второто царства е имало също наши народни църковни напеви, запазени и до сега в Руската църква под името "български". През време на многовековното гръцко и турско робство тези напеви са изчезнали в България и се установило източното църковно пение или византийското. То оказало влияние и върху народната ни музика. Днес много наши народни мотиви имат в основата си източна църковна музика.
          От всичко казано до тук ние заключваме, че Православното Богослужение има най - разнообразна символика и история и именно затова то крие онези съкраментални тайни, които възвишават човешката душа и я доближават до Бога.

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved