Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ЩАСТИЕТО
Щастието
          Проблемът щастие заема трайно място в историята на човешката мисъл от векове насам. В началото трябва да уточним, че щастие и блаженство са синоними.
          Какво е щастие? Къде се крие то? В богатството, в славата, във властта или някъде другаде. Днес ще се опитаме да си отговорим на този въпрос.
          Имало някога един човек, който тръгнал да търси щастието. Знаел само че се намира там, където се докосват небето и земята. Дълго пътувал. Когато и последните сили го напуснали, дрипав и унил, обронил глава. Сълзи на мъка и отчаяние мокрели лицето му. Изведнъж почувствал нечие присъствие. Повдигнал уморено очи и видял пред себе си старец с много благ поглед. Защо скърбиш силно? - попитал го старецът. Търсех щастие – отговорил скиталеца. И къде го търсиш? Там,където небето и земята се допират, но те никъде не се срещат.
          - Щастието е на всякъде, стига окото ти да не бъде сляпо да го види. Ела с мен. Аз ще ти помогна да стъпиш на Пътя, който ще те отведе там. Четири са качествата, които трябва да придобиеш сине, за да намериш щастието.
          Първото качество: е да различаваш реалното и нереалното. В света има два вида хора: едни, които знаят и други, които не знаят и само това знание е важно. (Един древен философ бе казал: "Аз зная, че нищо не зная".) Истинско съществено е знанието на Божия план за човека. Не прави компромис между добро и зло. Трябва да се стремиш да правиш добро. Трябва да се учиш да различаваш полезното от безполезното и от полезното кое по малко полезно и кое е повече полезно.
          Второ качество: отсъствие на желание. Повечето хора желаят богатство, слава и власт.
          Трето качество: доброто поведение.
          Четвърто качество: и най-важното е любовта. В ежедневния живот значението й е двойно: първо - да не причиняваш вреда и страдание на никое живо същество и второ - винаги да помагаш на другите с каквото можеш.
Щастието           А да видим сега какво ни казва Иисус. Три години по време на своето служение Христос обходи цяла Палестина. Спасителят дойде на земята за човека и погледът Му е насочен най-вече към него. Контрастът между хората бе лесно уловим за него, който знаеше да чете в душите на хората. В множеството, което се притискаше да Го чуе, той виждаше хора, облечени в скъпи дрехи, които никога не са изпитали нищета и до тях гладни просяци. Веднъж той разказа на тези хора притчата за безумния богаташ.
          Хранилищата на този преситен човек са пълни. Но ето, че нивата му е родила повече от друг път. И той решава да ги събори и построи нови по-големи. Когато изобилието стига връх, в изблик на доволството, той казва на себе си: “Душо, почивай, яж, пие, весели се!” Но в същия миг чува Божия глас: ”Безумнико, нощес ще ти поискам душата”. Земните придобивки ползват тялото. Естествено то има потребности, които трябва да задоволяваме, но когато се стигне до презадоволяване, човек обеднява духовно, защото забравя, че има душа.
          Материалното добруване не е щастие! Жадуваното от всички ни щастие не живее в стомаха. Неговият дом е душата. Щастието е духовна извисеност, радост и вътрешен мир, който се купува с любовта към ближния.
          Горския звяр, разкъсал своята жертва лежи в прах и кал. И той пъшка от тежест в стомаха. А горе в небето лети птица лекокрила. Тя не се е лишавала от храна, но никога не претоварва тялото, за да може да лети. Всеки има свободния избор да пусне в себе си или дивия звяр, или птицата.
          Да се натрупат грамади от блага, това не е равнозначно на щастие. Истински щастлив е този, който богатее духовно. Щастие е когато се раздаваш на хората, които обичаш. Да се мисли, че материалната презадоволеност определя смисълът на живота, е измама. А да се пропилее живота заради една измама просто не си струва.
Щастието           Ще завършим с една притча за ризата на щастливия човек. Един халиф лежал смъртно болен в своята копринена постеля, заобиколен от лекарите на неговата страна. Те били единодушни, че само едно нещо може да излекува и спаси халифа: да се постави под главата му ризата на един щастлив човек. Пратеници се пръснали на всички посоки да търсят по всички градове, села и колиби щастлив човек. Но всеки, когото попитали за щастието му, имал само тревоги и грижи. След като вече били загубили надежда, пратениците срещнали един овчар, който докато пасял стадото си пеел и се смеел. Възможно ли е да е щастлив? “Не мога да си представя по-щастлив човек от мен” отговорил овчарят, смеейки се. Тогава дай ни ризата си. Нямам – отговорил овчарят. Незадоволителната вест, че единствения щастлив човек няма риза, накарала халифа да се замисли. 3 дни и нощи не допуснал никого до себе си. На 4 ден наредил да раздадат на народа копринените завивки и скъпоценните му камъни, и от този момент той оздравял и станал щастлив.

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved