Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ПЪРВОТО БЛАЖЕНСТВО И ГРЕХОВЕТЕ СВЪРЗАНИ С НЕГО
Първото Блаженство
          Иисус Христос иска да ни направи участници в блаженството на вярващите и затова ни е оставил Своите чудни 9 блаженства, които като километражни камъни са поставени по пътя на духовния живот, за да бележат степента на нащия напредък. Започвайки със смирението - тая единствена основа на благодатния живот, блаженствата ни водят по пътеката на добродетелите до техния най-висок връх - самоотверженоста, която, вдъхновявана от чиста любов към Бога, с радост е готова да приеме и мъченически подвиг за Христа.
          Първото блаженство гласи - "Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно" (Мат.5:3). Кои са бедните духом? - Според единодушното учение на св. Отци, бедни духом са смирените. Но защо Иисус Христос не е казал направо "блажени смирените", а "блажени бедните духом"? - Защото изразът "бедните духом" повече ни говори, отколкото изразът "смирените". "Бедният - тълкува Митрополит Филарет Московски - няма нищо, а всичко очаква от другите и като милостиня си изпросва необходимото за живота: храна, дрехи, жилище". Така е и с бедните духом. Те си спомнят, че нямат вече райско жилище, от което са изгонени заради греховете си; че нямат вече райска дреха на светостта, от която са се лишили заради грехопадението; че нямат райската храна от дървото на живота, за което са станали недостойни. И като си спомнят това, те се виждат в плачевното си състояние - без добродетели, без духовни богатства, застрашени да умрат от вечната греховна смърт! И като съзнават това, те като последни бедняци, смирено прибягват към богатия Бог и си изпросват за духовно жилище - църквата Христова; за духовната дреха - благодатта на Христа, защото които в Христа се кръщават, в Христа се обличат (Гал.3:27), за духовна храна - всяко слово, излизащо от Божиите уста. И Бог, Който е богат по милост, приема такива смирени люде и им дава храна, и дрехи, и жилище, като ги настанява в царството небесно! Само онзи, който се съзнава за беден духом, може смирено да проси и да получава духовни блага от Бога. "Смирената молитва и молещото се смирение съставят нещата на духа", казва Филарет Московски.
          Смирението е основа на християнския добродетелен живот. Иисус Христос е поставил бедноста на духа, т.е. смирението в началото на Своите блаженства, защото от смирението започва духовния живот, обогатяването с благодат и истинска добродетелност. Човекът е изгубил рая и трябва да се издигне пак до него. Ако той тръгне по пътя на гордоста, загубен е, защото пак ще падне провален от гордоста, както първия път чрез гордост падна от райското блаженство. Иска ли сигурно да се издигне до рая, трябва да тръгне по видимо стръмния път на смирението! Този път на доброволно себеунижение и на постоянно смиряване ще го доведе до Царството небесно! Св. Йоан Златоуст нарича смирението "основа, на която може да се изгради без опастност всичко, което е добро и спасително. Ако тази основа липсва, макар някой в своя живот да се извиси до небето, всичко това лесно ще се разруши и ще има лош край". "Смирението е солта на добродетелите. Както солта дава приятен вкус на храната, така и смирението дава съвършенство на добродетелите. Без сол храната бързо се разваля; без смирение добродетелта лесно се поврежда чрез гордост, тщестлавие, нетърпеливост и погива"(Фил. Моск.).
          В какво обаче се състои смирението? - Св. Антоний Велики отговаря на този въпрос така: "Смирението се състои в това - човек да признава себе си грешен, неизвършил никакво добро пред Бога; грижливо да пази мълчание; да се смята за нищо; да не натрапва своето слово на другите; да отхвърля собствената си воля; да обуздава зрението си; да има смъртта пред очите си; да се въздържа от лъжа; да не произнася празни думи; да не противоречи на по-старите; търпеливо да търпи оскърбления и да се самопринуждава да понася трудове и скърби". Сами виждате колко високо е това определение за смирението! Някой духовно невежи хора унижават тази велика проява на благодатната евангелска нравственост и я наричат овчедушие, обезличаване, безхарактерност. Но всъщност думите на св. Антоний Велики показват, че то съвсем не е овчедушие, нито някаква пасивност и безсилие, а най-добродетелна и най-възвишена активност на полето на духа у върховното и скрито същевременно подвижничество! Лесно ли е да понасяш оскърбления? Това мъчно дело обаче е лесно за смирения. Лесно ли е да не осъждаш ближните, да се поставяш по-долу от тях и затова искрено да ги цениш и обичаш? Това върши искрено смиреният. Лесно ли е да отхвърляш своята воля, да обуздаеш зрението си, да пазиш мълчание? Но и това е осъществимо за смирения.
Първото Блаженство           Всички светци са били дълбоко смирени люде. Те са смятали за последни грешници и в такова съзнание са черпили вдъхновение за нови и нови подвизи, за да се издигнат по стъпалата на съвършенството. Който е доволен от себе си, той не може да напредва в духовния живот. Съзнанието за греховност е била онази невидима пружина за Божиите угодници, която ги е движела все напред.
          Непарвилно смятат някой, че смирението убива желанието за духовен напредък. Точно обратното, защото то истински разкриля силите на духа и прави възможни и най-трудните подвизи. Където има святост, тя е постигната винаги чрез смирение. Великият патриарх Авраам, бащата на вярващите е казал смирено: "Аз съм земя и пепел" (Бит.18:27), а цар Давид е изповядал: "Аз съм червей, а не човек" (Пс.21:7). Св. ап. Павел, който повече от всички се потруди за разпространяването на Христовата вяра по земята е писал за себе си: "Аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол" (1 Кор.15:9); той се назовал "изверг"! Така смирено са постъпвали всички светци.
          Смирението има три степени. ето как ги определя видния старец Амвросий Оптински: първата степен е тази - да се покоряваш на по-горните от тебе и да не се превъзнасяш пред равните. Това е златно правило за обществения ред. На него се гради всяко семейно и обществено благополучие, както и всеки държавен строй. То е изразено в следните думи на св. ап. Павел: "Всяка душа да се подчинява на върховните власт"(Римл.13:1). Втората степен на смирението е тази - да се покоряваш на равните и да не се превъзнасяш над по-малките. Ако осъществявахме това смирение в живота си, какъв мир би царувал в нашите домове! Третата и най-възвишена степен на смирение е тая - да се покоряваш на по-ниско стоящите от тебе и да се смяташ за последен между човеците. Това смирение е било осъществявано от светците, които са помнели винаги думите на Христа: "Който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде роб" (Мат.20:27).
          По отношение на греховете спрямо първото блаженство на първо място стои гордостта. "Всички грехове са мерзостни пред Бога, но по-мерзостен от всички други е гордостта на сърцето", по думите на св. Антоний Велики. Нека да видим какви са степените на гордостта и нейните последици:
          Първата и наглед най-невинна степен на гордоста е тщеславието. То е старославянска дума, която на български ще рече пустославие, т.е. стремеж към гонене на празни слова. Обхванатият от тщеславие жадува да чуе за себе си похвала. Той иска да го гледат хората и да се учудват. Той се радва, когато се възхищават от него: било от красотата му, било от дарбите и знанията му, било от облеклото и украшенията му, било от гласа и говора му. Но всъщност тщеславецът е крадец, защото се хвали с чуждо богатство, което неразумно приписва на себе си. Той ограбва славата, която принадлежи само на Бога. "Какво имаш, което да не си получил?" - пита св. ап. Павел. "А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил" (1 Кор.4:7). Ум ли да имаш, не се хвали с него, защото Бог ти го е дал! Богатство ли, слава ли имаш, още по-малко се гордей с тях, защото те най-бързо напускат човека! Ако не благодариш на Бога за всичко онова, което ти е дал, Той може да ти го вземе. И тогава къде ще остане твоето тщестлавие?
          Втората степен на гордостта е надменността. Тя се ражда от тщестлавието така, както пеперудата идва от гъсеницата. Ако тщестлавието се задоволява с пълзене, надменноста вече високо хвърчи като пеперуда. Тщестлавният е радостен, като вижда своите достойнства; за тях той чака похвала и с това се услажда. Надменният обаче, не само се любува на своите качества, но и не харесва нищо от другите. Той се мисли за най-достоен, най-умен, най-съвършен. Той унижава и осъжда другите, презира ги и ги отрича.
          Който не се излекува чрез покаянието си от надменноста, непременно ще стигне до третата и най-висока степен на гордостта, а тя е възгордяването против Самия Бог. Св. Доротей ни разказва за един свой съвременник манастирски брат, който бил тръгнал по пътя на гордоста и свършил зле. Най-напред той се възгордял пред равните на себе си, и когато другите братя похвалвали някого пред него, той го унижавал и казвал: "Че какво представлява този брат? Аз не признавам никого за достоен, освен Макария". След време обаче взел и Макария да осъжда: "Че какво представлява Макария? Аз признавам за достойни само св. Василия и св. Григория". Но и тук не спрял възгорделия се монах. Не след дълго той започнал да унижава в сърцето си и тези велики светители и да признава за духовни авторитети само първовърховните апостоли Петър и Павел. Ала Доротей като виждал, как се развива у него гордостта, му рекъл: "Братко, ти скоро ще почнеш и светите апостоли да унижаваш". Така и станало. Гордият брат започнал да говори: "Че какво е Петър и какво е Павел? Никой нищо не представлява освен св. Троица". Накрая той се възгордял и против Самия Бог и загубил ума си. Така, който високо лети, ниско пада! Спасителят е предупредил човеците да не тръгват по пътя на гордостта, за да не погинат на веки. Той е казал: "Всеки, който превъзнася себе си ще бъде унизен" (Лук. 14:11). За гордостта небесното правосъдие е избрало най-страшното наказание - вечната посрама!
Първото Блаженство           Възлюбени, красиво е да си смирен и да се издигнеш! И колко е грозно да си горд и да се провалиш! Ала такъв е пътят на духовния живот. Ако се смиряваш, и да не те издигне никой земен цар, ще дойде време, когато Сам Небесният Цар ще те издигне до най-високото място - до царството небесно и ще ти даде да седнеш с Него на Неговия престол (Откр.3:21). Но мечтаеш ли по пътя на гордоста да се издигнеш, непременно ще бъдеш наказан, защото такова е Божието определение: "Всеки, който превъзнася себе си ще бъде унизен, а който се смирява ще бъде въздигнат" (Лук.14:11)
          Нека Бог да ни пази от гибелната гордост и да ни вразуми да обикнем спасителното смирение!
          АМИН!

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved