Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПРАВОСЛАВИЕ И ПРОТЕСТАНИЗЪМ
Разликата между Православието и Протестанизъм
          За да разберем каква е разликата между православието и протестанизма е необходимо да разгледаме същноста на протестанизма.
          През 1510 г. преминалият сурова житейска школа монах Мартин Лутер имал възможноста отблизо да наблюдава разпуснатоста на папския двор и на римското духовенство. Изчезнал предишният му възглед за светоста на служителите на римската църква. През 1516 г., наблюдавайки как образованият доминикански монах Тецел, по поръчение на папа Лъв X продава индулгенции за опрощаване на греховете, не само минали, но и бъдещи, Лутер се обявил категорично против продажбата на индулгенции. Според Лутер, човек стига до избавление от наказание поради вътрешно съкрушение за греховете си, искреното си разкаяние и решимостта да се поправи и обнови живота си. А индулгенциите пораждат в човека нравствена ленност и лъжлива увереност за опростени грехове, водят човека към духовно израждане и гибел.
          Лутер окачил на 31.10.1517 г. на вратите на витенбергския храм 95 тезиси, в които развил своите възгледи за покаянието, оправданието чрез вяра и доказвал вредата от продажбата на индулгенции. През 1520 г. Лутер бил отлъчен от църквата и само застъпничеството на светската власт го спасило от смърт. Той бил поддържан от много професори, свещенници, студенти, рицари и князе в Германия. Започнал разкол - формално отделяне на Лутер и неговите последователи от римо-католическата църква.
          По същите причини както и в Германия, в Цюрих започнало движение за църковни реформи, оглавявано от Цвингли, но истинския вожд на реформата в Швейцария бил французинът Калвин.
          Протестанските идеи проникнали и в Англия. Най-близък повод за въвеждането н ареформа в Англиканската църква било спречкването между папа Климент VI и английския крал Хенрих VIII, в резултат н акоето английския парламент приел през 1533 г. закон за независимост на Англия от папата в църковните дела и утвърдил върховните права на краля над Англиканската църква.
          Трябва да отбележим положителната страна на началните проповеди на първите реформатори Лутер и Калвин. Това е концентрация върху личноста на Иисус Христос, устременост към единствения предмет на нашето упование - Господ Иисус Христос. "Аз реших от нищо да не се интересувам, освен от Иисус Христос и то от Разпнатия", "Всичко считам за суета и измет, само да придобия Христа". Това е духът залегнал в проповедите на Лутер. "В моето сърце - казва той - единственно царува и трябва да царува един предмет, а именно - вярата в моя възлюбен Господ Иисус Христос, който е единствения център, начало и край на моите духовни и богословски помисли".
Разликата между Православието и Протестанизъм           Основната цел, която си поставя Лутер, встъпвайко в борба с Рим, това е да се възвърне християнството към чистотата н аапостолския век. В малкия лутерански катехизис се казва, че Лутер е скъп и благословен учител на Свещеното писание, преобразувал Божията Църква чрез възвръщане чистотата на християнското учение и правилното извършване на тайнствата. Той проповядвал "не ново учение, а това на древната Божия Църква, както са го проповядвали пророците и апостолите". Така мислят за Лутер лутераните.
          В действителност неговото учение, както и учението на другите реформатори, никак не се явява изложение на абсолютните, чисти Евангелски истини, не е възстановяване в чистота на Христовото учение. Учението на Лутер е свързано с време и с лица, и то отразява духа и характера на дадената епоха. Много е важно да се знае, че учението на протестантите не се е появило органически от Евангелското благовестие, а от опозицията срещу крайностите на католическото мировъзрение и от протеста срещу царящия нравствен упадък на римокатолицизма. Към тяхното знаме на борба за чистотата на Църквата се присъединил и нецърковен елемент, враждуващ с папството съвсем не от религиозни подбуди, а от политически, иконимически и лични и този нецърковен елемент оказва своето отрицателно влияние за развитието на Реформацията и нейното учение. И други личности на Реформацията, несъмнено искрени и вдъхновени от Лутер, не са били в състояние да изпълнят поставените пред тях задачи - да възстановят църковното учение в неговата апостолска чистота - и по силата на следните обстоятелства:
          а) от християнството на първите векове ги отделяли много столетия история
          б) средновековното им схоластично образование било едностранно и недостатъчно за изпълнение на толкова велика задача
          в) те не са имали познание за трудовете на отците и учителите на древната Църква на Изтока.
          Всичко това ги лишавало от възможноста да се справят обективно с поставените задачи. Всъщност Лутер и другите ранни реформатори, които съвършенно справедливо се обявили против юридическото разбиране и механическото възприемане на Божията благодат от римо-католическото тълкуване на отделните догмати, не са имали верен критерий за определяне истината за християнството от първите векове, тъй като не са познавали древните отци на вселенската Църква. При тях оставал един-единствен критерий, един-единствен източник за тълкуване - собственото виждане, личното мнение. Към този източник, в търсене на истината са прибягвали и Лутер, и Калвин, и другите реформатори.
          Говорейки сега, в началото на XXI столетие за протестанството, необходимо е да се подчертае, че в протестанизма следва да се различат две течения: Протестанизма на Лутер и Калвин с техните сподвижници и вярващите консервативни протестанти от една страна, и съвременния, "модерен" протестанизъм, широко разпространен в протестанските среди, в който всеки отделен човек, неговите лични преживявания, стават мярка за нещата, в които е отхвърлена необходимоста от попълване на индивидуалния разум с познание на Истината на Съборния църковен разум. Началото на религиозния субективизъм било положено от Лутер с неговото отрицание на преданието и "отпадане от опита на Църквата".
Разликата между Православието и Протестанизъм           Субективизма превръща религията в съвкупност от лишени от твърда основа, променливи, несвързани помежду си преживявания на отделни личности, а въведения в принцип субективизъм разпилява вярата; от тук вместо единен "стълб и крепило на истината", вместо единно тяло - Христовото тяло - пред нас се разстила море от секти, които в учението си за вярата и Църквата значително са задминали Ватикана и първоначалното протестанство. В протестанството не Свещеното писание, и не опитът на Църквата определят богословското мислене, а обратното - последното определя достоверността на първото.

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved