Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
СВЕТОТО ТАЙНСТВО ПРИЧАСТИЕ
Светото тайнство Причастие "За мене тленната храна не е сладка
нито този живот е удоволствие,
Хляба Божий желая аз, небесния хляб,
хляба на живота, който е плътта на
Иисуса Христа, Сина Божий...
И питието Божие желая - Неговата кръв,
която е любов нетленна и живот вечен."
Казва Св. Игнатий Богоносец


          Светото Причастие е тайнство, което се извършва по време на Света Литургия. Чрез Светото Причастие вярващият в Господа Иисуса Христа приема неговите Тяло и Кръв под вид на хляб и вино за духовно и телесно здраве и вечен живот. Преди да установи тайнството причастие Иисус Христос казал: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето, който яде от тоя хляб, ще живее во веки: а хлябът, който аз ще дам е Моята плът, която ще отдам за живота на света." /Йоан 6:51/.
          Господ пролял Своята Кръв и се пренесъл в жертва от любов към човешкия род и затова Тялото и Кръвта му крият в себе си цялата сила на тази жертвена любов, обединяваща в едно тяло Църквата - всички повярвали в Христа, затова и спасителят се моли: "Отче Светий! Опази ги в твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както Сме и ние" (Йоан 17:11).
          Човешката природа на Господа е пренесена един път в жертва за спасението на света, това стана на Голгота чрез разпъването на въплатеното слово - Иисус Христос. Чрез участие в установеното от Него тайнство - причастието - на вярващите била дадена възможност многократно да се приобщават със спасителната сила на тази велика жертва, и така да удържат пълна победа над греха, дявола и смъртта.
          В Светите дарове се съдържа цялата чудотворна сила на Спасителя - от силата на Неговото възкресение до освещаващата, просвещаваща и изцеряваща Божествена сила. Затова Свeтите дарове се наричат "храна безсмъртна". Най - великото чудо запазено в Църквата, което Светите дарове извършват над християните, които ги приемат със страх Божий, вяра и любов е чудото на възкресението на умъртвената от греха душа.
          За пръв път това Тайнство извършил Сам спасителят Господ Иисус Христос на Тайната вечеря. Тогава Той причестил Апостолите Си, а също и Иуда, за да покаже, че които се причестяват без вяра и изповед на греховете си, както се причестил Иуда, не само че не получават полза, но и си навличат духовна погибел.
          Ние, православните християни за разлика от еретиците, протестанти и сектанти, които виждат в думите Христови: "И когато ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, преломи го и раздавайки на учениците, каза: Вземете, яжте, това е Моето Тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: Пийте от нея всички: защото Тази е Моята Кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощение на греховете." (Мат. 26:28). Виждат само един символ, а ние вярваме, че Св. Дарове - хлябът и виното според учението на господа, действително се претворяват в Негово Тяло и Кръв. Това ясно е описал Преподобни Йоан Дамаскин още в VIII век, когато пише: "Тялото наистина се съединява с божеството, тялото родило се от Св. Дева, се съединява не така, че възнеслото се тяло слиза от небето, а че самият хляб и вино се претворяват в тяло и кръв Божии". Ние, православно вярващите, вярваме още, че като се причестяваме с Тялото и Кръвта Христови, приемаме цялостно Христа, т. е. , Той присъства в това Тайнство не само с тялото и Кръвта Си, но и със Своята човешка душа и Божество. И макар че Неговите Тяло и Кръв се разделят в Тайнството Причащение, Господ Иисус Христос остава винаги един и неразделим във всяка частица на Св. Причастие. Това е непостижима тайна за човешкия ум, но Св. Отци са се постарали да ни я разкрият поне отчасти чрез аналогии и сравнения. Св. Димитрий Ростовски пише: "Ако ти се учудваш, как е възможно Христовото Тяло да не се разсича, когато се раздробява агнецът и как във всяка частица се съдържа целият и съвършен Христос, то учудвай се и на това, че когато огледалото се счупи на малки части, човешкият образ отразен в него не се раздробява, а във всяка част той се отразява цял като в голямо огледало...Учудвай се и на това, че в малката зеница на твоите очи могат да се вместят огромни градове".
Светото тайнство Причастие           Колко полезно и спасително за тялото и душата на християнина е да се причестява, се вижда от Иисусовите думи: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден" (Йоан 6:54) и "Ако не ядете плътта на Сина Човеческий и не пиете Кръвта Му, не ще имате в себе си живот" (Йоан 6:53). Тези думи на нашия Господ не се нуждаят от разяснение и тълкувание, защото ясно показват, че които се причестяват редовно и благоговейно, ще се спасят, а които не вземат причастие, ще погинат.
          Св. Серафим Саровски казва: "Който се причестява, ще бъде спасен. А който не се причестява, мисля, че не!". Ето защо още след възнесението на Иисуса Христа, Неговите ученици и всички повярвали се събирали всяка неделя заедно, отслужвали Св. Литургия и се причестявали. По - късно Църквата постановила всички християни да приемат Св. дарове най - малко четири пъти годишно (на четирите поста: Коледен - който е постоянен от 14.XI до 25.XII., велик - през пролетта, Петров - през лятото и Богородичен от 1 до 15.VIII.), а които не се причестявали продължително време, се отлъчвали от общението си с Църквата, като неверници и еретици. Можем смело да кажем, че редовното и достойно причестяване е един от най - важните белези, по които се отличават истинският християнин от лъжехристияните, които носят Христовото име само външно. На тях Спасителят в съдния ден ще каже: "Аз страдах за вас, пролях кръвта си, изкупих ви и ви дадох чашата на живота и безсмъртието, но вие, неблагодарници, не пожелахте да пиете от нея и злобно се подиграхте с Мене чрез своята немарливост. Махнете се от Мене, аз не ви познавам, вие не сте Мои!"
          Какво означава да се причестим достойно? И кои се причестяват недостойно? Това са важни въпроси, на които трябва да знаем точния отговор. В Св. писание на Новия завет се казва, че който яде и пие тялото и кръвта Христови недостойно и без да изпитва себе си, яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. I кор. II 27-29. Благоговейно и страхопочитателно пристъпване към Св. Причастие избавя от всякакви злини и болести, от физическа и духовна смърт. Св. Игнатий Богоносец пише: "Покорявайте се на епископа и свещенството в съвършено единомислие, преломявайки един хляб, защото това е лекарство на безсмъртието, което не само предпазва от физическа смърт, но и дарява вечен живот в Иисуса Христа."
          Първото нещо за достойно и недостойно причестяване е, че никой човек, колкото и праведен да е той, не е достоен да понесе Христа и Бога у себе си. Това не е възможно без милостивата Божия намеса. Св. Василий Велики изповядва: "Зная Господи, че недостойно се причестявам с Пречистото ТВОЕ тяло и драгоценната Твоя кръв...но като се надявам на Твоето милосърдие пристъпвам към Тебе..."
          Главното условие за добросъвестно причестяване е да вярваме православно, така както учи Църквата. Към тази вяра принадлежи и простосърдечната ни и силна убеденост, че в Св. Причастие ние приемаме наистина Господните Тяло и Кръв.
Светото тайнство Причастие           Второто изискване от желаещия да приеме Св. Дарове е да изпълнява Божиите заповеди и особено заповедта за любов към Бога и ближния, т. е. към всеки човек. Тази любов трябва да е придружена с постоянна готовност за прошка на всеки, който ни е наскърбил. Никой не може да пристъпи към Светата чаша, ако не се е помирил с ближния си! Истинския християнин пръв иска прошка и това той върши не лицемерно, защото помни Иисусовите думи: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат 6 : 14-15).
          Ако ни се даде прошка, спечелили сме ближния си, но ако той откаже да се помири цялата отговорност пада върху него.
          Към тези най - важни условия за така наречения духовен просто за спасително причестяване спадат още въздържанието от всички грехове на езика (осъждане, празнословие, сквернословие, клевета, неприличен смях...), въздържанието от греховете на сърцето (пожелаване, завист, гняв); въздържанието от греховете на мисълта (блудни помисли, срамни въображения) и въздържанието от греховете на волята (злосторство, мързел, униние, отчаяние).
          Към духовния пост се отнасят и усилването на молитвата, поклоните, четенето на Светото Писание, житията на светиите и друга душеполезна литература.
          Преди да се причестим ние се изповядваме. Смъртно грешат онези християни, които вземат причастие без да се изповядвали.
          За съжаление тази порочна практика е широко разпространена в нашата боледуваща Църква и повечето християни се причестяват само след четене на свещеника на тъй наречената разрешителна молитва, непосредствено преди причестяването. Но тези нехайни християни нека знаят, че Бог ще ги държи отговорно за това на страшния съд. Ако гордостта им пречи, да се покаят, по добре да не дръзват да се причестяват. Ако се срамуват да открият греховете си пред свещеника, то техният срам ще бъде 100 пъти по - голям и ужасен на страшния съд.
          Има и такива християни, които отлагат причастието си, защото смятат, че енорийският им свещеник е "недостоен" и причастието от него е недействително. Но Св. Причастие не се осквернява от това, че онзи, който го преподава е грешен човек.
          В деня на приемането на светото причастие, готвещият се изпълнява молитвено правило, което се състои в казването на утринни и причастни молитви. Не яде и не пие нищо, на Църква отива рано, участва молитвено и съсредоточено в богослужението и на определения за причестяване момент се причестява.
          Свещенослужителите се причестяват след думите: "Един свят...", хора пее причастен канон (който носи името си от това, че през това време се причестяват свещенослужителите). Миряните се причестяват след изнасянето на Светата чаша и възгласа: "Со страхом Божим...". Но за да не става хаос по време на самата Литургия, е прието миряните да се причестяват след отпуста.
          Как трябва да се пристъпва към Св. Чаша, към Св. Причастие? - Със страх, с вяра, с любов и смирение, а не с блъскане, при което всеки гледа да изпревари другия и понякога дори се стига до обиди и караници. За да се избегнат тези безчинства, трябва да знаем, че благочинният ред на причестяване започва от най - малките деца, минава през по - възрастните, и завършва с по - младите. Мъжете минават преди жените, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата" Еф. 5:7
          На пристъпващите към Светите дарове, Църквата внушава да поставят кръстообразно ръце на гърдите си, приближавайки се към чашата на спасението, с уста да изповядват Христовото име, а със сърцето да изкажат своята гореща благодарност (101 правило на VI вселенски събор).
Светото тайнство Причастие           Ако ние успеем да се причестим в края на постите, това ще е двойна победа над дявола. След приемането на светото причастие християнина трябва топло да благодари на Христа, че ни е удостоил да вкусим от неговите животворни дарове, благодарим също на Божията майка и на всички светии, че са ни подпомогнали, в нашия труд за спасително причестяване.
          Светото Тайнство Причастие влиза в групата на задължителните тайнства за един християнин, но дори и задължително, християните го изпълняват по желание. Това е така, защото всеки човек е създаден със свободна воля. За всички наши действия, на първо място е свободната воля.
          Тайнството Покаяние е най - важната част от благодатния живот на Църквата. Църквата по думите на спасителя ще съществува до свършека на света, следователно и тайнството Евхаристия (причастие) ще се извършва в църквата всякога до второто идване на Иисуса Христа.

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved