Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ОСЪЖДАНЕТО Е ПОРОК, КОЙТО МЪЧИ И ВОДИ ДО ГРЕХОВЕ
Осъждането е порок, който мъчи и води до грехове
          Голямо изпитание за вярващите е да изпълнят душата си с доброта, с покой, да се покаят, да изживеят истинско пречистване.
          Ще споделим мисли за един на пръв поглед незабележим, но пагубен порок - осъждането. Тази черта в характера, а може би по-точно е да се определи като начин на поведение, се практикува от много съвременници. Този порок си поставя обикновено маската на ревност по доброто, истината, любовта. И хората го приемат, свикват с него, практикуват го, без да знаят за гибелните му последици. Човек понякога не знае, че той съществува, че го носи и че трябва да се бори с него. Осъждането на ближните е скрит враг. Облечени в мантията на правдолюбци, често хората одумват другите, намират и подчертават недостатъци. Даже някои си въобразяват, че изпълняват някакъв дълг, мислят се за призвани да изказват, според тях, истината.
          Осъждането може да има различни лица. От невинна забележка, през основателно възмущение, шеговита подигравка, прикрит сарказъм, злобен укор, да стигне до тежка обида. Същността му е човеконенавист. Невидимите стени, които осъждането издига между нас и ближните, ни водят до отчуждаване и охладняване на любовта, която Бог иска да изпитваме помежду си.
          Кои са причините, които ни тласкат към съдене на ближните?
          Гордостта. Тя предизвиква човек да има високо мнение за себе си, неправилно да сравнява своите качества с тези на другите, които винаги подценява. Горделивецът сам се поставя на пиедестал, откъдето съди и сам се издига в собствените си очи. Така губи възможност за реална преценка и изпада в окаяност. Нека припомним - "И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш. Защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото." (Римляни 2:1)
Осъждането е порок, който мъчи и води до грехове           Веднъж допусната в сърцето, гордостта не остава сама, а ражда и други пороци като злоба и завист. Те също могат да бъдат причина за осъждане. Ако горделивецът търси недостатъците на другите, завистникът се фокусира върху чуждите успехи и достойнства, за да ги омаловажи, да им се присмее и да ги принизи. Злобният и завистлив човек използва осъждането като защитно оръжие за отклоняване на вниманието към себе си.
          Други осъждат от незнание, от насадени грешни навици от детство. Те не осъзнават какво вършат и често обясняват поведението си така - не искам да обидя, но той или тя направи това и това...Подобен поведенчески навик влияе гибелно цял живот.
          Сред християните се срещат и хора, които осъждат от мнимо желание да помогнат. Вместо да открият своите недъзи, те усърдно следят, откриват и "поправят" братови слабости. Те не познават разликата между осъждане и изобличение.
          Бог ни учи на смирение, но не и на овчедушие. Той ни е дал начин да покажем грешката, без да съдим - "Ако съгреши против тебе брат ти, иди го изобличи насаме;ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата;но ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар"(Матей 18:15-17).
          Осъждането не търпи компромиси. Изобличението се прави с дълго търпение и любов. То дава шансове за промяна, не спира да се надява и вярва в добрата промяна на другия. Свети Йоан Златоуст казва: "Трябва не да посрамваш, а да вразумяваш, не да обвиняваш, но да съветваш, не с гордост да нападаш, а с любов да изправяш."
          Последиците от осъждането са много и разнообразни. Гордостта може да бъде не само причина, но и следствие от осъждането. Защото колкото повече виждаш чуждите пороци, толкова повече се издигаш сам в собствените си очи.
          Осъждането и злоречието ни правят съработници на дявола, защото му помагаме в опозоряването на другите. Постепенно губим любовта си и ни боли още повече, защото нарушаваме и голямата Божия заповед - възлюби ближния като себе си.
Осъждането е порок, който мъчи и води до грехове           Осъждането води до отчуждение между близки. Свети Йоан Милостиви казва - "Братя мои и чеда, не бързайте да осъждате. Защото много пъти виждаме греха на съгрешаващия, а тайното му покаяние не знаем."
          Когато съдим ближния си, прегрешаваме пред Господ, защото отнемаме Неговите права да съди Своите създания.
          Всеки може да се бори с осъждането. То е трудно, може да продължи дълго, но когато човек свикне да се смята за еднакво грешен с тези, които би осъдил, нещата за самия него се променят към добро. И ще заслужим Божието велико обещание - "Не съдете, и няма да бъдете съдени;не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете."

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved