ГЛАВНА
ДО 2016 Г
ПРАВИЛНИК
ОРГАНИЗАЦИОНЕН СЪВЕТ и КОМИСИИ
НОВИНИ
НОВИНИ ДО 2016 Г
КОНТАКТ
ГОСПОД ПОМАГА, КОГАТО ЧОВЕК ТЪРСИ ПОМОЩТА МУ
Варненският и Великопреславски Митрополит Д-р Кирил пред в-к "Черно море" - 18 08 2006 г

Варненският и великопреславски Митрополит д-р Кирил е роден на 8 юни 1954 г. в с. Царев брод. Завършва духовната семинария, продължава образованието си в Богословския факултет в Атинския университет, специализира в Москва. Дисертацията му е посветена на участието на Руската православна църква в освобождението на България от турско робство. Има многобройни участия в международни форуми, конференции, симпозиуми. Автор е на много книги и на единствения православен настолен календар, в който освен църковните и гражданските събития са включени и текстове от Свещеното писание.

През февруари 2004 г. се навършиха 15 г. от интронизацията му. По инициатива на митрополит Кирил през 2005 г. за първи път в България бе пренесен неръкотворният великденски огън директно от Божи гроб и с благословията на патриарх Максим благочестивото начинание продължава. Заслуга на митрополит Кирил е пренасянето във Варна на мощите на тачени от православните християни светци.

Татина Младенова
Ваше високопреосвещенство, през летните месеци направихте няколко пътувания. Участието Ви в срещата на лидерите на световните религии в Москва за нас, миряните, е интересно. Бихте ли разказали за впечатленията си?

       - От 3 до 5 юли в Москва се проведе срещата на лидерите на световните религии. Тя бе с особено значение, защото бе във връзка с предстоящата среща на Г-8. На високо ниво, както разбирате, протекоха разговорите. Целта на нас, духовниците, бе да се предложат на политиците теми, да се посочат проблеми, на които е необходимо в днешно време да се държи. Защото политиците много често отбягват някои въпроси, по други трудно се съгласяват. А те трябва да обърнат внимание на проблемите, които съществуват в света, които засягат народите, по които е необходимо да се вземат мерки. И имам сведения, че много добре е възприето предложението ни, което оформихме и предоставихме. Защото религиозният, духовният живот, животът в Църквата засяга целия свят, докосва се до абсолютно всичко в живота на отделния човек. Проблемите са пред нас. Тероризъм, насилие, бедност, проблеми в семейството - за тях всички религии са загрижени, а те, изпитанията, за съжаление са навсякъде, без значение в коя страна, на кой континент. Духовната просвета също е голям проблем. И по време на срещата в Москва, а и после, след някои разговори, разбрах колко дълбоко е вникнал Путин в живота на вярващите.

Според Вас духовната нищета ли е основният проблем на съвремието?
       - Говоря за безпросветността. Духовната безпросветност поражда зависимост за някои хора и те не могат да преценят собственото си положение. Те нямат мироглед, не могат да си изградят мнение и затова трябва да се засили духовната просвета. На това обърнахме много внимание. По време на Московската среща имаше и огънчета между мюсюлмани и евреи. Бяха показани снимки на деца, които са пострадали, загинали, изчезнали. За всеки вярващ детето е чадо Божие. Какво са виновни децата, старците, жените, които най-много страдат от политическите противоречия? Всички изказвания на лидерите на световните религии бяха много добри. Евреите даже адмирираха едно и подхвърлиха на аятолаха на Иран, че сега, там, в Москва, много хубаво говори за любовта, прави философски изказвания за мира, но преди това? Защото имаше и друго изказване, че държавата Израел трябва да бъде унищожена. Хубаво е да има такива срещи, чрез тях се преодоляват съмненията, страховете, които всеки народ има, когато не чува за другия, не познава другите.

Възможно ли е по този път да се постигне някакво свързване между религиите?
       - Може да си общуваме, да водим разговори, да си помагаме. Но никой представител на каквато и да е религия не желае, а и няма нужда да го привличаме ние към нас или той да ни води към тях. Защото не може да има обединение даже между християните. Ще посоча протестантите. Те като чуят за Църква, се смеят. На Световния съвет на Църквите през февруари, асамблеята, която се проведе в Бразилия, казах, че има полза от подобни срещи, ако обсъждаме някои богословски въпроси и да сближим вярата си, да изчистим това което не е правилно, а е въведено. Те се съгласиха да, това е добра идея, казаха, но нека чакаме Господ да помогне...

И Господ помага ли?
       - Ние не може да чакаме да помогне Господ. От нас зависи какво става. Ако ние обсъдим проблема и заявим обща позиция, тогава можем да говорим за диалог и за разбирателство. Господ не дава всичко наготово. Това, което зависи от нас, ние трябва да го направим.

Какъв въпрос от българска страна поставихте на срещата в Москва?
       - Поставихме въпроса за нашите медици в Либия. От самото начало Българската православна църква се моли за тях. Това е делото ни, да се молим за всички, които са в беда, в затвори, несправедливо задържани, изживяват свои трагедии. И сме написали писма до всички православни Църкви. Вселенският патриарх, Руският патриарх, всеки с неговите възможности направиха крачки до Световния съвет на Църквите. Ние благодарихме на всички православни Църкви, на някои мюсюлмански организации от България и се надяваме, че се възприемат докладите на специалистите, че заразата върви преди нашите медици. За това има доказателства, има данни за невинността им и затова призоваваме всички лидери на световните религии да подкрепят Българската православна църква.

Това е пример за активната позиция на духовенството ни.
       - Извоювах това изказване с голям труд. Първо много бяха Църквите. Българската православна църква е от по-малките. И бяха пренебрегнати някои Църкви, даваха думата само на главите на Църквите. Имаше вероятност нашата дума, гласът ни да не се чуе. Но, слава Богу, моят съименик, митрополит Кирил, който вещо ръководеше срещата, ми даде думата в последния момент и нямаше кой да опонира. Ето, Господ помага, когато човек търси Божията помощ, когато иска да работи в полза на хората.

С какво бяха свързани другите Ви посещения?
       - После бях в Киев. Поздравих митрополит Владимир, киевският митрополит и на цяла Украйна, за 40 години от епископската му хиротония. Той ми беше ректор в Московската академия и сме в много добри отношения. Поднесох икона от името на Негово светейшество и от Светия синод. И намирам повод да кажа, че и там имаше разкол, но се видя, че митрополит Владимир, за разлика от самозвания патриарх Филарет, е достойният. Той много мъдро се отнесе към желанието на някои тамошни политици да има отделна църква, родна, но въпросът бе обсъден и останаха към руската Църква. И сега всички признават - чувстваме се спокойни с митрополит Владимир. И това е важното, той никого не нарани, никого не обиди, с доброта и търпение спечели и повечето разбраха, че не той е виновен за разкола. Това може да е пример за всички. А после по покана на адмирал Ковшар, който 12 пъти идва във Варна, отидох за празника на флота в Савастопол. Това бе приятелска визита.

Ваше високопреосвещенство, казахте за необходимостта от духовна просвета. Предвиждате ли конкретни действия?
       - Национална конференция, посветена на духовното образование, организираме във Варна. Каним министъра на образованието и науката, представители на инспектората по образованието, Божидар Димитров, Георги Бакалов от Софийския университет в началото на септември. Ще обсъдим въвеждането на вероучение в средното образование. Нека се намерят практически начини за преподаване на този предмет. Времето отминава и не може да се извиняваме с едни или други трудности, противоречия, отлагането е срещу децата. Нямаме проблеми с мюсюлманите, за съжаление най-големите проблеми са между християните.
       Те трябва да се запознаят, че протестантите, евангелистите, методистите, петдесятниците и други не дават алтернативно учение. Точно обратното, изопачават православието, те вземат само част от Христовата вяра. Всяко нещо, което не е пълноценно, то е сурогат, не е истинско. Може донякъде да подпомогне - за социална дейност, например, но това не е Църква. И не се получава истинската Божия помощ.
       Затова държавата трябва да подкрепя Църквата, това да става и на ниво община. Да се обърне внимание преди всичко на вярата, защото това е начинът да се запази човекът, да стане силна личност.

Ваше високопреосвещенство, често сте избран да ръководите заседания на Светия синод. Това предполага ли нещо повече в бъдеще лично за Вас?
       - Негово светейшество, слава Богу, е жив и здрав, общото му здравословно състояние е много добро. Той ръководи с разума си. В течение е на всичко, определя какво и как да се прави, нищо не пропуска, всичко следи, реагира на момента, веднага казва мнението си.
       Аз винаги съм се старал в работата си. Но когато човек мисли как да го повишат, той пропуска да върши задълженията си. Аз гледам да си изпълнявам задачите си тук, защото за това сме призвани. Много добре се чувствам във Варна и ако от мен зависи, не бих я напуснал.

Пресцентър на Обществен комитет "Православни ценности"
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2015 "Православни ценности" All rights reserved