ГЛАВНА
ДО 2016 Г
ПРАВИЛНИК
ОРГАНИЗАЦИОНЕН СЪВЕТ и КОМИСИИ
НОВИНИ
НОВИНИ ДО 2016 Г
КОНТАКТ
МЯСТОТО НА СВЕЩЕНИКА Е СРЕД ДЕЦАТА В УЧИЛИЩЕ
"Докато има православие, има български народ" - Митрополит Климент (Васил Друмев)

Отец Стоян Махлелиев от Катедралния храм "Свето Успение Богородично"
Вестник "Атака" - 5 12 2006 г


Визитка
Отец Стоян Атанасов Махлелиев е роден на 8 октомври 1964 г. в с. Раздол, Благоевградско. Той продължава пътя на баща си като свещенослужител. Завършва Софийската духовна семинария и Софийската духовна академия. Осем години е свещеник в гр. Кресна, след което е призван да служи във Варна. По негова инициатива за първи път е въведено вероучение като свободно избираем предмет в СОУ "Св. Климент Охридски" преди 4 години. Отец Стоян води и църковно училище към катедралния храм. Увлича се по футбола и като ученик е бил приет в "Пирин" - Благоевград. Сега играе плажен футбол, сформира любителски отбор към митрополията с идеята да организира мач с отбор на община Варна. Привърженик е на ФК "Черно море" и ЦСКА. Със съпругата си отглеждат син, който е на 14 години.

Мария Стоянова
Ваше Благовенство, в писмо до в-к "Атака" Вие се застъпихте за въвеждането на Вероучение в българското училище. Ще споменете ли отново някой главни основания за това искане?

       - С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски Митрополит д-р Кирил, във Варненската епархия се поде активна кампания за въвеждането на учебния предмет "Вероучение". Организираха се много форуми, дискусии, включително и национална конференция под мотото "Да възпитаме децата ни в православна вяра и нравствени добродетели". От тази конференция, която беше на 4 септември т.г, ние съвместно с Общината и Регионалния инспекторат по образованието - Варна, не сме преставали да настояваме пред институциите, че предметът "Вероучение" е превантивната мярка срещу агресията и другите негативи в обществото ни

Как отговаряте на противниците на тази идея, които напомнят, че у нас църквата е отделена от държавата, а образованието е светско?
       - Църквата е отделена от държавата само институционално и структурно. Но всъщност тя служи на държавата и народа ни. Църква значи общество от хора, от вярващи. Така, че всички ние - и духовници, и миряни - можем да се наречем църква. Образованието е светско дотолкова, че държавата обгрижва кадрово с учебни материали и материални бази нащите деца. Но в духовно - нравственото отношение на възпитанието на децата, думата има Православната църква и мястото на православния свещеник е сред децата. В този труден и бездуховен преход църквата трябва да изиграе своята роля.

Не се ли опасявате, че и други, неправославни вероизповедания ще поискат също въвеждане на часове по своята религия?
       - Нека не забравяме, че официалната религия в България е православната и другите трябва да се съобразяват с това, както нашите емигранти се съобразяват в неправославните страни. Никой няма претенции за привилегиите на католиците спрямо другите, например в Италия. Там, ако детето ти не е кръстено в католическа църква, то учи в емигрантско училище

Каква е практиката в това отношение в други православни страни?
       - В почти всички европейски държави в училищата се изучава религията на официалното изповедание. Останалите, които попадат в графата "други", оформят сборна паралелка и в същия ден и час, но в друг кабинет, изучават етика или социални науки. Тук проявявам и лична инициатива, като предлагам неправославните да изучават задължителен предмет - "Как да се държим в обществото". този предмет се е изучавал преди години в българските училища.

Вие лично преподавате вероучение в СОУ "Св. Климент Охридски, какви са впечетленията Ви от това, как днешните млади хора възприемат знанията по Православие?
       - От 6 години преподавам "Вероучение" и имам над 80 деца, оформени православни християни, които за моя радост възпитават и родителите си как да стоят в църква и да се молят. Тези деца са изградени личности, които обичат Бога, ближния си и най - вече България. Те никога не изпадат в отчаяние, имат собствен мироглед и не се поддават на манипулации. Отговорни са, защото отговорността им пред Бога ги прави отговорни и пред човеците.

Какво правите, за да доближите църковните догми до светоусещането на сегашните ученици. Те казват, че дори Вазов им се струва архаичен и неразбираем?
       - С децата се държа приятелски, защото сам Исус Христос е казал на учениците си, че те са негови приятели. Когато едно дете почувства, че ти си му предан и го обичаш като себе си, прави всичко възможно да ти отвърне със същото. Децата до 12-13 години са почти безгрешни. И ако тогава се възпитават в добродетели, те израстват добродетелно. В противен случай резултатът е друг. Днешната агресия и насилие е доказателство за това.
       Какво правим ние по този въпрос? Всяка година през лятото организираме духовни лагери по манастири, където съчетаваме вярата, спорта, изкуството и фолклора. Децата ме възприемат, защото лично участвам в тези мероприятия. Следователно, възприемайки ме като един от тях, децата вярват и в това, което им разказвам за православната вяра.

Препоръчвате ли на децата строг пост? А всекидневна молитва? Колко редовно им препоръчвате да ходят на църква?
       - С поста и молитвата в детска възраст трябва да се внимава и да не се прекалява. Всичко трябва да е дозирано и ненасилствено - по силата на догмата и канона. Защото, както на малките деца им се дава храна първо с малката лъжичка, така и с вярата трябва да се подхожда по малко и непринудено. Също така първоначално в храма децата присъстват твърде кратко, за да не им дотегне, а да се молят с удоволствие.

Наближават Коледните празници. Смятате ли, че кукерските игри и други подобни обичаи, останали от езически времена, вредят на православното възпитание и уронват вярата в църквата?
       - Трдиционните кукерски изпълнения, прескачането на огньове и други такива ритуали водят началото си от езически времена. Не би следвало и не е за препоръчване тези игри да изместват духовното в празника. За съжаление много наши сънародници, които се определят като православни, с нетърпение очакват Коледа или Великден, за да се отдадат на чревоугодие, удоволствие и шоу. По-заможните дори се отправят към екзотични страни, за да задоволят низките си страсти. От нас обаче се иска нещо много малко - за Рождество Христово да отидем в храма, където смирено да благодарим на Бога, че е допуснал на Земята да изживеем още една година, ако можем, да направим милостиня на нуждаещите се и чак след това да се радваме и веселим с близките си.

Каква е дейноста на Обществен Комитет "Православни ценности" и може ли неговият опит да бъде пренесен другаде из страната?
       - Вече трета година Обществен комитет "Православни ценности" обединява усилията на духовенство, културни дейци, бизнесмени, общественици и други да въздигат духовните ценности в обществото ни. Над 120 души от различни сфери са обединени от една мисъл - да възродим България, и резултатите са налице. Строят се нови храмове, възпитават се децата, обръщат се много хора във вярата. Тази форма е полезна, защото никой не упреква другия за несвършена работа, а всички заедно отстояваме православните истини.

Каква е Вашата позиция по идеята на папата за сближаване на православието и католицизма и падането на схизмата?
       - Сближаване и обединение може да стане само ако католическата църква като блудния син се завърне в бащината православна църква, т.е. там, където тя е напуснала през 1054 г. Трябва също да се откаже от нововъведенията си след този период, като целибат (безбрачие) например, което тя самата се е уверила, че е противоестествено.

Как ще привлечете семейството в общата борба срещу заливащата ни агресия? Днешните родители са възпитавани в годините на атеизма...
       - За съжаление семейните ценности в България грубо са нарушени вследствие на атеизмъм, материални несгоди и озлобение, но ако Православната църква подаде майчината си ръка на родителите за спасение на децата, съм сигурен, че ще успеем.

Има ли спасение за България?
       - Като завършек ще цитирам думите на Митрополит Климент (Васил Друмев): "Да не забравяме никога: Има православие у нас, има и български народ! Няма православие - няма и български народ!"

Пресцентър на Обществен комитет "Православни ценности"
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2015 "Православни ценности" All rights reserved