Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
Светии
Духовници
Жертви на атеизма
Манастири
Варненска духовна околия
Шуменска духовна околия
Търговишка духовна околия
Провадийска духовна околия

ОТЕЦ ВЕЛИЧКО ОТ РИШ
Св. Максим Исповедник
          Свещеник Величко Неделчев Йовчев е роден в село Риш, Шуменско, на 1 април 1898 г. Израснал в селско семейство и възпитан във вяра и трудолюбие, от дете проявил наклонност за духовно служение. Имал по-малък брат – Йовчо, и две сестри: Рада и Руса. Основното си образование получил в родното село. Завършил след това духовната семинария в Бачковския манастир. След отбиване на военната си служба три години работил като чиновник в общината на село Драгоево, Преславско.
          През 1922 г. се задомил за Стойка Русева, която завършила земеделско училище. Имали три деца: Кирушка, Вера и Пенка.
          Той бил ръкоположен за свещеник от Варненския митрополит Симеон и въдворен за енорийски свещеник в село Риш. Свещеническото семейство се ползвало с голям авторитет. Отецът бил „дълбоко уважаван“ от селяните. Работел активно за духовната просвета на децата и младежите, а в християнското дружество към храма – с възрастните.
          Но времето било неспокойно. Започнало партизанското движение, а с него нахлували и атеистичните идеи, особено между младите хора. Отецът водел спорове. Защитавал вярата „мъдро и аргументирано“, затова след политическата промяна станал неудобен. Обявили го за „народен враг“.
          Положението в това тихо прибалканско село се усложнило. В околностите му партизаните си направили землянка. Те имали ятак и в Риш. Братовчедът на отец Величко – Димитър Василев, бил магазинер и ги снабдил с домакински съдове. Помагали им още кръчмарят Кръстьо и дърводелецът Димитър Каров.
          В малкото село всичко се знаело. Покрай своя роднина отецът разбирал какво става, но не се намесвал. Той не се занимавал с политика. Но една нощ партизаните слезли в селото. Превзели общината и изгорили всички архиви. Сред селото се извило хоро.
          Партизаните пратили Димитър Василев да поиска от свещеника тенекия мед, защото той имал пчели. Дошъл братовчед му у дома, но не му казал нищо. Не желаел да го включва в акцията. Пощадил го. След случилото се военни части блокирали селото. Имало арести и убийство. След 9-ти септември започнали отмъщенията. Кметът на селото бил убит. По-просветените хора начело със свещеника били арестувани.
          Единственото нещо, за което можели да го обвинят, било, че не изпратил мед на партизаните. Но от него не било поискано. Едно недоразумение в онова смутно време било достатъчно някой дори да отиде на смърт.
          Дъщеря му твърди: „Баща ми без вина, без абсолютно никаква вина беше арестуван и съден.“ Към него били най-безпощадни, защото бил най-опасният им идеологичен враг. „Народният съд“ се провел в салона на селското читалище.
          Тогава Пенка била дете. На децата не всичко се казвало. Тя помни само тревожните нощи на майка си. Спомня си нейните думи, казани по-късно: „Какви чудесии ставаха по време на заседанията!“ – то не било съд според изискванията, а селска разправия и отмъщаване кой на когото иска и може.
          Свещеникът без вина бил най-жестоко унижаван. Подробности дъщеря му не иска да разказва. Боли я за добрия баща и изряден свещенослужител. Отец Величко бил осъден, без да се издаде обвинителен акт и да се посочи вината му. Враг бил на атеистичната власт и толкова. Като знаели, че той никога няма да се отрече от вярата си, демоничната им злоба се изливала върху него с голямо ожесточение.
          Осъдили го на доживотен затвор. В Шуменския затвор изживял големи изтезания и унижения. Скубали му брадата, нанасяли му побой. И всичко това само защото бил представител на Църквата, която те ненавиждали. Отец Величко страдал само за вярата Христова. В това е неговият голям подвиг.
          Бил много снажен и красив на вид. Но служебните лица не се посвенили нито от представителния му вид, нито от големия му авторитет. Те го ругаели и оскърбявали, а той мълчал и търпял. Работел добросъвестно. И в затвора се занимавал с пчеларство. Изкарвал голямо количество мед. Всичко, каквото му нареждали, изпълнявал.
          Затворническите власти оценили дисциплината и трудолюбието му. Няколко пъти при амнистия бил помилван. Присъдата му намаляла. След шест години го освободили.
          Върнал се в Риш, но домът му не можел да го приюти. Къщата му била отнета и превърната в канцелария на ТКЗС. Презвитерата и децата след неговото арестуване живеели известно време в две „мазички“, долу, под етажа. Принудили се да се преместят за две години в село Рупча, Карнобатско. Там купили малка турска къща.
          Отец Величко не останал повече в Риш. От 1951 г. бил назначен за енорийски свещеник в село Писарево, Новопазарско, но без заплата, защото бил лишен от граждански права. Издържал семейството си само с треби, които в тази атеистичен период били малко. Хората се страхували и се пазели.
          Тази практика при осъдените свещеници била с цел те, като излязат на свобода, да се откажат от свещенството и да потърсят друга професия. Свещенството трябвало да се унищожи.
          Отец Величко обаче не се поколебал. Той понесъл новия си кръст с достойнство. Служел все така ревностно. Страданията го закалили. Имал прекрасен глас. Проповедите му били интересни и увлекателни.
          През 1961 г. презвитерата починала, а той продължил да служи в Писарево и Красен дол. Децата му се преместили в Шумен. Останал сам и единствената му утеха били Божият храм и молитвата. Двадесет и пет години живял в самота като монах в света.
          Затворническият живот се отразил на здравето му. Започнал да боледува сериозно. Починал през 1986 г. на 88 години. Погребан е в шуменските гробища.
          Децата му също изнесли тежък кръст, не им разрешили да следват. Навсякъде ги преследвала характеристиката, че са „обществено опасни“.
          А в Риш след отстраняването на свещеника духовният живот замрял. Църквата била затворена и изоставена, местните атеисти я превърнали в селскостопанска сграда. После била обявена за паметник на културата, защото била построена в началото на XIX в. Но останала в разруха и досега.
          Ударът бил много жесток и силен. Заглъхнал камбанният звън в селото. И така години наред. Хората обеднявали духовно, но вярата не чезнела. Племенникът на отец Величко - Иван, възревнувал в селото да се чуе камбанен звън, който ободрява и укрепява лутащите се в мрака на духовните заблуди.
          Той събрал средства и издигнал старата църковна камбанария. Издирил камбаната, която благочестиви хора скрили, и я окачил. И станало ясно, че не може да се угаси това, което гори в душите на хората, защото то е запалено от Бога.
          Свещеник Величко Неделчев от Риш изнесъл тежък кръст на безкръвно мъченичество. Опазил съвестта си чиста, не престъпил обета пред небето да служи на светия олтар. Приел го Бог в Неговото царство като добър и верен раб (Лук. 19:17).

          По спомени на Пенка Величкова Железова, дъщеря на свещеник Величко Неделчев. Материал на "Всемирното Православие"

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved