Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
Светии
Духовници
Жертви на атеизма
Манастири
Варненска духовна околия
Шуменска духовна околия
Търговишка духовна околия
Провадийска духовна околия

СВЕЩЕНИК ДИМИТЪР ПОПОВ
Св. Максим Исповедник           Свещеник Димитър Михайлов Попов, известен с името Драгни, което имал преди ръкополагането, е роден през 1901 г. в село Марково, Шуменско. Произхожда от свещеническа фамилия. Завършил Софийската духовна семинария, задомил се за Димитрица от град Шумен. Имал две дъщери Ивана и Милка. След ръкоположението бил въдворен за енорийски свещеник в село Осмар, Шуменско. Това тихо, чисто българско село било основно от преселници от Еленско. Дошли на първо време осем семейства, затова то приело името Осмар.
          Отец Димитър дошъл млад през 1926 г. Направил си къща и до пенсионирането си работил в Осмар при храма „Св.Константин и Елена”. Завеждал още селата Кочево, Троица и Хан Крум. За него досега се говори, че бил „силно респектираща личност”. Имал голям авторитет между селяните. Много принципен и справедлив, той не се поддавал на въздействия от политически характер. Затова и преди, и след 9 септември 1944 г. не бил приет от малкото хора в селото, които изпадали в политически пристрастия.
          Църквата е строена през 1862 г. Той я благоукрасил и поддържал в добър вид. Устроил ученически църковен хор под ръководството на учителя Петър Марков. Преподавал вероучение в училището и работел усърдно в Християнското дружество при храма.
          Мобилизиран по време на Втората световна война, той преживял ужасите на фронта. Върнал се с още по-голямо желание да служи на Църквата, след като видял колко жестоки са хората на война и колко кратък и несигурен е земният живот. Проповедите му станали още по-силни. А имал голям дар слово и пеел много хубаво. Освен като духовен пастир, той помагал на хората и за доброто им препитание. За него досега се говори, че бил много културен и много знаещ. В селото имало кредитна кооперация, основана през 1906 г. Той бил в управителния съвет на кооперацията. Съдействал да се изпратят две момчета, Стойчо Вичев и Пенчо Пенев да учат във Варна в търговската академия. После станали комисионери на кооперация „Орало” и развили търговия с Германия и Швеция. Селото е лозарско, търгували с грозде.
          Укрепнал поминъкът на селяните, съвзели се от бедността и отделяли време за духовен живот. Църквата се препълвала с богомолци особено в неделен и празничен ден. Всички дълбоко уважавали изрядния свещенослужител и духовен отец. Но в атеистичното време бързо се забравили добрините на отец Димитър и започнало неговото преследване. Дразнели се от големия му авторитет. И сега разказват, че той не само с думи, но дори с едно движение на ръката внасял респект в слушателите. Бил изключително надарен и усърден. Дори някои чистосърдечни селяни говорели, че е светец.
          По тази причина неговото присъствие в селото се оказало неудобно, когато трябвало да се насажда атеизмът. В селото нямало партизани, хората били миролюбиви и управляващите не посмели да го премахнат, както ставало тогава на много места. Това щяло да предизвика бунт и да компрометира новата власт. Можело да бъде временно отстранен и авторитетът му да се намали. Решили да го „очернят”, за да няма спънки в атеистичната им работа.
          Старият уважаван кмет на Осмар адвокат Чолаков напуснал селото. Новите управници били без образование, но знаели как да унижат свещеника. Ревизирали работата му в кооперацията и преднамерено го наклеветили, че крал пари. Дали го веднага под съд с цел по законен път да го премахнат от селото.
          Задържали го като престъпник. Бил в шуменския затвор. Започнал продължителен съдебен процес и той се явявал като арестант. Незнаещите истината вярвали, че свещеникът е крадец. От тази по-лесна пропаганда на атеизма нямало. Членове от осмарското дружество „Напредък” се застъпили за него. Доказали невинността му, но без полза. Целта била свещеникът да бъде изпратен в лагер, той бил въдворен в лагера Белене заедно с Тоню Енев и Кольо Казаков от Осмар.
          Моментът бил благоприятен за такова решение на въпроса. към 1950 г. селяните се противопоставяли на политиката на колективизация на селското стопанство. Така се сложила и политическа окраска на съдебното дело, защото се знаело, че свещениците са винаги с народа, който в момента протестирал. Не било необходимо да се доказва. Отец Димитър бил обявен за двоен народен враг.
          По спомени на негови съвременници в Белене отецът прекарал две години. Като се върнал, продължил служението си, но при много неблагоприятни условия. Бил вече белязан, съден, и то за злоупотреба. Младите хора вярвали и не го уважавали. Станало много тъжно, както навсякъде тогава. Не изоставил дълга си към своето паство. С риск тайно отивал по домовете, за да извършва църковните треби. Този, който светел в селото с висока духовна култура и водел хората, сега трябвало под прикритието на нощния мрак да пръска духовни искри в душите на своите чеда.
          Сегашният кмет на село Осмар Тодор Свещаров си спомня, че като дете пеел в църковния хор. Това продължило до 1950 г., когато отец Димитър бил съден и изпратен в лагер. Помни осанката на достойния свещеник. „Друг такъв обаятелен човек в селото нямаше” – твърди той. Помни още, че след завръщането от лагера отец Димитър не се свил от човешки страх. Със същото достойнство извършвал богослужението в храма. По улиците вървял с открито чело. Носел с достойнство чистата си вяра, отстоявана с много страдания. За Белене не проговарял, но всеки знаел какво е преживял там.
          Пак бил уважаван от хората, но вече сдържано с поздрав, усмивка и малко думи. Той не се сърдел, като знаел, че от всяка връзка със свещеник, особено такъв, който идва от лагера на смъртта, има неблагоприятни последици не само за признателния енориаш, но и за децата и дори за внуците му.
          Отец Димитър служил с рядко усърдие половин век в Осмар. След пенсионирането си отишъл в София при дъщерите си, където прекарал старините си. Там е починал и там е погребан. Но паметта за него в селото е жива досега.
          Сега църквата е ремонтирана. Уреден е музей в нейния двор. Снимката на отец Димитър се показва, а за него се казва само добро. Всеки е уверен, че на небесата подвигът му е увенчан с награда.

          По спомени и материали на Ваня Петрова Свещарова, уредник на музея.
          По спомени на кмета Тодор Свещаров и Мария Вичева Минчева от село Осмар, счетоводител и хористка в църковния хор, 10 август 2009 г.
Материал на "Всемирното Православие"

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved