Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
Светии
Духовници
Жертви на атеизма
Манастири
Варненска духовна околия
Шуменска духовна околия
Търговишка духовна околия
Провадийска духовна околия

СВЕЩЕНИК АТАНАС ЕФТЕНОВ
Св. Максим Исповедник           Свещеник Атанас Цонев Ефтенов е роден на 8 ноември 1911 г. в село Дреновец, Разградско. Имал един брат и две сестри. Учил в родното си село, а през 1934 г. завършил Софийската духовна семинария. Задомил се за Анка Петрова, начална учителка в чифлика на Иван Багрянов. Имали една дъщеря – Божидарка. Беше добра да ни разкаже спомени за баща си.
          След ръкоположението отец Атанас бил въдворен за енорийски свещеник в село Селиминово, Сливенско. По силата на Крайовската спогодба много българи от Северна Добружджа се преселили в Южна Добруджа. Тогава имало голяма нужда от български свещеници в селата около Добрич. Отец Атанас се установил в село Дончево, което се намира на 5 км от Добрич. От 1941 до 1985 г. той служил в това село и оставил добри спомени сред селяните.
          След 9 септември 1944 г. дошли големите изпитания за отец Атанас. Непосредствено след промяната не е пострадал. Но когато започнало образуването на ТКЗС, обстановката в селото много се усложнила. Добруджа се оказала трудно място за колективизация на земеделските стопани. Селяните, измъчени от две поредни поробвания от румънските власти и системно ограбвани от тях, били много привързани към земята, която ги хранела.
          Там горянското движение против насилствената колективизация било силно и организирано. Във всяко село едрите земевладелци, но и малоимотните селяни не искали да се разделят със своята земя. Свещеникът им съчувствал и би обявен за враг на новата власт. В Дончево насилието било голямо. Селяните упорствали и арестите започнали.
          Една вечер отец Атанас бил арестуван заедно с други селяни. Всички били обвинени, че поддържали връзка с горяните. Натоварили ги в милиционерската камионетка. Като навлезли в гората, спрели. Свалили отец Атанас и попитали един от арестуваните селяни, който най-много упорствал да не си даде имота: „Иване, кажи попът агитира ли против ТКЗС?” Иван категорично казал: „Не!”. Така отецът се разминал със смъртта. И сега дъщеря му изтръпва, като разказва: „Само едно двусмислено кимване било достатъчно да теглят куршума на баща ми”.
          Отецът бил задържан месец и половина в ДС – Добрич. Преживял много големи унижения и жесток побой. Осъдили го на 10 години строг тъмничен затвор. Изтърпял присъдата си във Варненския окръжен затвор.
          След затвора се завърнал в Дончево, благодарение застъпничеството на Варненския митрополит Йосиф останал на енорийска служба. За него и събрата му отец Йордан от село Спасово митрополитът направил всичко възможно да ги възстанови в бившите им енории. За преживяното в следственото отделение в Добрич и във Варненския затвор той никога нищо не говорел. На близките си казвал, че не е бил бит, за да не ги тревожи и да не се чуе истината, което било опасно.
          Изпитанието не било малко и за семейството му. Презвитера Анка се разболяла, уволнили я от село Богданово и после от село Дончево. Тя учителствала в чифликчийското село Богданово, където бил чифликът на Иван Багрянов. Това се оказало неблагоприятно за нея и семейството. Иван Багрянов, бивш адютант на княз Фердинанд и цар Борис, станал министър на земеделието и държавните имоти. Девети септември го заварил като министър-председател. Народният съд го осъдил на смърт. Свещеническото семейство, и особено отец Атанас като представител на селската интелигенция, е общувал с този виден политик, и това е дало повод да се смята, че той е против новите земеделски преобразования.
          Дъщеря му Божидарка завършила реална гимназия в Добрич, а след това следвала във Ветеринарния техникум в същия град. Години наред не получила характеристика да учи във ВУЗ, защото била „попска дъщеря”. Уволнили я от работа в птицекомбината в с. Дончево, нарочно на 8-ми март, на международния празник на жената. Тя благодарила на партийния секретар и с достойнство се прибрала у дома си като безработна. Не променила религиозните си убеждения. През 1968 г. завършила Висшия ветеринарен институт в София, но през цялото време на обучението си се страхувала да не я изключат.
          Цялото семейство изнесло един много тежък кръст, но съхранило вяра и чест. Затова до днес хората от Дончево говорят с голямо уважение за всички тях. Отец Атанас починал на 88 години на 15 октомври 1999 г. Погребан е в селското гробище. Всеки си спомня за него само с добро. А той изживял ужаса на принудителната смърт. Преминал и през тежките изпитания на затвора. Не се поколебал за миг във вярата си, с което укрепил много души, поставени на изпитания от атеистичната власт. Той спечелил венеца на безкръвното мъченичество.

          По спомени на Божидарка Анастасова Цонева – дъщеря на отец Атанас. Материал на "Всемирното Православие"
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2018 "Православни ценности" All rights reserved