Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний
Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний: "Държавата не може да бъде работодател на свещениците"
   Яна Йорданова, Вестник "Монитор": - Ваше Високопреосвещенство, на първо четене Народното събрание гласува да има по-голяма прозрачност във финансирането на Църквата. Какви са вашите възражения към проектозаконите?
    Знаете, че Светият Синод излезе с позиция по въпроса преди няколко дни. Тя е консултирана с екип юристи, които от години работят в областта на църковно-държавните отношения. Така че не Св. Синод е подведен за съдържанието на законопроектите, а в случая подведените са други. Ние смятаме, че текстовете трябва да бъдат коригирани, защото, от една страна, нарушават автономията на Църквата, а от друга – ограничават религиозните права на вероизповеданията в нашата страна. Не бих казал, че досега не е имало прозрачност при отчитането на средствата, отпуснати от българската държава чрез държавния бюджет. Знаете, че Дирекция „Вероизповедания“ субсидира храмовете в страната, ремонтите и издръжката на свещеници зад граница, така че отчетността е била по правилата. Що се отнася до личните финанси на вероизповеданията и в частност на Българската православна църква, знаете, че като отделена от държавата тя има вътрешно канонично устройство и правила, които регламентират неймото функциониране.
    Естествено, всяка епархия изготвя свои финансови отчети и ги представя пред епархийското ръководство, т. е. всеки свещеник се отчита пред своя митрополит, а митрополитът съответно пред Светия Синод и Българския патриарх. По този начин бюджетите се разглеждат и одобряват във финансовата комисия. Така че прозрачност има. А знаете, че ремонтирането на храма, обновяването му става и благодарение на средства от доброволни пожертвования на миряните. Затова за мене тази стъпка има за цел да наложи външен натиск и контрол върху финансовите средства и имотите на Църквата.
    В предложените проектозакони пише, че държавата контролира финансовите отчети и бюджет, т. е. тук не става въпрос само за средствата, които са отпускани, както досега, само по държавния бюджет чрез Дирекция „Вероизповедания“, а по-скоро за цялостен контрол. Знаете, че контролирането на бюджетите и отчетите на Църквата, нейните приходи и разходи дават пълна картина за имотното ? състояние. Така че това е пряка намеса в нейната самостоятелност и дела. Все пак става дума за нещо, което засяга вътрешното устройство на Българската православна църква.
    Що се отнася до финансирането на вероизповеданията, ако погледнем последните статистики от 2011 г., ще видим, че у нас като мюсюлмани се определят около 500 хиляди души в страната, а като православни християни – около 4 милиона души. Знаем, че населението у нас е намаляло заради отрицателния прираст и емигрантската вълна. Може би това е последният въпрос, който трябва да се коментира, но ако трябва да бъдем коректни в определянето на субсидията, според която се отпускат по 10 лева на човек, то ние трябва да получим около 40 млн. лева. В същото време има праг от 15 милиона лева. Така че има много въпроси, които трябва да бъдат решени.
    Факт е, че премиерът Борисов доказа своето добро отношение към Българската православна църква и вероизповеданията, виждате колко много храмове бяха ремонтирани, много средства бяха отпуснати и за поддръжка на храма ни в Истанбул, за Зографския манастир в Атон, така че ние не се съмняваме в добрите намерения на държавата. Но опасенията на Светия Синод са, че прекомерната намеса на държавата в автономността на Църквата може след време да позволи на недоброжелатели да се намесват в делата на БПЦ. Знаете, че едно правителство има мандатност, но Църквата - не. Представете си например проектозакона на „Обединени патриоти“, в който се забраняват всякакви публични изяви извън храмовете, провеждането на молитви. Тогава ние трябва да зачеркнем половината от ритуалността в Църквата ни. Знаете, че на Гергьовден, например, се освещават бойните знамена, прави се водосвет – ако поправките бъдат приети, ще се наложи ограничение върху тези дейности.
    - Между другото вие изразихте притеснения и относно понятието религиозен радикализъм, защо?
    Защото е доста обтекаемо.
    - Трябва ли да се конкретизира или изобщо да се премахне от текстовете?
    Според мене не бива да присъства в текстовете, защото няма единно становище за точното конкретизиране на този термин. Сегашният закон всъщност е показал, че работи прекрасно и нямаме проблеми с него. Ако държавата иска да увеличи субсидията на вероизповеданията, тя може да го направи и по Закона за държавния бюджет, без да се налага да се правят промени в Закона за вероизповеданията. Искам да отбележа и нещо друго. Тъй като се изтъква на преден план като причина за внасяне на тези промени националната сигурност, много добре знаете, че у нас има органи и други закони, които функционират в тази връзка. Дори според конституцията ако едно вероизповедание, което и да е то, използва религията за политически цели, това е наказуемо. Така че е по-добре да се прилагат сегашните закони, в противен случай, колкото и нови да приемаме, попадаме в един водовъртеж, който ще ни кара да си мислим, че в предложенията има скрити подбуди.
    - Опасявате ли се всъщност, че осветяването на дарителите ще намали броя им?
    Ако законът бъде приет точно по този начин и се налага дарителите да бъдат обявявани, най-вероятно много християни ще се откажат да даряват. Дарението е личен акт и той е израз на вярата и духовния живот на всеки мирянин. БПЦ в голямата си част се издържа от дарения. Има християни, които според Евангелието даряват и се ръководят от принципа „лявата лъка да не знае какво прави дясната“. Така ние нарушаваме тяхната религиозна свобода. Що се отнася до средствата, които се превеждат от чужбина, те винаги могат да се проверят чрез банкирането. Затова не виждам никаква причина в тъй изложените аргументи, които се предлагат. Надявам се проектозаконите да претърпят широка дискусия и редакция, за да са в услуга на държавата и вероизповеданията и да са приложими. Също така трябва да отбележим, че всички вероизповедания са против така предложените промени и подкрепят становището на Светия Синод.
    - Заплатите на свещениците обаче ще бъдат увеличени и ще са обвързани с тези на учителите. Вие дори изразихте удовлетворението си от тази промяна, нали така ?
    Добре е, че ще има възможност заплатите на свещениците да се увеличат чрез това допълнително финансиране, но трябва да поставим уговорката, че работодател на свещениците е епархийският митрополит. Така че трябва да се спазва йерархията. Държавата може чрез различни финансови лостове да отпусне допълнителна субсидия на митрополията и те въз основа на нея да формират увеличение на заплатите, за да са достойни те за служенето. Няма как държавата да бъде работодател на свещениците, тъй като влизаме в една друга зависимост.
    - Как тогава може да се реши проблемът с липсата на свещеници?
    Преди всичко кризата е демографска. Знаете, че дефицитът на кадри важи за всяка една сфера. За съжаление има голям отлив, защото, от една страна, семействата не раждат деца, има отрицателен прираст, а и миграцията е голяма. Достойното заплащане наистина е важно, но то не е водещо. Всеки свещеник, който изпълнява съвестно своите задължения, няма някакви лишения. Напротив, живее в благодатния живот на Църквата.
    - Споменахте, че през последните години у нас се направи много по отношение на храмовете. Не мога да не попитам влиза ли българинът обаче по-често в църквата ? Вярата съпътства ли живота му ?
    Несъмнено вярата съпътства живота на българските християни, тъй като те са закърмени с нея. Особено в трудни времена хората търсят утеха в Църквата. Радвам се, че много млади хора влизат в храмовете, интересуват се от Църквата и тук е вече нашата отговорна задача да ги задържим.
    От сайта Двери БГ
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2018 "Православни ценности" All rights reserved