Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
С вяра и усърдие
С вяра и усърдие 9-та Неделя след Петдесетница
   Написано от прот. Александър Лашков
    Ако направим едно допитване сред най-широк кръг от хора с различни професии и зададем на всички въпроса: „Доволен ли сте от професията, общественото си положение и живота си изобщо?”, ще видим, че по-голяма част от запитаните ще отговорят отрицателно. Повечето от хората не са доволни от жизнения си статус. Една част смятат, че биха могли да бъдат на много по-високо стъпало в професията си; други намират, че заслужават да имат далеч по-престижна професия, а трети направо твърдят, че са родени за ръководители и големи началници, но по стечение на обстоятелствата и поради всеобщата несправедливост, която цари в света, не са на местата, които заслужават.
    Подобни твърдения, с много малки изключения, не са основателни. Животът, който живеем, и мястото, което заемаме в обществото, са резултат от нашите качества, старание и амбиции и от Божия промисъл. Личната ни свобода и способности (и недостатъци), както и Божията воля живеят в едно сложно взаимодействие и тяхното двуединство определя мястото ни в живота. Нищо не става без Божията воля и допущение, но пък и Бог никога не ни насилва за каквото и да било. Изборът винаги е наш.
    Поради това дълбоко грешат тези, които, недоволни от жизненото си поприще, обвиняват за това обстоятелствата, „случайностите”, другите, съдбата и пр. А още по-малко основание имат те да роптаят против Бога: че им е отредил неподходящо място в живота, че им е дал тежка работа, трудно семейство, лоши деца и др. Ние сме там, където трябва да бъдем! Всеки е това, което сам се е постарал да бъде и е – по Божията воля и по Божие допущение. И бидейки там, където сме, ние трябва да се стараем да бъдем колкото се може по-добри деца и ученици, по-добри братя и сестри, по-добри родители и наставници, по-добри в работата и задълженията си. Не бива да роптаем срещу тежестите, несгоди­те и трудностите, а да се борим с тях и да ги преодоляваме, като помним, че Бог не случайно е допуснал да се изпречат на пътя ни. Не бива да забравяме и това, че Той винаги е с нас и до нас, че непрестанно ни помага в нашето израстване и усъвършенстване и няма да ни остави да се провалим; че с Неговата помощ и подкрепа ние винаги ще бъдем мотивирани, силни и защитени.
    Чудесен пример в подкрепа на тези мисли е случката, която чухме днес в евангелското четиво. След нахранването на хилядното множество с пет хляба и две риби Иисус нарежда на учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него на отсрещния бряг. Той разпуска народа и се качва на планината, за да се помоли насаме. Оттук, отвисоко, при светлината на луната, Христос вижда добре кораба и разбира, че учениците Му напразно се борят със силния насрещен вятър. Те не могат да удържат кораба край брега и са вече в открито море, уморени и разтревожени от отсъствието на своя Учител. Изведнъж виждат нещо, което ги кара да извикат от ужас – вървейки по водата, към тях се приближава човек. Те с право мислят, че тава е привидение. Вцепенени, хвърлят веслата, спомняйки си всички страхотии от народните предания. В този миг се чува познатия глас на Иисус! „Дерзайте!Аз съм, не бойте се!” Ентусиастът Петър веднага отговаря: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. Иисус му казва: „Дойди” Петър излиза от кораба и тръгва по водата. Но когато се вижда сам сред вълните и усеща бездната под себе си, плаши се, разколебава се и започва да потъва. „Господи, избави ме”- вика той отчаяно. „Маловерецо, защо се усъмни?”- попита го Иисус, протягайки ръка. Двамата влизат в кораба и вятърът утихва.
    И ние сме като светите апостоли, на които Христос заповядал да се качат на кораба и да отплуват на отсрещния бряг. И ние сме получили своята заръка, своята задача, своята мисия в живота от Господа Бога. В своя жизнен път, избран от нас и благословен от Бога, и ние срещаме силен „насрещен вятър” – всевъзможните трудности и пречки, препятствия и неуспехи. Но не бива да униваме и да се отказваме, а още по-малко – да роптаем срещу Бога. Може би някои от учениците са се питали защо Иисус им е наредил да отплават по тъмно, защо ги е оставил сами и пр. Но те не се върнали назад, борели се с вълните и вятъра и правели всичко, което зависи от тях. Това е добра поука за нас. Лесни победи няма! Халепа та кала – казват гърците – хубавите работи трудно стават. И когато се борим с трудностите, и когато ни се струва, че всичко е безсмислено и безнадеждно, не бива да забравяме, че не сме сами. Бог е там горе – реален, силен и отзивчив. Той ни гледа „от високото”, вижда нашите усилия, знае състоянието ни и е готов всеки миг „да дойде по-водата” и да ни помогне. И ако ни хрумне, като на св. апостол Петър, да предприемем нещо смело и рисковано, ако тръгнем след цел, която задругите изглежда нереална и непостижима, нека не се колебаем. Вълните ще бушуват край нас, вятърът ще ни брули, но какво от това – нали Господ е до нас! В критичните моменти Той ще ни подаде ръка и ние няма да се провалим.
    Да следваме, прочее, с твърда вяра и непоколебима надежда жизнения си път. Да се отнасяме към всичко, освен към греха, с любов и сърдечност. Да подобряваме и усъвършенстваме каквото можем. Да приемаме с благодарност и доброто и лошото, и радостите и лишенията, и успехите и несполуките. Да си поставяме все по-високи цели и задачи. Да се трудим непрестанно, да не униваме и да не се отчайваме.
    И да помним, че нас ни пази, води и насочва не друг, а всемогъщият и всеблаг Бог, чието име е Любов.
    От сайта на Храм "Свети цар Борис" - Варна
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2018 "Православни ценности" All rights reserved