Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
Първа Неделя след Петдесетница - на Всички светии
Първа Неделя след Петдесетница - на Всички светии
   Написана от Доростолски и Червенски митрополит Софроний (1897-1995)
    Днешният празник е посветен, братя и сестри, на всички светии. В моята проповед ще се спра на един специален въпрос във връзка със светиите: какво е значението на мощите на светиите за нас, християните?
    Божията присъда над човека след съгрешаването е: Тялото ти ще се връща в пръстта, от която е взето (Бит. 3:19). И в Еклисиаст се казва: „И ще се върне“ тялото „в земята,... а духът ще се върне при Бога, Който го е дал“ (Екл.12:7).
    И действително: при смъртта човешкото тяло, след раздялата му с душата, се разлага и става земя, от която то е създадено. В книга Битие, глава втора, четем: „И създаде Бог човека от земна пръст и вдъхна му дихание за живот; и стана човекът жива душа“ (Бит.2:7), ала Господ за наша полза прославя някои Свои избраници с нетление.
    В християнската Църква честни мощи на свети угодници са били намирани нетленни от най-първите времена и през всички векове до наши дни. – Така, след Христовото възкресение, свети апостол Лука, обхождайки с проповед за Христа много страни и градове, дошъл в град Севастия, в който тогава се намирали нетленните мощи на свети Йоан Кръстител. Свети Лука поискал да ги вземе и пренесе в родния си град Антиохия, но севастийските жители се възпротивили (Четьи–минеи, 7 януари). Нетленните мощи на свети архидякон Стефан били пренесени от град Йерусалим в Цариград (вж.също 2 август). Такива Божии избраници от нашия род, чиито мощи са нетленни, са: свети Иван Рилски, чието нетленно тяло почива в светата Рилска обител; свети Димитрий Басарбовски, чието нетленно тяло почива в Букурещ; света Параскева Българска, чието нетленно тяло се покои в град Яш в Румъния. Такива са и мощите на сръбския крал свети Стефан Милутин, чието нетленно тяло се покои в нашия храм.
    За подобни Божии избраници Псалмопевецът е казал: „Ти, Господи,...не ще дадеш на Твоя светия да види тление“ (Пс.15:10); „Господ пази всички негови кости“ (Пс.33:21), а Иисус, син Сирахов, се изразява така: „Да процъфтят костите им от своето място“ (46:14;49:12). Но защо Бог нарушава своя закон за всеобщото тление и запазва нетленни телата на някои Свои угодници? – Това той прави за наша полза и назидание. Свети Йоан Дамаскин казва: „Владиката Христос ни е подарил мощите на светиите като спасителни източници, които източват многоразлични благодеяния“. „Това съкровище е благопотребно за всички – пише свети Йоан Златоуст, - то е надеждно пристанище и за нещастните, защото се освобождават от нещастието си, и за щастливите, защото ги утвърждава в щастието; и за болните, защото ги лекува, и за здравите, защото ги предпазва от болести“.
    В светите мощи присъствува благодатта на Светия Дух, която лекува немощите и възпълва недостигащото. Гледайки на светите мощи, ние мислено се пренасяме към бъдещето, когато и ние, при възкресението на мъртвите, ще се облечем, - както пише свети апостол Павел в Първото си послание до коринтяните, - в нетление (15:54).
    Светите мощи ни поучават на благочестие и по този начин способстват за нашето морално издигане и душевно спасение. Свети Йоан Златоуст поучава: „Бог ни е оставил мощите на светиите, желаейки да ни приведе към тяхната – на светиите – ревност и към техния живот“. „Това нетление, тази целебна и живоносна сила, която изхожда от светите мощи – говори приснопаметният светител Филарет, Митрополит Московски, - поучават на благочестие и ни подбуждат да подражаваме на вярата на светиите (Евр.13:7)“ .
    Покланянето на мощите на светите Божии угодници е дело богоугодно и душеспасително. „Това е добро и угодно пред нашия Спасител Бога, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:3-4).
    Пред мощите на свети Иван Рилски, които вече хиляда и шестдесет и пет години стоят незасегнати от тлението, идват поклонници от цялата страна и от целия свят, за да се поклонят на светеца и да изпросят лек за своите душевни и физически страдания.
    Нека и ние мислено се пренесем в светата Рилска Обител и благоговейно духом се поклоним пред светите мощи на великия Светец, закрилника на българския народ, възклицавайки от дълбочината на душите си: Дивен е Бог в Своите светии, творейки чрез тях безброй чудеса (Пс.67:36). Амин!.
    От сайта Всемирното православие
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2018 "Православни ценности" All rights reserved