Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
Светата Петдесетница
Светата Петдесетница — рожденият ден на Христовата църква
   Написана от архиепископ Аверкий Таушев
    „Пятдесятницу празднуем, и Духа пришествие...“

    Когато на Тайната Вечеря апостолите били тъжни от предстоящата им раздяла с техния Божествен Учител, Той им дал утешителното обещание: Няма да ви оставя сираци“ ... „И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки — ДУХЪТ НА ИСТИНАТА“ (Йоан. 14:16) ... „А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина“ (Йоан. 16:13): „Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил“ (Йоан. 14:26).
    И ето това Свое обещание Господ изпълнил 10 дни след Възнесение, в 50-ия ден след Своето преславно Възкресение от мъртвите. Обещаният от Него „Утешител“ Дух Свети слязъл над апостолите, и от този момент се явило на земята „Царството Божие, дошло в сила“, за което неведнъж преди говорил Господ (Марк. 9:1): ЦЪРКВАТА ХРИСТОВА, която е не нещо друго, а именно съкровищница на постоянно пребиваващата в нея благодат на Светия Дух. Ето защо светите Отци често наричат деня Петдесетница рожден ден на Църквата Христова, която още по времето на Своя земен живот Христос обещал да основе, когато говорел: „Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят“ (Мат. 16:18).
    Защо е нужна Църквата?
    Църквата — тя е като кораб, който ни носи към тихото пристанище на вечния блажен живот, спасявайки ни от удаване в бушуващите вълни на житейското море, ръководен от дивен, премъдър Кормчия – Светият Дух.
    Църквата Христова — това е Царството на Божия Дух. Духът Божий неизменно пребивава в истинската Христова Църква и я одухотворява, изпълвайки със Себе Си душите на всички истинно вярващи.
    Ето защо е толкова велик и славен денят Петдесетница, който и затова се нарича „краен“ и завършващ празник, в кръга на всички останали християнски празници. Не случайно великият отец на Църквата светият Златоуст го нарича „столица на празниците“.
    Велик и и славен е празникът Рождество Христово, несравнена е славата на „празника на празниците и тържеството на тържествата“ преславното Възкресение Христово, ни нито от това, нито от другото щяхме да имаме някаква полза, ако Светият Дух не беше слязъл в деня Петдесетница. В този ден със слизането на Светия Дух завършило цялото величествено дело на „Божието домостроителство“ — делото на спасение на падналия човешки род от греха, проклятието и смъртта.
    А в това дело взели участие всичките три лица на Пресвета Троица – цялата Преестествена, Пребожествена Троица: Отец, Син и Светият Дух. Ето защо в този ден ние празнуваме не само Светия Дух, чието слизане се споменава, но и цялата Преестествена Троица — Единосъщна и Неразделна, Която ни е спасила, и този празник обикновено се нарича „Денят на Троицата“ или „празникът на Света Троица“. „Каквото е благоволил Бог-Отец, което е изпълнил в Себе Си Синът Божий – това е да приемат вярващите слезлия Дух Свети“, така ни учи родният наш богослов еп. Теофан, Вишенски Затворник, тъй като нашето спасение е „по предзнание на Бога Отца, чрез осветяване от Духа, за послушност и за поръсване с кръвта Иисус Христова“ (1 Петър. 1:2). Заради това и „се кръщаваме в Името на Отца и Сина и Светия Дух“, обещавайки „да пазим всичко, което е заповядал Господ“ (Мат. 28:19—20).
    По думите на св. Йоан Златоуст, в деня Петдесетница „ние достигнахме до самия връх на благата, влязохме в самата столица на празниците, дойдохме до самия плод на Господнето обещание ... Чрез Него (чрез Светия Дух) се освобождаваме от робството, призоваваме се към свободата, въвеждаме се в осиновението, отново, тъй да се каже, се изграждаме, сваляме от себе си тежкото и смрадно бреме на греховете; чрез Светия Дух виждаме ликовете на свещениците, имаме полкове учители; от този извор са и даровете на откровенията, и даруването на изцеленията; и всичко останало, което обикновено я украсява нея, Църквата, се получава оттук. И Павел говори така: „Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска“ (1 Кор. 12:11).
    Ето защо, който желае да се ползва от благодатните средства, необходими за нашето духовно възраждане – защото в това именно се състои същността на християнството: да стане човекът нова твар – той е длъжен да принадлежи към Църквата, но разбира се, към истинската Църква, а не към която и да е създадена от хората организация, наричаща себе си „църква“, каквито сега има много. Без Божията благодат, подавана само в истинската Църква, е невъзможно духовното възраждане, невъзможно е и вечното спасение!
    Христос Спасителят е казал ясно: „Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят“ (Мат. 16:18). Следователно, Той е създал една Църква, а не много различни църкви, защото тогава Той щеше да говори в множествено число — „църкви“. Ето защо е странно да се чуват претендиращите за авторитетност речи на някои съвременни дейци на „движението“, наричащо себе си „християнско“, сякаш съществуването в християнството на различни „църкви“: римокатолическа, протестантска и др., е положително явление, понеже всеки можел да избира за себе си „църква“ по свой вкус, коя повече ще му хареса, повече ще му подхожда. Още по-странно беше да слушаме изказването на един такъв либерален професор прогресист, който красноречиво развиваше мисълта, че православието, римокатолицизмът и протестантизмът са едно и също християнство, само че „от различни гледни точки“: „без значение как“— той направи такова сравнение: „ако един самолет лети над града, тогава от различните точки на своя полет той вижда различни негови части, и затова градът му се представя по различен начин, в зависимост от това, откъде е гледан“.
    Такова мнение, разбира се, е коренно противно на учението на Словото Божие, което ясно учи: „Да бъдат всички едно“ (Иоан. 17:11); „Един е Господ, една е вярата“ (Ефес. 4:5); „да бъдете в единомислие помежду си“ (Рим. 15:5); „Бъдете единодушни и единомислени“ (Фил. 2:2); „Бъдете всички единомислени“ (1 Петр. 3:8); „Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри“ (Рим. 12, 16).
    Призивът към единомислие и единодушие на християните в Църквата преминава като червена нишка през цялото Свещено Писание, тъй като каква „църква“ може да има там, където всеки мисли и чувства по своему, „по свой вкус“. Църквата е „стълп и утвърждение на Истината“ (1 Тим. 3:15), а Истината е само една, затова и истинската Църква може да бъде само една.
    Ето към тази именно една истинска Църква, основана от Самия Господ Иисус Христос и утвърдена от Неговите свети Апостоли, ние трябва и да принадлежим, ако искаме да се възродим духовно и да наследим вечното спасение.
    Но да се принадлежи към нея, от само себе си се разбира, трябва не само формално, а от все сърце – с цялото свое вътрешно същество: трябва да се живее в Църквата, да се изпълняват ревностно всички нейни наставления и предписания, приемайки благодатните тайнства, установени за наше духовно очистване и възраждане – за възсъздаване на нашата паднала от греха човешка природа.
    Без това само едната външна принадлежност към Църквата няма да ни спаси, може дори да послужи за по-голямо осъждане — заради пренебрежението към великия дар Божий, който сме притежавали, но сме презрели и не сме пожелали да се възползваме от него.
    Едната истинна Църква, към която е необходимо да се принадлежи и в която трябва да се живее за спасение, това е Източната Църква — Православната, която, ето вече почти 20 века, свято и нерушимо съхранява догматическото и нравствено учение на Евангелието и цялата канонична дисциплинарна структура, основана върху нравствените изисквания на евангелското учение.
    Че това е действително така, свидетелстват самите обвинения, които се хвърлят срещу нея, че е „закостеняла“, „вкаменена“, „парализирана“, „противяща се на прогреса“, „не искаща да бъде в крак с времето“. Всички тези обвинения всъщност съдържат в себе си най-висока похвала за нея, като истинска Църква, пазеща неизменно всичко това, на което е учил Христос и Неговите свети апостоли, научени от Него.
    Но в наше време, особено след падането на православна Русия, разрушена от враговете на християнството, и в Православната Църква се появиха опасни симптоми на отстъпление от истинската вяра.
    Това е всеки род своеумие, свободомислие, рационализъм, либерализъм, модернизъм, водещи в крайна сметка всички поместни православни Църкви към така наречения „икуменизъм“, поставящ си за задача обединение на всички вероизповедания без вътрешното им единство, без единомислието и единодушието, към което призовава Словото Божие.
    Съгласно ли е такова единение с първосветителската молитва на Христос: „Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно“ (Иоан. 17:21) — не е трудно да се прецени!
    Това не е единение в Бога, а в някой друг, на когото му е нужно да обедини всички здраво, в пълно подчинение на себе си, за неговите тъмни, адски и нечисти цели. Така ще се стреми да обедини всички в подчинение на себе си противникът на Христос – антихристът, както за това са предрекли още светите Отци от първите векове на християнството.
    И ето сега тече усилена работа за вътрешно разложение на Православната Църква, като единствената истинска Църква, стояща на пътя на антихриста в осъществяване на неговите планове.
    Там, където се разколебават догматите, където се подкопава нравственото учение на Евангелието и основаната върху нейната канонична структура Църква, там е явна работата на слугите на идващия антихрист, без значение как се наричат и в какви дрехи са облечени. „Портите адови“ няма да наддлеят над Църквата, но те са надделявали и съвършено напълно могат да надделеят над мнозина, които се смятат за стълпове на Църквата, както свидетелства църковната история, тъй като те мъдруват по своему, оставяйки единомислието и единодушието с цялата Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква и облягайки се върху собствените си догадки и съображения, влизащи в разрез с учението на Евангелието, светите апостоли и отци на Църквата.
    „И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате!“, предпазва Словото Божие още в апостолските времена (Ефес. 5:15) всички християни.
    Не трябва ли с още по-голямо право да помним и на всички и на всекиго постоянно да напомняме това апостолско предупреждение в наши дни, които са станали сега толкова „лукави“, както никога преди?
    Нека се молим усилено на Пресвета Троица да ни помилва и избави от лукавството на днешните времена, което стана вече втора природа на мнозина. И да запазим своето единение с истинската Църква Христова, чужда на всякакво лукавство, молейки благия Утешител:
    „Дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота”
    „Дойди при нас, Душе Светий, като ни направиш причастници на Твоята святост“
    „Дойди при нас, Утешителю, като ни изпълниш с Твоето утешение“

    В преживяваното от нас време на общо оскверняване на всички страни от съвременния живот, присмиването над светостта и постоянните скърби от господството на нечестието, ние особено много се нуждаем от благодатната помощ и утешението на Светия Дух, изпратен ни от Промисъла на Всесветата Троица в истинската Христова Църква.
    „Троице Пресвята, слава на Тебе!“
    От сайта Всемирното православие
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2018 "Православни ценности" All rights reserved