Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
Митрополит Антоний Сурожки
Тържеството на Православието
   Написано от митр. Антоний Сурожки
  Първата неделя от поста e неделя на тържеството на Православието. Това празнуване е свързано със спомена за победата на Вселенската Църква над иконоборческата ерес (през VІІІ век). Но празникът има и по-широк смисъл, който напомня за деянията на Седемте вселенски събора, отстояли евангелското Откровение. Всички големи ереси на Изтока са посягали на самата същност на Откровението – учението за Богочовечеството на Христа. Забранявайки изобразяването на Богочовека, иконоборците всъщност се отказват от вярата в истинността на Въплъщението.
  На Седмия Вселенски събор бил провъзгласен догматът за иконопочитанието, който ни казва, че когато е станал човек, Бог е станал изобразим, че със Своето въплъщение невидимият и непостижим Господ е получил човешки лик, и че Божият лик може да бъде запечатан в линии и цветове – не като портрет, а като вътрешен и тайнствен образ Божи, познат и преживян от земната Църква.
  В Новия Завет има думи за това, че трябва да отдаваме кесаревото кесарю, а Божието Богу. Тези думи са били казани, когато на Спасителя дали динарий с отпечатан образа на римския кесар. Христос отсъдил – давайте това, което носи печата на света, печата на властта, печата на земята, на този, за когото всички тези неща са ценни; а на Бога давайте това, което е запечатано с Неговия печат. Всеки от нас е образ Божи, всеки носи върху себе си този печат, който ни прави Божии и който не може да бъде даден на никой – само на Бога. Днешният празник говори не само за ръкописните икони, не само за това, че Бог е изобразим, че е станал човек и е придобил човешки лик и образ, но ни казва и как да се отнасяме към това, че всеки от нас е свята икона Божия; как бихме се отнасяли към себе си и един към друг, ако помнехме и разбирахме това.
  Има осквернени икони, изпочупени и обезобразени от човешка злоба, и те ни стават толкова скъпи, сякаш са мъченици; иска ни се да защитим такива икони, да ги обкръжим с любов, да ги опазим, защото толкова са пострадали от човешката неправда... Така би трябвало да гледаме един на друг, когато видим, че даден човек е обезобразен от греха, когато е ранен, когато е толкова трудно да прозрем в него красотата и Божията слава. Тогава трябва дълбоко да се вгледаме в този свят и осквернен образ, тогава трябва да вложим всичките си усилия, цялата си любов и благоговение, за да може иконата, нарисувана не върху дърво, а в душата на човека, да се очисти, изцели, да се освети отново и да стане икона на Божията слава.
    От сайта на Храм Свети цар Борис превод: Илиана Александрова
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2018 "Православни ценности" All rights reserved