Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
Прошка. Проповед за Неделя Сиропустна
Прошка. Проповед за Неделя Сиропустна
   Написано от Ставр. ик Иван Л. Кондаков.
  „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви"
(Мат. 6:14-15)
  Братя и сестри,
  Днешният ден би могъл да се нарече празник на мира и любовта. За вярващите хора, които поемат от утре попрището на Великия пост, този ден служи за освобождението на душата от оковите на греха и литване към духовни висоти. Ето какво ни предлага днес нашият Господ - да простим на своите ближни обидите, оскърбленията и провиненията срещу нас. Той казва: „Ако простите на човеците съгрешенията им и вам ще прости небесният ви Отец. Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви".
  Какви възвишени думи, какво божествено изискване! Необходими ни са много усилия, за да вникнем в смисъла и значението на Христовите слова. Мнозина са се разколебавали и смятали християнството за неприложимо в живота, щом стигнат до учението на Спасителя за прошката. Това изискване се приема мъчно. Как да простим на хората, които ни правят зло? Да се примирим с враговете - тези непоправими грешници, които непрекъснато ни пакостят, клеветят, обиждат, търсят удобен случай да ни нападнат? - Не! Това е невъзможно! Това не отговаря на нашите разбирания и чувства. Много по-близък до сърцето ни е старозаветният закон: „Око за око, зъб за зъб" (Изх. 21:24). Така разсъждават някои християни. На пръв поглед приемат и се въодушевяват от препоръките на св. Евангелие за обич и прошка, но на дело не изпълняват ни една йота от него. На някои от нас допада този ден на опрощение като обичай с приятни мигове и резултатни последици, но само като идея. Но общо прошката се смята като слабост, мекушавост, фалшиво смирение, сантименталност.
  Спасителят е знаел, че прошката е нещо много трудно за човека. И все пак Той изисква настойчиво това. Върховният момент на Неговата саможертва на Кръста е израз на тази ненадмината добродетел. Явно е, че прошката е Божия проява и за да се осъществи от хората, те трябва да се стремят към самия Бог. Отношенията на хората се определят от любовта. Който не прощава на човеците, винаги, когато изрича думите на Господнята молитва: „И прости дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си!" (Мат. 6:12), изпросва за себе си осъждане от Бога. Древният свят имал други добродетели: храброст, мъжество, великодушие, търпимост, но на злото отговарял със зло. Прошката, както и любовта са Божии свойства и ние сме призовани да живеем с тези добродетели. Но как да се приложи това? Можем ли ние сами да стигнем до този връх на доброто? Щом Бог е любов, ние - слабите, егоистичните, надменните, непримиримите, можем ли да Го следваме?
  Истинската прошка и обич ни докосват като чудо. Те са вън от нашата повредена природа. Ние можем, способни сме да прощаваме, ако настане в нас обновяване на духа. Недостижими са наистина върховете на Божието съвършенство и все пак св. Евангелие ни подканя: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец!" (Мат. 5:48). Готовността за прошка извира от вечния Бог, както всяко добро. За да стигнем дотам, св. Евангелие изяснява, че най-напред Бог ни е простил. Ние живеем чрез прошката на Бога, към Когото всички без изключение сме виновни и заслужаваме най-строго наказание. Само поради Божията милост към нас светът още не е загинал. Бог ни прощава и напътва, а ние лъкатушим по пътеките на злото. Днес всеки съзнава опасността от недоверието и отмъщението. И ако отделните личности, семействата и народите не поставят това ново начало на прошка и обич, ще стигнат до самоизяждане и унищожение. Новият ден може да дойде само по пътя на любовта. Св. Евангелие ни призовава: „Прощавайте, и простени ще бъдете!" (Лука. 6:37)
  Да поискаш да ти се прости е по-мъчно, отколкото да простиш. Благословен е онзи, който пристъпи пръв. Чрез прошката се проявява нашата вяра. Всеки път, когато срещнем някого, който ни е обидил или направил зло, Бог като че застава пред нас и ни пита: „Как ще постъпиш!" Господ Иисус Христос не ни налага Своето всевластие, не ни заповядва. Той предлага доброволно да решим: „Ако простите" - свободно изберете прошката. Защо отказваш да извиниш злото у другия? И какъв е другият, който те е обидил? Когато болните, намиращи се в умопомрачение, нанасят удари и обиди на лекарите, последните в същото време особено милеят за тях и се стараят да ги излекуват, защото знаят, че тяхната дързост идва от тежката им болест. Съжали и ти този, който те злослови, прости му, помогни му! Да се отвращаваме от злото, но не и от жертвите на греха!
  Пътят на прошката е труден. Как практически да стигнем до нея, когато тя стои над всички наши естествени съображения? Прошката, която ни предлага Господ Иисус не е земна. Тя ни докосва, само ако имаме пред духовните си очи Него - Разпнатия на Кръст и молещ се за Своите убийци: „Отче, прости им, понеже не знаят, що правят!" (Лука. 23:34). Да прощаваме можем само, ако приемем едно друго средство - любовта. За Бога и Неговите чеда важат други закони. Ние трябва да навлезем в един друг свят, който е вън от всеки егоизъм, гняв, отмъщение. Това е светът на любовта. Господ ни казва: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец!". Ние не размахваме тояги и не проявяваме лукавство, за да победим злото. Христовият Дух е друг. Християните са изпълнени със сила отгоре (Лука. 24:49). Те получават от Господа даровете на Св. Дух: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22). „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява..., всичко претърпява..." (1 Кор. 13:4-7). Да покажем, че сме получили този царствен дух от Христа Спасителя, който е проникнал в цялото ни същество и целия ни живот. Наше ще бъде само желанието и старанието да следваме Господа.
  Нашият народ е възприел някои неща от св. Евангелие и ги е внедрил в своя бит и традиции. Обучен от своите деди през вековете, той и досега поддържа прекрасния и затрогващ християнски обичай на този ден да си прощаваме един на друг прегрешенията. По-младите отиват при родителите си, при кръстниците си или по-възрастните от тях и искат прошка. Събират се на прощална вечеря. Целуват си ръка, пожелават си „леки и спасителни пости". Няма по-лек и резултатен пост от широкоотвореното и пречистено от злоба и мъст сърце. Чуден, мил и смислен обичай на прошка, който ни доближава до Божията любов, обичай, който затрогва и хора, които са далеч от църквата.
  Ето ни сега пред Господа. Пред Него да си подадем ръка. Господи, прости ни и помогни да надделеем себе си и злото в нас, за да простим на всички! Амин!
    От сайта на Българска Патриаршия
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2018 "Православни ценности" All rights reserved