Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
За имената и ангелите. Ден на свети Архистратиг Михаил
За имената и ангелите. Ден на свети Архистратиг Михаил
   "Никой не е като Бога” – тези думи изразяват изцяло знанието на великия Архангел за неговия Бог. Той не Го описва, той не Го обяснява, а се изправя и свидетелства. В това се изразява неговата приобщеност към сиянието на Божеството и мярата, в която той явява това сияние, и ни открива пътя към тайната Господня със своето слово и с това име, което изразява целия негов непостижим опит за непостижимия Бог.
  В библейска книга Откровениe има едно място, на което тайнозрителят Йоан ни казва, че когато дойде времето и всички ние бъдем в Царството Божие, всеки ще получи тайнствено име, което знае само Бог, Kойто го дава, и ще познае онзи, който го получава. Това име по определен начин съдържа в себе си цялата тайна за човека, с това име се казва всичко за него; никой не може да го знае, освен Бог и получаващия го, защото то определя онова единствено и неповторимо отношение, което съществува между Бога и Неговото творение – и всяко творение за Него е единствено.
  Ние носим имена на светии, които са живели на земята и са осъществили своето призвание. Ние сме посветени на тях така, както храмовете се посвещават на един или друг светия, и сме длъжни да се замисляме за значението на името и личността на светията, която е достъпна за нас посредством неговото житие. Той се явява не само наш молитвеник, застъпник и защитник, но в определена степен и онова, което бихме могли да бъдем. Ничий живот не можем да повторим, но да се поучим от живота на един или друг човек, бил той свят или грешен, да живеем по-достойно за себе си и по-достойно за Бога – можем.
  И ето, че днес ние празнуваме честта и паметта на Архистратиг Михаил в обкръжението на Господните Ангели. Ангелите са вестители. Ангел е този, когото Господ може да изпрати с поръчение и той до край и в съвършенство ще изпълни това поръчение. Може да изглежда странно, че назоваваме цяла група Божии творения с име, което обозначава тяхната длъжност, тяхното служение, сякаш в тях няма нищо друго. Всъщност това е така и в този факт се заключава тяхната святост: очистени, сияещи с Божията светлина, по думите на Григорий Палама и нашите богослужебни книги, те се явяват втората светлина, отблясъци на вечната Божествена светлина. В тях няма място за онази непрозрачност и затъмненост, поради която ние се наричаме с име, и това име определя нашето място пред лицето Божие и нашето място в творението на Господа. Те са втората светлина. Какво означава това?
  Това означава, че през тях безпрепятствено, свободно, като широка река се лее божествена светлина, но не просто като по празен улей или като през безжизнено стъкло, а така, както се лее, искри, сияе и се умножава многократно светлината, когато пада върху скъпоценен камък, стига до сърцето му и оттам с ответно сияние блести в различни посоки, осветява всичко наоколо, като озарява, а понякога и ослепява със своята красота.
  Те са образ на истинска святост и в това отношение са наистина Ангели, защото ние ги опознаваме и преживяваме само като сияние на Божествената светлина – сияние, което не е приглушено или мътно, а преумножено и радостотворно, изпълващо с живот – докато същността на тяхното битие и същността на тяхната святост остават тайна между тях и Бога, Който познава дълбочината на Своето творение...
  Но тяхната лична святост ни е явена още и чрез отделните имена, с които всеки от тях е наречен. Някои от тези имена фигурират в Свещеното Писание, открити са от опита на Църквата и ни показват в какво се състои тяхната особена святост. Архистратигът на Небесните Сили, на когото са наречени и посветени много от нас, носи името Михаил. „Михаил” е еврейска дума, означаваща „Никой не е като Бога”. Тази дума изразява изцяло позицията на великия Архангел, когато Деница въстанал срещу Бога, като искал да се утвърди в някаква, макар и тварна обособеност и самостоятелност, и тогава се изправил великият Архангел Михаил и произнесъл само тази дума, която определя всичко за него: „Никой не е като Бога”. Това име го утвърждава в такова отношение с Бога, че го прави пазител на райските порти. „Никой не е като Бога” – тези думи изразяват изцяло знанието на великия Архангел за неговия Бог. Той не Го описва, той не Го обяснява, а става и свидетелства. В това състои неговата приобщеност към сиянието на Божеството и мярата, в която той явява това сияние и ни открива пътя към тайната Господня със своето слово и с това име, което съдържа целия му непостижим опит за непостижимия Бог.
  На иконите Архангел Михаил се изобразява във военни доспехи, с огнен меч в ръка. Той потъпква дракона, който олицетворява злото; Архангелът пази райските порти и не позволява да влязат в това свято и свещено място онези, които не са готови за това. Освен това той се изобразява на вратите на иконостаса, през които духовенството излиза от олтара: свещеникът с Евангелието, на Великия Вход, или дяконът на ектенията. Това са вратите, през които в литургическия, богослужебния ред никой не влиза в Светая Светих, в олтара.
  Другият Архангел, Гавриил, чието име означава „Крепост Божия”, се изобразява на тези врати, през които дяконът по време на богослужението влиза обратно в олтара. Гавриил е онзи, който ни известява, че вратата е отворена, за да влезем отново в Божието присъствие – че Божията сила е явена, че Бог е победил и ние сме спасени. От Евангелиста Лука знаем, че Архангел Гавриил е донесъл на Захария вестта за раждането на св. Йоан Кръстител. Той е възвестил на Дева Мария, че е получила благодат от Бога и ще роди Спасителя на света. Затова го виждаме изобразен на иконите с маслинено клонче в ръка – знак за помирението на Бога със света.
  За Архангел Рафаил четем в книга на Товита, че той придружавал неговия син Товия и изцерил Товита и неговата снаха, а името му означава „Изцеление Божие”. И за други Архангели и Ангели ни разказва Свещеното Писание, и вярата на Църквата, и християнският опит ни говорят за Ангелите-хранители.
  За деня, в който честваме паметта на светията, чието име носим, казваме, че това е „денят на нашия Ангел”. И в определен смисъл, в смисъла на нашето посвещение на светията, това е вярно. Но общуването ни с различните светии – както и със заобикалящите ни обикновени хора – става по различен начин: някои от тях са ни лично по-близки, чрез молитва и чрез тяхното житие, на което искаме да подражаваме; на други се възхищаваме сякаш отдалече. С Ангела-хранител нашите отношения са съвсем други: ние сме му поверени, а той е нашият пазител, независимо от това, обръщаме ли се към него, помним ли го изобщо или не – както нашите майка и баща, с които имаме неразрушима връзка, каквото и да си мислим, както и да постъпваме спрямо тях, както и да се държим...
  И накрая: един човек на земята бил наречен вестител и Ангел на църковната вяра: това е Йоан Кръстител, и за него четем думи, подобни на онова, което сега казах за Ангелите. За него в началото на Евангелието от Марка се казва: Той е гласът на викащия в пустинята... Той е глас, само звук на Божия глас, той е ангел, защото чрез него говори Сам Бог, а за себе си казва, че трябва да се смалява, за да застане в пълна мяра пред хората образът Господен.
  Това е пътят на земята – ние трябва да се свиваме, смаляваме, постепенно да губим онова, което ни изглежда толкова драгоценно, а всъщност представлява само сгъстяване на нашето видимо естество. Трябва постепенно да ставаме прозрачни, за да станем сякаш невидими – както скъпоценният камък е невидим и се забелязва само посредством тази светлина, която се удря в него и озарява всичко наоколо. Тогава ние сякаш губим нещо от своето временно същество, но само за да придобием неотменното познание за Бога, единственото, което всеки от нас, наричащ себе си „аз”, може да има, за да го да яви на всички други, защото всеки от нас познава Бога по единствен и неповторим начин. Нашият път е от земята към Небето, от тежестта на нашето въплъщение към просветленост и прозрачност... Ангел на земята се явява истинният свидетел – Йоан Кръстител, който е на пътя, и Онзи, Когото Свещеното Писание нарича „Ангел от Великия съвет” – въплътилият се Бог.
  Това са образите, мислите и думите, изразяващи нашето почитание и любов към Ангелите, нашето молитвено общуване с тях и застъпничеството им за нас. Те могат да ни помогнат да намерим пътя на нашата собствена душа от земята към Небето, от собствения ни мрак към съвършеното просвещение. По молитвите на светите Ангели и Архангели, да ни даде Господ, отричайки се от себе си чрез свободната си воля и любовта към Бога, да започнем да се смаляваме, за да възсияе в пълнота Сам Бог във всеки от нас. Амин.
  Автор: митрополит Антоний Сурожски. Превод: Владка Гочева
    От сайта Arhangel.bg
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved