Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
Без кръст няма християнски живот
Пета неделя след Неделя подир Въздвижение - св. мчци Галактион и Епистима. Без кръст няма християнски живот
   Неделното апостолско четиво: „Братя, вижте, колко много ви написах с ръката си. Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов; защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът; а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света. Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар. На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий. Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.” (Гал. 6:11-18)
  Кръст или обрязване?
  Този основополагащ въпрос поставя св. апостол Павел на галатяните в днешното неделно апостолско четиво. Тъй като в апостолско време някои християни с юдейски произход с особена гордост продължавали да изпълняват различни разпоредби от старозаветния закон и по-специално разпоредбата за обрязването, в днешния откъс светият апостол ни разкрива коя е истинската похвала („гордост”) на християните.
  На празната и безумна хвалба от страна на юдеите-християни за телесното обрязване, което те искали да наложат и на останалите християни, св. ап. Павел противопоставя една друга хвалба, коренно различна, но наистина християнска: хвалбата с Господния кръст. На мястото на стария свят с неговите символи и образи св. ап. Павел поставя „новата твар”, т. е. възраждането на човека и преобразяването на света, което осъществява Иисус Христос.
  Ст. 11. „Братя, вижте, колко много ви написах с ръката си.”
  От този стих заключаваме, – както в посланието до Филимон, така и в настоящото до християните от Галатия, – че апостолът ги пише собственоръчно. Докато за другите послания знаем, че ги диктува на други – негови сътрудници, които ги записват, а той само допълва с ръката си завършителния поздрав (вж. Рим. 16:22; 1 Кор. 16:21).
  Ст. 12-13. „Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов; защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът ...”
  Св. Павел отхвърля това, че намеренията на юдействащите християни са чисти. Защото те, живеейки сред езичници далече от Йерусалим, не спазват стриктно всички разпоредби на закона. Те проповядват за необходимостта от обрязване и се опитват да го наложат и на галатяните, за да се покажат пред неповярвалите в Христос юдеи колко са добродетелни. Така те искали да се предпазят от осъждането, че, приемайки Христовата проповед, са се отрекли от Моисеевия закон и са изоставили преданията на отците си.
  Втората причина, според светия апостол, за поведението на юдеите-християни е желанието им да имат по-голяма сигурност и да не бъдат гонени заради Христос. В римския свят юдейската религия е призната и търпяна, тя осигурява сигурност и защитеност, докато християните са преследвани не само от юдеите, но и от римската идолопоклонническа власт.
  И като трета причина за опита им да наложат обрязването и на християните от езически произход апостолът вижда в гордостта на юдействащите християни, които са подведени от пустославието си и искат да се нарекат учители на галатяните.
  Ст. 14. „... а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света.”
  На хвалбата на юдействащите св. Павел противопоставя хвалбата с Кръста Христов. Какво точно представлява похвалaта на Кръста? На този въпрос отговаря св. Йоан Златоуст: „Христос заради мене прие вид на раб и пострада така, пострада за мене – раба, врага, неблагодарния. Но ме обикна толкова, че предаде Себе Си и то на кръстна смърт.”
  Следователно, хвалбата с Кръста е нашата хвалба с Христовата любов, с вечното общение на любовта между Бога и човека, което Той ни откри и което утвърди чрез кръстната Си смърт.
  На Господния Кръст се опират всички наши надежди и от него извират всичките ни радости. Кръстът е тайнството на вярата и силата на Църквата. За християнина не съществува друга по-сигурна и несъмнена опора на похвалa и утешение от Христовия Кръст.
  Поради силата на Кръста, подчертава апостолът, светът за него е разпнат, както и самият той е разпнат за света. Какво точно означава „свят”? „Свят тук ще рече, – отговаря Евтимий Зигавин, – светските и житейски неща, богатството, властта, славата и тям подобните, които мнозина смятат за светли и достойни за завиждане.” За великия апостол всичко това – чрез силата на Кръста – е мъртво и сякаш не съществува. За него светът е загубил блясъка и славата си и не може да го плени.
  Мъртвостта, за която говори св. Павел, има двоен характер: и светът е мъртъв за апостола, и апостолът е мъртъв за света. Той е отхвърлил, както другаде споменава, всяко светско желание (Тит. 2:12). Стои над „духа на тоя свят” (1 Кор. 2:12), тъй като много добре знае, че „е преходен образът на тоя свят” (1 Кор. 7:31). Безразличен е към прелестите и към заплахите му.
  Ст. 15. „Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.”
  „Нова твар” е възраждането на човеците, което Христос донесе,
с всичките му спасителни последствия в настоящия и в бъдещия живот. „Нова твар се нарича, – казва св. Йоан Златоуст, – нашият живот според Христос. Първо се отнася за това, което вече е приключило. Тоест, душата ни, която беше овехтяла поради греховете, чрез кръщението изцяло се обнови, като да беше създадена наново. Второ, отнася се за нещата, които ще стават в бъдеще, тоест, че небето, земята и цялото творение, заедно с нашите тела, ще бъдат удостоени с дара на нетлението.”
  Ст. 16. „На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий.”
  „Правило”
означава учението, което апостолът по-рано излага пред галатяните. Това учение той нарича така, „защото е право и ясно и в него няма нито недостатък, нито нещо излишно”, както отбелязва един древен тълкувател.
  Онези човеци, които вярно следват „правилото” на евангелското учение, получават Божията „милост” и „мир”. Това са милостта, чрез която получаваме освобождаване от греховете ни, и мирът, който ни съединява с Бога и с хората.
  Ст. 17. „Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса.”
  Тонът на тази последна препоръка, която светият апостол отправя към галатяните, е строг и предупреждаващ. Намерението на апостола е не да ги укори, а да им вдъхне доверие в личността си като Господен апостол, както и почит към Евангелието, което проповядвал. Оставя ги да разберат, че няма нужда да се връща и да им показва като доказателство за апостолското си достойнство и за истинността на учението си „раните на Господа Иисуса”, тоест знаците от раните и язвите по тялото си, които понесъл заради Христос и Неговото благовестие.
  Ст. 18. „Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.”
  Какво по-велико има за християнина от това да се придружава от Божията благодат или по-скоро благодатта да обитава вътре в него. Нетварната благодат ни подкрепя по пътя на християнския живот и ни утешава в житейските изпитания.
  Без Кръста няма нито Църква, нито християнство. Следователно, без кръст не съществува и християнски живот. Св. Йоан Златоуст отбелязва: „Такъв трябва да бъде християнинът. Тези слова винаги да бъдат в устата му: чрез Кръста „за мене светът е разпнат и аз за света”. Нищо по-блажено няма от тази смърт. Тя е смисълът на християнския живот.” Амин.
  МИТРОПОЛИТ НА НОВА СМИРНА СИМЕОН
    От сайта на Двери на православието
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved