Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
Алтернатива
Излезе от печат юлският брой на „Алтернатива”
    Фокусът този път е насочен към младите и църквата. Възможна ли е срещата между тях? Наистина ли младите хора не се интересуват от духовните въпроси? Знаят ли кои са ценностите на младостта, и пазят ли ги? В търсене на себе си откриват ли и вярата, като потребност на душата си?
    Фокусът също така е и към младите в църквата… но там по-скоро въпросът е как да ги задържим да не си тръгват? Или как да не ги отблъснем с настояванията да правят или да не правят едно или друго нещо, да изберат правилното, така да се каже. Но – както пише един от авторите в броя – ако това не е обикновен избор, ако това е избиране от Бога, ако това е някаква Среща, тогава ние нямаме абсолютно никаква власт ... В наша власт е нашият собствен избор – как живеем ние според вярата си. Избор, който виждат и младите и улавят фалша и двуличието, ако не я живеем истински.
    Потърсете изданието в книжарницата на Духовно-просветния център или във варненските храмове. Надяваме се на страниците му да намерите отговор и на някои от вашите въпроси. Тук поместваме колонката на броя, подготвена от доц. Бойчо Бойчев, преподавател във Варненския свободен университет.
    Бог не е създал човека нито като пеленаче, нито като старец. Той го е създал млад и да живее в младост. Затова младостта е благодатна – в нея са събрани силата, свежестта и бодростта; в нея е радостта от живота. Когато невинната младост е погубена от греха, човек отпада, изнемощява, повяхва, прегърбва се от умора. Тогава животът му престава да е в пределите на младостта, а се покрива със старчески петна и се устремява към смъртта. „Бях млад, вече остарях...” (Пс 36:25) лаконично задава псалмописецът вектора на човешкото съществуване, в който младостта, освен благодатна, става и бреме, и изпитание, и нещо ненужно и досадно. Не само в днешно време на човек му е скучно да бъде истински (т.е. невинно) млад. Той презглава бърза да се насити и пресити от удоволствия, от пари, от слава, от подчиняване на другите, от сляпо следване на кумири и пагубни учения... По този начин всъщност бърза да остарее, а като остарее полага неимоверни усилия да изглежда млад, да се прави на млад, да засища похотите си с младост. Тази „младост” е изкуствена (т.е. порочна), тя няма естествена възраст, в нея няма живот. Тя е безжизнена и, ако изглежда, че „владее” света, то е заради убеждението, че човек непременно губи невинността си, а като я изгуби, необратимо опорочава своето битие. Но младостта има още една реалност – на овладяната младост, младостта на надеждата. Към нея човек трябва да се стреми, защото „...едно е само потребно” (Лук. 10:42); в нея трябва да „държи” себе си, понеже „...духът е бодър, а плътта – немощна” (Мат. 26:41). При нея младите синове са „стрелите в ръката на силния” (Пс 126:4), защото „...Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми... Ти си ме поучавал от младините ми, и досега разгласям Твоите чудеса” (Пс 70:5,17). Извън нея човек е унизително стар, когато с носталгия си спомня за порочната си младост; в нея възвишено остарява, когато благодарно копнее за невинността си (а не за това как е изглеждал). Затова да си припомним думите на Еклисиаста: „Весели се в младостта си, момко, и нека сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд.” (Екл. 11:9)
    От сайта на Варненска и Великопреславска света митрополия
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved