Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
Митрополит Йоан
Митрополит Йоан пред "Стандарт": Тази седмица съпреживяваме страданията на Христос
    Ангел Карадаков: В началото на Страстната седмица сме и в края на Великия пост. Защо тази седмица се нарича страстна?
    - Това е една интересна седмица, наситена с изключителност, с дълбоко богословско съдържание, наречена действително „велика" и „страстна". Велика не защото по времетраене е по-голяма от всички останали седмици на годината, а най-вече поради великото дело на човешкото изкупление, което се извърши в течение на нейните дни. И страстна, защото в славянския, църковнославянски език, думата страст означава страдание. Седмицата на страданията Христови. Това е една седмица, която се различава и богослужебно от всички останали дни на Великия пост, защото тя най-вече създава именно онази духовна връзка на човека с Бога и изкупителното дело на Христос, на Месията, на Спасителя, на Изкупителя Сина Божи, на Богочовека Господ Иисус Христос. Това е едно съпреживяване отново и отново на страданията Христови във време на страстната седмица. Това ще го усетим и в богослужението през тези дни, в самата песенна химнографска част и в указанието на църковния указ за малко по-строго постене. Това не е случайно, а е в чест на страданията Христови.
    Днес е Велики понеделник, какво е посланието на този ден? На какво ни обръща Църквата внимание?
    - Велики понеделник е един ден, в който правим възпоменание на Йосиф Прекрасни, както и едно спомняне за изсъхналата смоковница. Понеже тези два момента и тези два аспекта са свързани със страданията на Христос. Старозаветния Йосиф се приема като предобраз на страдащия Христос, а изсъхването на безплодната смоковница е станало на днешния днес, според указанието на самия Синаксар. Смоковницата изсъхва, когато започват изкупителните страдания на нашия Спасител. Така че това са две събития, за които безспорно ние трябва да се върнем в Стария Завет. Да кажем, че Йосиф е бил любимият син на патриарх Яков, затова и в знак на особена родителска обич Яков е направил на Йосиф шарена дреха, заради която неговите братя му завидяли. Ние виждаме тук една действително реална ситуация, която се е случила тогава и онова описание, което ние знаем, и съдбата, която е имал Йосиф и всичко онова, което се случва с него. В тези моменти ние се обръщаме към евангелието на св. ев. Матей. След като св. евангелист говори за тържественото влизане, за входа на Господ в Йерусалим, споменава, че на сутринта, връщайки се от Витания в града, Иисус огладнял. Край пътя видял една смоковница, отишъл при нея и като не намерил нищо на нея като плод, освен едни листа, Той произнася думите: „Занапред да няма вече плод от тебе во веки". Евангелистът повествува, че смоковницата веднага изсъхнала. Това са видели учениците, това е била и тяхната почуда, защото след изричането на думите смоковницата веднага изсъхнала.
    Тук има различни тълкувания на отделни св. Отци, но ако се държим в написаното в книгата Триод, в синаксара, който се изчита по време на богослужение в последованието на „Жениха", ние ще разберем, че в края на краищата тук някои виждат еврейската синанога, в която Христос не намерил достоен плод, а само сянката на Мойсеевия закон. Христос отправя тези думи към безплодната смоковница с една поука, че такава може да бъде участта на всички, които се окажат безплодни. Или онези, които не принасят трудове и нямат съзнанието за Богоуподобяване, към което всеки човек е призован.
    Тези дни се пази строг пост, също както в началото на Великия пост. Защо Църквата е отредила да пазим строг пост през тази седмица, а пък на Велики Петък да не се яде и пие нищо?
    Ние имаме една такава повеля. Разбира се, Светата Църква има своята мъдрост и тя като чадолюбива майка винаги със своите чеда се отнася с голяма загриженост. Дните са такива. Това са великите дни на страданията Христови, така че в тези дни, в които ние ще видим отделни предобрази, отделни моменти, в които ще си спомняме отделни притчи. Например притчата за Десетте девици на Велики Вторник или отделни други образи, които се явяват пред нас с един дълбок смисъл, ще видим, че всичко това е една подготовка и кръстният ход на Спасителя тръгва лека полека. Затова и в тези дни на Страданията Христови в Негово име ние се въздържаме от храна, но не съвсем, а просто употребяваме храна без олио в първите три дни на седмицата – Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда. На Велики Четвъртък обаче ние имаме едно безспорно прекрасно събитие, това е установяването на светото Тайнство Евхаристия, така че в този момент ние няма как да не кажем, че в този ден ние спомняме – умиването на нозете на апостолите от Господа, Тайната вечеря и установяването на св. Тайнство Евхаристия, предаването на Господ Иисус Христос и несправедливият съд над Него. Тук постът е с олио. Важен момент е отбелязването на установяването на най-великото тайнство – Св. Евхаристия, която ни е дадена да се съединяваме с Христос.
    На Велики петък обаче ние си спомняме за спасителните страдания на Господ Иисус Христос, които страдания Той доброволно прие за нас. Това са всички заплювания, удари, плесници, хули, огорчения, присмех, Кръст, гъба, оцет, гвоздей и накрая смърт. Църковните историци свидетелстват, че кръстната смърт е била считана за най-жестоката смърт и разпъването на Сина Божи на кръста е едно величаво страдание. Някои биха казали, че много други хора също са страдали на кръста. Дълбоката разлика между тях и Христос е, че Той е бил без грях. Той не е виновен. Той не е извършил никакъв грях, а всички други може да са страдали, но те са извършвали един или друг грях. Макар на Велики петък да е отредено да има строг пост, човек може сам да прецени доколко може да го пости. Той, разбира се, може да се подкрепи с малко хляб или вода или както духовният наставник благослови.
    През последните години получаваме Благодатния огън директно от Йерусалим. Не се ли обаче прекалено много фокусираме върху огъня и загърбваме по този начин смисъла, който носи? Не ставаме ли търсачи на чудото, но без да разбираме смисъла му?
    - В случая ние не бива да бъдем търсачи на силни усещания. Трябва с очите на вярата, особено в тези дни на Великата седмица и то на Велика събота, да имаме онова очакване. Ние, християните, сме винаги в очакване на Христовото Възкресение, в очакване на онази Пасхална радост. Падането на Благодатния огън е действително голяма духовна радост, чудо и милост Божия, която Бог дава на човека да види и да се зарадва на Възкресението. Именно невещественият огън, който на Велика събота пада и излиза от гроба Господен. Това е едно уникално радостно събитие, което ние можем само да наречем чудо. Имал съм прекрасната възможност три пъти да присъствам на това събитие, да мога да обиколя с Божия помощ с благословението на Светейшия ни Български патриарх, да присъстваме като представители на Българската православна църква, да обиколим около Гроба Господен в очакване на идването на Благодатния огън, неговото бързо разпространение, радостта и онова безкрайно очакване на щастие от идването на Възкръсналия Христос. Падането на Благодатния огън ни говори, че отново и отново ние ставаме част от Възкресението на Господ Иисус Христос, че Той е жив и че е в славата Си. Дай, Боже, всеки да усети тази радост.
    От сайта на "Стандарт"
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved