Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
Варненски и Великопреславски Митрополит Йоан
Интервю с Варненския и Великопреславски митрополит Йоан по повод закриването на катедра "Теология" към Шуменския университет
    По повод закриването на катедра "Теология" и преместването й към Историческия факултет на ШУ "Епископ Константин Преславски", се появиха различни коментари, някои от които клеветнически и злободневни. По-долу може да прочетете мнението на Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан по повод създалата се ситуация..
    Ангел Карадаков: Ваше Високопреосвещенство, оказали ли сте влияние по някакъв начин върху катедра „Теология“? Каква е създалата се ситуация около кандидатура, която сте предложил?
     – В Църквата всички са ученици и то до края на живота си. Всъщност светата Литургия най-добре ни показва и доказва, че в Църквата съществува само един Учител - Господ Иисус Христос. Всички останали, независимо дали се учат или учат другите, са ученици и то през целия си живот и до последния си жизнен дъх. Затова никой не е достатъчно „учен“, за да може да бъде само учител. Успехът на неговото учителство зависи на първо място от това доколко има развит дух и жар за учене и в този смисъл ние пристъпваме към тема, която е важна за богословското образование, и за един факултет или една теологична специалност на Шуменския университет. И тук бихме казали, че доста години от нeйното създаване, вече 25 години се потрудиха много бележити учени-богослови, но в последните години се стигна до тази малцинственост на учените-богослови, които в края на краищата стигнаха до там да търсят виновния за закриването на тази теологическа специалност. В края на краищата тя няма да бъде закрита, а ще премине към историческия факултет на университета. Причините за това са различни, но във всеки случай, тези причини никога не са се кореняли във Варненския и Великопреславски митрополит, който във всички години, независимо кой е бил, се е стараел да има добри отношения с университета, както и с тази специалност. Друг е въпросът, че тези, които виждат нещата по този начин и лишават един митрополит от възможността да изрази мнението си или ако го изрази, се счита, че това е намеса във вътрешните дела на Шуменския университет.
    Шуменският университет се управлява от неговия Ректор и от ректорското ръководство. Само тези хора могат да определят едно или друго действие. Варненският митрополит, който е и Великопреславски, когато бъде запитан за едно или друго, има право да изрази не само мнението си, но и да го отстоява. В тази връзка и в този аспект това, което сме сторили, ние сме го направили по съвест.
    Учудващо е, че проф. Ваташки е споделил тези думи, но всъщност нищо ново под слънцето. Той е верен на себе си и е ярко свидетелство за самия себе си, както винаги. Професор Ваташки е човек, който трудно вижда себе си. Той вижда само грешките на другите. Той не иска да познае себе си, защото това е по-трудното. Та, когато аз съм предложил една кандидатура съм го сторил, защото съм имал първо основания и второ, защото като митрополит на Варненската и Великопреславска епархия имам пълното право да дам своето мнение по отношение на някои от кандидатите и да предложа такъв, особено когато е поискано моето мнение.
    Така че аз не виждам първо да съм оказал натиск и второ да съм се намесил в делата на Шуменския университет, защото убеден съм, че една или друга кандидатура, от който и да е предложена тя се утвърждава, приема или не приема единствено и само от ректорското ръководство на Шуменския университет в лицето на господин ректора. Решението за едно и друго е изцяло в ръководството на университета. Аз съм си позволил да предложа едно лице – отец Теодор Стойчев, който е специалист по Нов Завет и преподавател с докторска дисертация в тази област. Считам, че е добре и дори прекрасно, ако студентите имат преподавател, който е специалист в областта и е духовно лице. За огромно съжаление поради малкото преподаватели в теологичната специалност на Шуменския университет, ние виждаме, че много от тях преподават много дисциплини, а човек не може да бъде специалист по всичко. Така че в този фундамент, който е основа на православното богословие – именно Свещеното Писание на Новия Завет, ние предложихме един достоен човек и в това не виждам нищо лошо. А този, който вижда натиск или някакво вмешателство си е негов проблем. Това не е мой проблем.
    Според група богослови се води политика от страна на Светия Синод в дискредитиране на богословската специалност и висшето богословско образование. Светият Синод води ли политика в ущърб на богословието?
    – Вижте, Светият Синод няма как да е против богословските школи у нас, нито пък да не подкрепи своите си богослови. Безспорно е, че в средите на богословите има хора, някои от които, разбира се, имат задълбочен поглед върху Св. Синод, но други – не, и си позволяват години наред да говорят против Светия Синод и ръководството на Светата Църква. Безспорно, че подобни действия, подобно проявление на някои преподаватели, едва ли предизвиква радост сред синодалните архиереи. По-скоро това е едно действие, което беше от по-напред в разсъжденията в Св. Синод, че определени хора имат своето непоправимо, да кажем недостойно поведение, погледнато спрямо Църквата и спрямо Св. Синод. Някои от богословите си помислиха, че са напълно свободни, а и имат високата изключителна гордост да си мислят, че могат да кажат всичко, когато си искат и каквото си искат. И те го правят. Но няма тогава защо да изискват от Св. Синод подкрепа… Тогава, когато виждат и знаят много добре какво са казали някои от тях, какво са направили и какво правят.
    Няма как да не кажем и за някои лекции пред студентите от страна на преподаватели. Това, че тези лекции всъщност представляват един изцяло превърнат в осъждане диалог, при който се осъжда един или друг архиерей от Св. Синод. Но кога ще видят себе си, аз не знам... Ако не беше Светата Църква и ако не беше Светият Синод, какво щяха да са самите те? Нали и те са чеда на Църквата? Ние не сме против православното богословие, никога против богословието - това е абсурд и да се говори. Но гордостта е в основата на всички тези отношения, които довеждат до не общуване. Гордост има в осъждането и критикуването на ръководството на Светата Църква. Това е една егоистична постъпка, едно чувство, което израства у някои богослови и те намират упованието си в критика на Светата ни Църква.
    В края на краищата те можеха да насочат своите сили да понапишат нещо сериозно, да оформят своите лекционни курсове, които да текат нормално, да имат една много по-задълбочена богословска мисъл и до голяма степен да допринесат със своето писателско богословско творчество. На някои хора обаче това не им се удава особено и те намират лесния начин - да критикуват. Да критикуват, да сипят само и само критики и безкрайни, безсмислени разговори и безкрайно войнстващо, посредствено мнение. Това не може да се каже за всички, но…
    Трябва да кажем и това, че българските богослови, ако си спомнят периода на 1989-1990 г. и малко след това, могат да се сетят за прекрасния ентусиазъм и голямата възродителна вълна на Светото Православие, когато ректор на Богословския факултет, тогава академия, беше Негово Светейшество патриарх Неофит, в битността си като Левкийски епископ. Тогава имаше толкова много присъстващи на богослужението в Богословския параклис, че опашката беше отвън на факултета. Двадесет-тридесет години по-късно ние имаме една друга действителност. Една действителност, когато се върна Богословският факултет към Софийския университет, разбира се, с цялото структуриране и възможност да се оформят програми, след като се съобразят с деканското ръководство. Това е добре, това е една практика, която през 1923 г. е била. Но това доведе до една секуларизация, до едно отсъствие от богослужение, до една разпуснатост на някои преподаватели, включително и това да подкрепят разкола в Църквата тогава. Така че винаги е имало хора, които в една или друга степен не са били най-изрядните и не са били най-добрият пример за студентите. Но от друга страна обаче – тези, които са били наши преподаватели, ние ги уважаваме.
    Но тези, сегашните млади богослови, които стават авторитетни, те са точно учащи се в този период на деветдесетте и след деветдесетте години, следователно, тази приемственост, която я имаше, трябва да бъде запомнена добре и съответно деканите на богословските факултети да бъдат със своята отговорност, да бъдат със своята мисия в Църквата и пред богословските среди.
    Не е нужно да създаваме пропаст между клира и богословските научни кръгове, в някои от богословските факултети. Напротив, ние искаме тази пропаст, това разделение да унищожим. Да седнем на една маса и да говорим безспорно и ясно какво можем да си помогнем в образованието и във възпитанието на младите ни хора, защото се стигна дотам, повярвайте ми, че някои православни богослови, които иначе се възползват от всичко в Църквата, стигнаха до мисълта да кажат, че православните богословски факултети не са православни.
    Подобни мисли и подобни действия, подобно публикуване на критики, досиета и всякакви други тематики, което до голяма степен е смешно, но е жалко да се говори само за това. На някои хора им дава крила, дава им сили, те нищо друго сериозно не направиха освен да се занимават с това кой какво е направил и кой къде се е изказал, и кой кого е оклеветил. В това ако се намира упование и надежда за бъдещото ни богословие, то по-хубаво, да ви кажа честно, да няма подобно нещо. Това е безобразие, това е обърната ценностна система, това е обратна скаченост на всички неща и ние такова нещо няма как да приемем. Това е изопачаване на смисъла и действията на един православен богослов, който се превръща в един непрестанен хулител, търсещ единствено и само вината на своите ближни в Църквата. А той къде определя мястото си в тази Църква? Той има ли свое място в Църквата? Намира ли го?
    Ето го парадокса - отдалечаването от Христос, създаването на един егоизъм, но ние не бива да ставаме представители на егоизма на съвременното българско общество. Тази съвременна култура на егоизма е обсебила много хора и в края на краищата това е едно печално и тъжно състояние.
    В дните на Великия пост, които са най-благоприятни за покаяние и изповед на нашата греховност, призовавам всички да бъдем по-смирени. Това е призив към нас, скришното да разкрием от душите си, призив, който отправя към нас св. Андрей Критски. В тези дни погледът ни да бъде обърнат към нашата вътрешна духовност, да имаме строгост към себе си, а снизходителност към нашите близки. И друго, ще ми се да попитам проф. Ваташки - с какви очи, с каква съвест и с какво сърце извървява пътя към светата Чаша във времето на Великия пост? И друго, с какъв ум предложи доц. д-р Анна Маринова, която в момента принадлежи към Методистката църква в България, да заеме катедрата по Стар Завет, за да преподава на православните ни студенти? На тези въпроси ние имаме отговор… Това е със загриженост.
    От сайта на Варненска и Великопреславска Митрополия
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved