Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
Да се покаем пред Бога и да бъдем Негови
"Да се покаем пред Бога и да бъдем Негови"
Думи на Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан на Великото повечерие (27.02) след канона на св. Андрей Критски.
    Откъде да започна да оплаквам деянията на моя окаян живот? Какво начало да сложа, Христе, на моето сегашно ридание? ... Този същностен въпрос задава преподобният Андрей Критски в началото на своето покайно произведение. Както той, така и ние не знаем откъде да започнем да оплакваме своя живот. Разбира се, св. Андрей е знаел много добре, че грехът е онова нещо, което ни отдалечава от Бога, и съвестта е онзи ясен критерий, който ни го посочва. Тя е окото, чрез което да проникнем в себе си и да видим своя грях. Но за да се стигне до разкаяние, трябва да имаме жива съвест, която да не намира оправдание за нашите дела. Защото там, където не е така, грехът намира своята същност в пороците, един от които е гордостта.
    Гордостта е най-страшното заблуждение, което човек може да носи в себе си, защото тя го кара винаги да поставя себе си в центъра, а всичко друго и всички – на втори план. Това неминуемо води до неговата самота. Освен това гордостта е майка и на един друг порок – завистта. За нея светите Отци казват, че ако греховете, каквито и да са те, предоставят на човека мнима и фалшива удовлетвореност, то този порок носи на човека пълно страдание. Свети Василий Велики много ясно определя, че завистта е доброволно страдание на човека, породено от успеха на ближния. Завистливият човек е страдащ човек – въз основа на гордостта си той не може да понесе успеха на ближния. И делата на такъв човек може да бъдат пагубни. Каин погуби брат си Авел заради този порок. А днес стълкновения има по целия свят и те засягат цели народи. И в основата им е човешката гордост. Толкова страдания се причиняват в света, заради тези два порока!
    Трябва да се стараем през Великия пост да се примирим с нашите ближни и да намерим средството, за да преодолеем гордостта си. На първо място това е вярата. Вярата, че Бог съществува и ние можем да общуваме с Него. Но ако искаме да общуваме с Него, трябва да съизмерим себе си и живото си с онова, което Той говори и проповядва и с което Той ни дава пример…. И какво може да направим, каква добродетел, за да стане другият, на когото завиждаме, наш ближен? Практиката показва, че това е радостта – трябва да се зарадваме за успеха на нашия ближен. Не бива да позволяваме на искрата на завистта да разгори в нас огън, който не можем да угасим. Трябва да приемем, че Бог е велик и за всеки човек е промислил от какво има нужда. Ако успеем да преборим и отхвърлим завистта към успеха на брата си, то ние сме отсекли и гордостта. Защото св. Максим Изповедник казва: „Радвайте се с радостта на този, на когото завиждате”. Ако успеете, значи сте победили в себе си завистта и сте спечелили този човек.
    Няма светец, който да не е страдал в покаянието със сълзи и да не е считал себе си за велик грешник. Ако на светците им е помагала тяхната жива съвест – не оправдаваща и не отхвърляща същес- твуващия ред, за да се борят с греха, следователно тя е нужна и на съвременният човек, затрупан сред множеството дела, сред множеството думи и действия, който забравя напълно за своите грехове. Не знае дори какво е това изповед. И колко на място са думите от покайния канон на св. Андрей Критски – откъде да започна?! Всяка една дума от текста изобличава нашата съвест и свидетелства за греховността ни.
    Нека използваме тези дни, за да се вгледаме в себе си, да видим греха си и да го отхвърлим. Да се покаем пред Бога и да бъдем Негови от нине и до века. Амин!
    Желая ви лек и спасителен пост.
    Текстова обработка на записа (Със съкращения): Архангел.бг
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved