Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г

Митрополит Св. Марко Преславски
Спомен за Митрополит Св. Марко Преславски
    Св. Марко Преславски е един от забравените светци на България. През Средновековието народът ни развил почит към него и към средата на XIX век той вече бил тачен като светец. Днес името му е познато само на тесен кръг историци, а православният българин, който трябва да черпи духовни сили от светостта на дедите си, не знае за този светец.
    Първият източник, в който се споменава за митрополит Марко Преславски, е откритият и обнародван от Стефан Кожухаров неизвестен летописен разказ от времето на цар Иван Асен II. За сюжет на този разказ служи пренасянето на мощите на св. Петка-Параскева Епиватска. По нареждане на цар Иван Асен II те трябвало да бъдат пренесени от Каликратия, където според преданието била погребана светицата. Пренасянето е извършено с участието на митрополит Марко. Годината е 1230 или 1231.
    Минало е едно десетилетие от управлението на Иван Асен II и 27 години откакто Константинопол е превзет от кръстоносците. За средновековните владетели съхраняването на мощите на светци било въпрос на престиж и духовно упование. Цар Иван Асен I пренесъл мощите на св. Иван Рилски от Средец в Търново. Иван Асен II, подтикнат от христолюбиви чувства, решил да принесе мощите на св. Петка Епиватска в столичния град. Това се случва във времето между Клокотнишката битка през пролетта на 1230 г. и август следващата година. Шествието с мощите на светицата, водено от митрополит Марко, обикаля и осветява българските земи. На много места са построени храмове, носещи името на св. Петка, която и днес е сред най-тачените български светии. Има предания за множество построени църкви, манастири и параклиси, свързани с това събитие.
    От средата на XIII в. датира и вторият източник - Поменикът от Боянската църква. По това време вече е възстановена Търновската патриаршия и е сложен край на унията с Рим. В Поменика, сред имената на патриарсите, преди Йоаким, е споменат Марко. Може да се допусне, че неизвестният съставител на Поменика от църквата в Бояна е поставил митрополит Марко Преславски сред българските патриарси в знак на уважение. Това сигурно означава, че митрополит Марко е отстоявал твърдо Православието в българската църква от католическите атаки по онова време. Според житието му, св. Йоаким I, патриарх Търновски, издъхва на 18 януари 1246 г. Тъй като в Боянския поменик името на Марко Преславски е поставено преди Йоаким, може да се предположи, че Преславският митрополит е умрял преди тази дата „на своя престол в Преслав“, както ще напише по-късно св. Паисий Хилендарски в „История славянобългарска“.
    През 80-те години на XIV век, св. патриарх Евтимий в “Житието на св. Петка Търновска” описва как цар Иван Асен II, след преговори със завладелите Цариград франки, “веднага изпрати там с голяма почест всеосвещенния Марко, митрополита на Преслав Велики, та да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Тъpнов. А онзи отиде, уреди всичко за прославата, тържествено взе свещените мощи и с усърдие се върна в земята си, прославяйки Бога и преподобната.
    И когато, прочее, премина франкските владения и стигна до своята страна, всички околни се стичаха със свещи, с кадила, с благовонни масла и изпращаха ковчега на преподобната към славния царстващ град Търнов. Щом благочестивият цар Иван Асен се научи, излезе от града с майка си царица Елена, със своята царица Анна и с всичките си велможи. С тях беше и всечестният патриарх кир Василие с целия църковен клир и неизброимо множество хора.”

    Патриарх Евтимий нарича преславския митрополит „всеосвещения” или светия Марко. За да си послужи с това определение, 150 години след описаното събитие, вероятно св. Патриарх Евтимий е имал основание – може би чудеса, за които не знаем, или други свети дела, извършени от митрополит Марко приживе.
    Следващият щрих към образа на св. Марко е от средата на XVI в. В църквата „Св. Параскева” в гр. Роман, Румъния, има стенопис, вероятно правен от български зограф. Най-отгоре има надпис на старобългарски, който гласи “Пренасянето на мощите на св. Параскева в славния гр. Търнов”. Със средствата на иконописта е изобразена същата сцена, описваща пренасянето мощите на светицата. Действието се развива в църквата „Св. Петка” на Царевец, където лежи тялото на светицата.
    През 1762 г. преп. Паисий Хилендарски завършва своята История Славянобългарска, където в Списъка на българските светии под номер 23 записва: ”Св. Марко, Преславски митрополит. Той пренесъл мощите на преподобната наша майка Параскева от Епиват в Търново. Бил велик със светия си живот и учение и починал на своя престол в Преслав”. Новото, което научаваме от този кратък текст, е ,че Марко Преславски е “починал на своя престол в Преслав” и още, че “бил велик със светия си живот и учение”.
    Вписването на митрополит Марко Преславски към общността на българските светци от друг, по-късен светец на България, какъвто преп. Паисий Хилендарски, не бива да бъде оспорвано. По много причини и на първо място поради вековното физическо и духовно робство, и досега има не малко неканонизирани официално, но затова пък почитани български светци. През XIX век почитта към св. Марко Преславски се разпространява из цялото поробено отечество. Така в “Царственика” или “История болгарская”, издадена от Христаки Павлович през 1844 г. в Буда, сред българските светци под номер 25 е записан митрополит Марко Преславски. Спомена се, че Паисий Хлендарски нарича Марко Преславски “велик в учението”. Може би има изгубени във времето или необнародвани документи които причисляват митрополит Марко към духовниците на България, занимаващи се активно с книжовно дело.
    Друго едно свидетелство произхожда от Араповския манастир. Св. Марко Преславски е нарисуван на южната стена сред други светци - между фигурите на св. Иларион Мъгленски и св. Теофилакт, патриарх Търновски. Автори на този стенопис са Алекси Атанасов и Георги Данчов, работили там около 1864 г. Изображение на св. Марко има и в Рилския манастир, в преддверието на параклиса “Св. Архангели”, на южната страна. Между другото приснопаметният Варненско-Преславски митрополит Кирил в разговор сподели, че е виждал изображение на Марко Преславски в един от Лозенските манастири край София.
    Южно от крепостта Царевец и град Велико Търново, над скалния венец, от източната страна на пролома Устето се намира местността Трошана. Легенда разказва, че тези земи били царски и царят ги дарил на болярина Трошан, който съградил там чифлик и манастир "Св. Марко", посветен на митрополит Марко Преславски. Царят много харесвал манастира и в палатите на болярина Трошан през лятото идвало царското семейство.
    Но настанали тежки времена. Турските завоеватели наближили Търново. Чифликът и манастирът били разрушени и опожарени от турците, а монасите били избити. Пред манастирския храм, като последен страж, останал само игуменът. Когато турчин връхлетял с изваден ятаган да го посече, от купола на камбанарията ударил гръм и друговерецът паднал мъртъв на земята. Турците онемели от изненада и се разбягали из двора. Игуменът с окъсано расо и безброй рани се добрал до съседното село Присово, където хората се погрижили за него. Обрасъл с храсталак големият и красив чифлик на болярина Трошан, времето съборило зидовете на манастира, храмът рухнал. Само българите от село Присово не забравяли святото си манастирче. Местността и до днес наричат "Стого Марка", а много мъже в селото носят името Марко.
    Сред селищата на предполагаемата епархия на Преславския митрополит е с. Марково - едно от малкото селища, носещо това име още от Средновековието – Марковци, Марковча. Според данъчните регистри на Османската империя, населението му било предимно християнско. Близо до селото са открити останки от голям средновековен манастир. Няма достатъчно данни, които да потвърдят или отхвърлят връзката на митрополит Марко с това село и манастира. Но е ясно, че е станало нещо с душата на българина след Освобождението от турско робство. Защото сградата на този голям манастир била разбита, а камъните - използвани за строеж на къщи. Това е по същото време, когато споменът за св. Марко Преславски изчезва от паметта и сърцата на българите, за да стигне до наши дни, когато, светецът е напълно забравен.

    От "Всемирното Православие"
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved