Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
МОЛИТВАТА
Молитвата
          Молитвата е беседа на човешката душа с Бога, тайнствен разговор с невидимия Наш небесен Отец. Каквото е въздухът за тялото, това е молитвата за човешкия дух. Има ли молитва духът диша и живее; няма ли молитва за духа няма въздух, за него няма живот. Истински се моли само този, който вярва в благостта и всемогъществото на Бога, и който има съзнание за своето душевно и телесно безсилие, за пълната своя зависимост от Твореца. - Промислител.
          Сам Бог ние заповядал и научил да се молим. Още в Стария Завет ни подканя: "Призови ме в скръбен ден - и ще те избави и ти ще Ме прославиш" (пс. 49:15).
          И Господ Иисус Христос, за да ни предпази от всякакви беди и напасти, препоръчва ни да се молим винаги, като ни посочва главни предмет на нашата молитва - царството Божие, вечното наше спасение: "Бъдете будни и се молете, за да не изпаднете в изкушение" (Мат. 26:41). "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите" (Мат.7:7). "Всичко ще поискате в молитва и с вяра ще получите" (Мат. 21:22).
          Св. Ап. Павел, като ни дава съвет да се молим непрестанно, ни заповядва да се обръщаме към Бога с просби, молби, благодарение и славославие. По този начин Той ни посочва, че има няколко вида молитви: благодарствени, просителни, покайни.
          Истинските християни знаят, че молитвата е най-силното лекарство против всички скърби и бедствия и единствен ключ, с който се отварят съкровищата на благодатта. Изливайки скръбта на душата си в молитва към Бога, те неведнъж се удостоявали с неговата безкрайна благост и получавали утеха сред непостигналите ги нещастия. Молитвата е най-силното средство, чрез което можем да измолим Божията милост. Тя е голяма сила, която не се задържа от нищо, минава небесата, издига се до самия престол на Вседържателя, слиза даже до бездната на ада и от там извежда на свобода затворниците.
          Но за да може молитвата да ни принесе полза за душата е необходимо:
          1. Предварително да се подготвим за нея, като се изпълним с благоговейни чувства и разположения, като бъдем дълбоко проникнати с мисълта, че ние, слабите, грешните, и недостойни твари - ще застанем пред всемогъщия и всесъвършен Бог, пред когото благоговеят херувимите, и ще беседваме с Него като с наш добър баща.
          2. Да се молим с внимание и разбиране на това, което говорим в молитвата си, съгласно с наставленията на псалмопевеца: "Пейте на нашия Бог, пейте разумно" (Пс. 47:7,8), т.е. да вникваме в смисъла на думите, които четем или пеем. Никаква полза няма от молитва, която се извършва без внимание и разбиране.
          3. Да се молим с вяра и непоколебима надежда, че ще получим това, за което се молим. Това ни заповядва и Св. ап. Яков: "Просете и никак не се съмнявайте, защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа" (Яков 1:6,7).
Молитвата           4. Да се молим със сърце съкрушено и смирено и с чиста съвест. Само смирението, съзнанието за нашето недостойнство пред всевишния Бог, може да покрие нашите немощи и да ни направи любими за Него. Господ ни казва: "Ще погледна само на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово." (Пс. 66:2). А Св. Aп. Йоан ни говори: "Ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога и каквото просим получаваме пред Него, защото пазим Неговите заповеди" (I Йоан 3:21,22).
          5. Заедно с вярата в молитвата ни трябва да проявим още и търпение, постоянство и неуморност. Чрез това ние ще се укрепим в благата надежда и ще направим себе си способни и достойни да приемем Божиите благодеяния. Бог понякога се бави да изпълни нашите просби, но винаги, дори и по-късно ги изпълнява, ако ние постоянно го молим. Истинските християни, като просят нещо от Бога и като свързват молитвата си с пост, бдение и всякакво добротворство, просят не един ден, не два, а месеци и години и - получават.
           Постът е твърде необходим, защото ако самата молитва е изигане на душата към Бога, издигане с вяра, надежда и любов, постът пък е въздържание от всичко, което пречи на душата да се въздига към Бога - Той е ограничение на онова, което ни привързва към земята.
          Молитвата и поста, по думите на Св. отци, са две крила, чрез които нашите души се издигат от земята на небето - към Бога. Ако молитвата е благодатно общуване на човешката душа с Бога, ако чрез нея трудните обстоятелства получаваме небесна закрила и помощ, утеха и душевно спокойствие, то ние често трябва да прибягваме към нея, за да беседваме с нашия Небесен Баща. Винаги в молитвата пред Бога трябва да изливаме душата си и откриваме тъгите си. И след изпълнение на нашите просби, веднага да му отправяме и сърдечни благодарения, хваления и славословия, за Неговото величие и преголяма милост към нас.
Молитвата            Молитвата може да бъде външна и вътрешна. Вътрешната е когато се казва със сърцето, а външните белези на молитвата са кръстът, поклонението и изражението на лицето. Кръстът се прави в началото и в края на всяка молитва (показва се как се прави кръста, как са поставени пръстите и по какъв начин), поклоните са поясни и коленопреклонни - поясни когато се покланяш от кръста, а коленнопреклонни, когато си застанал на колене и челото ти опира в земята (тези поклони се правят през Великия пост, през време на молитвата на Св. Ефрем Сирин). Изражението на лицето се сменя според нашето настроение, ако молитвата ни е покайна, просителна - ще бъде унило и тъжно със сълзи на мъка, а ако молитвата ни е благодарствена лицето ни е светло, и сълзите могат да са от щастие.
           Нека също с молитва се обръщаме и към Пресвятата Богородица, която е най-усърдната пред Господа Бога застъпница за целия християнски род и към всички светии благоугодили Богу и обкръжаващи престола Му.
           Да не забравяме никога, че молитвата е въздух за човешката душа, че без нея човек не може да диша и живее. Който не се моли, в него няма признаци на духовен живот. Той е духовно мъртъв човек. Затова трябва да се молим често непрестанно и неуморно, да се молим с вяра и надежда.

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved