Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
Светии
Духовници
Жертви на атеизма
Манастири
Варненска духовна околия
Шуменска духовна околия
Търговишка духовна околия
Провадийска духовна околия

ВАРНЕНСКИ И ПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ СИМЕОН (1840 - 1937)
Митрополит Симеон
          Произлизащ от чисто българско семейство по баща и в близко родство с рода на войводата Стефан Караджа, митрополит Симеон бива възпитан в духа на Словото Божие и християнските добродетели. Още в младите си години той проявява най - чисто благочестие и най - гореща ревност по Христовата истина и светата Правда. Своето детство и юношество той прекарва в родния си град Бургас, където получава и първоначалното си образование. Нови широки хоризонти му открива висшата наука в богословското училище в Халки, което способствува за интелектуалното му издигане и усъвършенсване.
          Там той бива обхванат от чувство за дълг и любов към народа си и още от ученическата скамейка се проявява като непреклонен негов защитник и неуморим борец за неговите права. За патриотичното му укрепване оказва влияние неговият съученик дякон Григорий, по - късно пръв български Доростоло - Червенски митрополит. Благодарение на последния става и срещата им с епископ Иларион Макриополски през съдбовната 1861 г. в Цариград.
          Плод на родолюбието на младежа са неговите статии във връзка с българския църковен въпрос, а след това и заставането в първите редици на народните водачи. Курса на училището завършва блестящо като първенец през 1863 г. По време на предприетото пътуване до Света Гора той бива приет за брат на Хилендарския манастир.
           За кратко време монах Симеон учителствува в българското училище в Цариград, след което поема пътя на домашен учител. През 1866 г. приема учителско място в гръцкото училище на родния си град в продължение на 3 години. През този период той живо участва с идеи в борбата за свободна, народностна българска църква. Голямото му родолюбие и богатата му богословска ерудиция привличат вниманието на бившия му учител - Видинския митрополит Антим и той го поканва за свой протосингел. Наскоро след това, на 28 февруари 1870 г., е издаден султанският ферман за учредяване на независима Българска църква, с което се осъществява дългоочакваната мечта на българския народ.
          В напрегнатата работа за устройването на новата църква активно участие взема и новият протосингел в северозападния край на българските земи. При избирането на митрополит Антим за Български екзарх на 12 февруари 1872 г. архимандрит Симеон го придружава по пътя към Цариград като екзархийски протосингел. Попаднал в центъра на събитията заедно с другите народни дейци, архимандрит Симеон усърдно работи за устройването и закрепването на възродилата се Българска църква. Не изминало много време и архимандрит Симеон бива избран от шуменци за Преславски митрополит, а малко по-късно и от варненци за Варненски (същевременно и сливенци го поискали за свой архиерей). Така на 21 август 1872 г. той бил ръкоположен за Варненски и Преславски митрополит.
          В своето първо послание към паството си от 13 X 1872 г. той пише: "В това родолюбие и в това постоянство, всепознатите добродетели на православните българи във Варненско, ще намеря и аз най - силната и най - здравата опора на моите сили и на моите трудове".
          На 2 и 4 декември митрополит Симеон бива посрещнат с неописуем възторг и небивала тържественост от населението на Варна и Шумен. Той веднага се отдава на усилена дейност по устройване, организиране и издигане на народните сили в епархията си. Затова още първата година той обхожда всички градове и села. Възторгът бил неописуем навсякъде, където за пръв път имали щастието да посрещнат български владика след толкова години.
          За организирането на учебното дело той свиква в Шумен през февруари 1873 г. епархийски събор, на който по негово предложение се вземат важни решения. На свикания през април с. г. под негово председателство пръв учителски събор в Шумен основно се реоргаризирва учебното дело в епархията. При първите опити, правени от министрите за уеднаквяване на програмите в средните училища, те имат предвид изработената вече програма в Шумен. Особено програмата на М. Дринов (1879 г.) била като естествено продължение на Шуменската. В Шумен е издигнат пансион, в който се обучават за нуждите на селата добри и подготвени учителски и свещенически кадри. С високия си авторитет и настоятелни искания Митрополит Симеон решително повлиява за организирането на училища във Варна, като ги подпомага материално със собствени средства. Между многото фондове е учреден и такъв с название "Митрополит Симеон". До известна степен благодарение на Митрополит Симеон, докато при пристигането му във Варна е имало три училища, към края на живота му те наброяват около 16 първоначални народни, 4 прогимназии, 2 гимназии, учителски институт, образцова гимназия, търговско училище, академия и др.
Митрополит Симеон           Протосингел от 1.09.1907 - 1912 г. Завършил четиригодишния курс на Самоковското богословско училище и със стипендия на Св. Синод е изпратен да следва в гр. Черновиц в Богословския факултет, който завършва с отличие през 1904 г. През 1905 г. е назначен за подсекретар на Св. Синод на Българската православна църква и преподавател в Софийската духовна семинария. През 1907 г. приема духовен сан, като през февруари е ръкоположен за дякон, а за свещеник през май от Варненския и Преславски Митрополит Симеон. Когато през 1912 г. в Св. Синод се образувал духовно - просветен отдел, той бива назначен за началник на този отдел. По това време той е единственият богослов в комисията по превод на Библията на български език, издаден през 1924 г. През 1914 г. Св. Синод го изпраща на специализация в Цюрих (Швейцария), където през 1918 г. завършва юридическия факултет с научна степен доктор по правото. През 1920 г. се завръща в България и на следващата година е назначен за секретар на Св. Синод. През 1923 г. е избран за професор по каноническо право в новооснования Богословски факултет, на който става и пръв декан. През 1941 - 1942 г. заема длъжност ректор на Университета. През 1924 г. е избран за извънреден член на Българската академия на науките, а през 1921 г. - за редовен член на същата, в която работи в правния й отдел.           В своята архипастирска дейност митрополит Симеон като народен водач, носещ отговорността за съдбата на цялото българско население от епархията, заема ясно и определено становище по отношение на революционното движение. Поначало той е привърженик на идеята за предимството на културните борби и завоевания. За него е безумие да се води въстание в една укрепена и заета със силни гарнизони област - Варна, Шумен, Силистра. Съчувственото му отношение към страданията на българите ясно е отразено в старанията му за събиране и изпращане на Екзархията на точни сведения за състоянието на повереното му паство.
          След Освобождението митрополит Симеон е призован към творчество с цялата тогавашна водеща българска интелигенция.
          На първо място е въпросът за устройството на българската държава. Пряко или косвено за това съдейства и митрополит Симион с участието си в Учредителното Народно събрание, като първите шест заседания е негов подпредседател във временното бюро. Като народен представител от Шуменски окръг, Митрополит Симеон участва в І и ІІ Велико народно събрание, във ІІ и ІІІ Обикновено народно събрание през 1882 - 1883 г., на което е и председател. Именно като такъв той възглавява делегацията на българското Народно събрание за помиряване с Русия през 1883 г. Във всичките си тези народностни изяви Митрополит Симеон с държавническа прозорливост се стреми да постигне народните идеали без отиване до крайности, без да се жертва духовното в църквата, което би отдалечило българския народ от православието, а следователно и от Русия. Колко далновидна е тази линия свидетелства факта, че и втората делегация за помиряване с Русия е възглавявана от представител на църквата - Търновския Митрополит Климент. През 1898 г. от името на Император Николай І руският консул в София Бахметев предава на Митрополит Симеон орден "Св. Анна" "като Пастир, който не ся е побоял от никакви обстоятелство и опасности, а силно и неустрашимо е защищавал Българската Православна Вера и Църква", свидетелствува иконом Иван Радов.
          Немалко участие взема митрополит Симеон в общонародните работи в Цариград. Той е един от най - влиятелните членове на временния в началото, а след това и редовен Свети Синод. В продължение на 40 години е негов председател. Големи усилия и напрежение са необходими, особено в първите години на съществуването на Екзархията, за отвоюването на нейната независимост. Най - живо и дейно участие във всички събития взема митрополит Симеон, който усърдно способства за прокарване на тези принципи в борбата, които я довеждат до благоприятен край.
          От началото до края на всички фази изработването на Екзархийския устав (1883, 1895 и 1922 г.) е свързано с личността и дейността на митрополит Симеон. Той е стълбът на тогавашното църковно законодателство. Църковно - народният събор е имал успех благодарение най - вече на Митрополит Симеон.
          Големи заслуги има митрополит Симеон за увеличаването и устройването на богословските училища и за повишаване равнището на богословското образование в страната, за създаване на солидна база за водене на учебния процес. По негова инициатива се открива висше богословско училище в София, което по - късно се оформя като богословски факултет. Не без негово съдействие се построява и Софийската духовна семинария.
          Митрополит Симеон разгръща широко храмостроителство. При идването му в епархията през 1872 г. е имало 62 храма и 6 параклиса. До кончината му са построени нови 137 храма и 35 параклиса, общо 173.
Митрополит Симеон           След раждането на престолонаследника Симеон на 16 VI 1937 г., митрополит Симеон става негов кръстник.
          Изобщо, със своя живот и дейност, митрополит Симеон ни дава пример как трябва да се работи за църква и народ.
          Резултатите от неговата дейност са налице. Град Варна по негово време е обладаван и се отзовава на народния културен строеж на отстояване народностната самостойност на всички родолюбиви предприятия. Варна е вземала най - живо участие в народно - духовното дело за освобождението и бурния кипеж за обединение на страната и българския народ в годините непосредствено преди Балканската война, гордо е отстоявала родната чест през време на окупация. Варна винаги е държала високо народното знаме. Във всички критични за родината моменти Варненската и Преславска митрополия е вземала инициативата и е вървяла начело на благотворителността и родолюбието. Във Варна Митрополията винаги е съумявала да внася единство и да насочва към плодотворна работа всички разнородни фактори. Всичко това е ставало под светлината на този велик архиерей и общественик - митрополит Симеон. Затова и неговите съвременници, свидетели на големите му заслуги за вяра, род и Отечество са му издигнали паметник приживе във Варна и Шумен, а площадът, на който той е живял и творил, нарекли на негово име.
          Много други български градове и епархии могат да завиждат, че не са имали за архипастир такъв просветител, народен будител и родолюбец.

          Държавен Архив - Варна. Иконом Иван Радов, оп. 1, а. е. 45.
          Държавен архив - Русе. Ф. 43 К, оп. 1, а. е. 1, 12, 1592.
          Сборник в чест на 50 - годишното архиерейско служене на Варненския и Преславския митрополит Симеон, София 1922.
          Проф. д - р Петър Ников. Възраждание на българския народ. Църковно - национални борби и постижения, София, 1929.
          Варненски и Преславски митрополит Кирил, Изряден иерарх и родолюбец. В-к "Християнска просвета", Варна, 1990 г., бр. 30 - 32.


Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved