Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
Светии
Духовници
Жертви на атеизма
Манастири
Варненска духовна околия
Шуменска духовна околия
Търговишка духовна околия
Провадийска духовна околия

ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ КИРИЛ (1954 - 2013)
Митрополит Кирил           Варненски и Великопреславски Митрополит Кирил (Богомил Петров Ковачев) е роден на 08 VI 1954 г. в с. Царев брод, Шуменско. Пето дете на родителите си Петър и Иванка, която след кончината на съпруга си приема монашество с името Ирина, той израства и учи в първопрестолна Плиска и през 1968 г. постъпва в Софийската Духовна семинария. След завършването й 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската Света Обител, след което отбива редовната си военна служба и е изпратен да следва в Богословския факултет на атинския университет.
          Монашество приема на 21 VII 1972 г., като духовен старец му става Браницкия Епископ Герасим, ректор на Софийската Духовна Семинария. За иеродякон е ръкоположен на 17 XII 1972 г., а за иеромонах - на 14 XI 1976 г. от духовния си старец. В края на 1980 г. е назначен за протосингел на Сливенската Света Митрополия и е възведен в сан Архимандрит. През 1981 г. се дипломира в Софийската Духовна Академия и е изпратен на специализация в Московската Духовна Академия. Защитава дисертация на тема "Участието на Руската църква в национално - освободителното движение на българския народ през ХІХ век", заради което получава научната степен "Кандидат на богословието", което днес се равнява на "Доктор на богословието".
          До 1 IX 1986 г. е Представител на Българската Патриаршия при Московската и Всерусийска Патриаршия, след което е назначен за Игумен на Троянската Света Обител. От декември 1987 г. назначен за Главен секретар на Светия Синод и на 26 VI 1988 г. е хиротонисан за Стобийски Епископ. За Варненски и Преславски Митрополит е избран на 26 II 1989 г. От 1992 г. е член на Намаления състав на Светия Синод, а от 1994 г. до 2002 г. два мандата е Председател на Върховния църковен съвет. Наместник на овдовелия Неврокопски митрополитски престол е от 20 XII 1993 г. до IV 1994 г. и на овдовелия Доростолски и Червенски митрополитски престол от 20 XII 1993 г. до V 1994 г.
          По Божия милост пет пъти е удостоен да се поклони на Божи Гроб и светите Места, многократно в Света Гора и други православни светини в света.
          Публикува много статии и доклади в "Църковен вестник", сп. "Духовна култура", София, "Възкресение", Варна, "Журнал Московской Патриархии" и др. През 2003 г. във връзка със 125 - годишнината от освобождението на България от турско робство излезе книгата му "Принос на Руската православна църква за освобождението на България от турско робство 1876 - 1878 г.", съставляваща доклади, изнесени на различни международни и междуцърковни конференции.
Митрополит Кирил           По негово предложение, въз основа на дисертацията му в Московската Духовна Академия и издадената книга, към традиционния текст в Св. Литургия на Великия вход: "Блаженнопочившаго Освободителя нашего Императора Александра Николаевича, всех православных вождей и воинов, падших на поли брани" да се добави "вся архиереи, иереи, монахи и монахини и вся православныя християны, подвизавшихся за веру и освобождения нашего", "да помянет Господь Бог во Царствии Своем", което включва преди всичко руски и български духовници и миряни, които без да участвуват пряко във войната, са допринесли всеки с каквото е могъл за освобождението на България - със събиране на сведения за зверското потушаване на Априлското въстание, за предаването им на западни журналисти и дипломатически представители в Цариград, за разпространяването им сред руския православен народ, за събирането на дарения за пострадалите български семейства, за воюващите руски, сръбски и български дороволци в Сърбия и в последствие за действащата армия по време на войната, за организирване на санитарна помощ, хоспитали в манастири и митрополии, за военното духовенство, което с високо издигнат кръст е водило в победен бой руското воинство и т. н. и т. н., и т. н. Защото много свидни жертви е дал българският и руският народ, но не можем да не помним и мнозина, които не са загинали, но са дали своя принос, за да я има и днес България.
          Освен в Назарет, във връзка с 2000-годишнина от Рождеството по плът на нашия Господ Иисус Христос е изнесъл доклади на VIII-та лятна научна среща "Христианската идея в историята и културата на Европа", Варна 24-25 юни 2000г., на тема: "Св. Богородица и светиите - защитници на личността и държавата" и на 14 юли 2000 г. на Международната научна конференция "Славянските светии в историята на Христианската църква", организирана от центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев", на тема: "Светиите - защитници на националната идентичност".
Митрополит Кирил           Изнесъл публикуван на немски в брошура доклад във фондация "Про Ориенте" на ежегодния престижен симпозиум в "Palais Palffy" гр. Виена на 26.01.1993 г. на тема "Съвременни аспекти от живота на Българската православна църква", допринесъл за обективното осведомяване на общественото мнение в Европа по въпроса за разкола в Българската православна църква.
          По време на Третата магистърска лектория от 6-10.05.1998 г. в рамките на магистърска програма по катедра Европейска публична администрация на Факултет" Административни и политически науки" на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", гр. Варна представил лекция на тема "Православните канони и взаимоотношения между Църква и Държава".
          До края на отредените му от Бога дни се труди неуморно за духовния напредък на Варненската и Великопреславска Митрополия и за благото на Българската православна църква.

Варненски и Велико - Преславски Митрополит Кирил. "Принос на Руската православна църква за Освобождението на България от турско робство, 1876 - 1878 г." Варна, 2003 г.
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2018 "Православни ценности" All rights reserved