Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
Светии
Духовници
Жертви на атеизма
Манастири
Варненска духовна околия
Шуменска духовна околия
Търговишка духовна околия
Провадийска духовна околия
ЕПАРХИЙСКИ МАНАСТИР "СВ. СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА"
Св. Св. Константин и Елена           На 9 километра североизточно от Варна се намира манастирът "Св. Св. Константин и Елена". Не е известно кога е основан, но предания разказват, че още през ХVІ век тук живяло монашеско братство и свързват възникването му с чудотворната икона на покровителите на християнството св. Константин и св. Елена и с лечебния извор (аязмо). И до днес този извор е съхранен. Намира се точно зад св. престол в храма. И днес тези, които пристъпят с вяра и упование на молитвите на св. равноапостолни Константин и Елена, и по великата Божия милост, получават изцеление, всеки според нуждите си. До средата на ХХ век в църквицата е била пазена стара храмова икона с ликовете на двамата светци. В най-долната част, в основата на животворящия Господен кръст е имало силно повреден надпис на гръцки език, който гласял: "… поради силен страх на християните … в Цариград 1713 година …" Най-ранните писмени сведения за историята на манастира са от ХVІІІ век и се съдържат в книгата "Писма от България" на известния руски пътешественик Виктор Тепляков, публикувана в Москва през 1832 г.
Още за манастира
МАНАСТИР "СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ" - СЕЛО ЗЛАТАР
Св. Св. Петър и Павел           Манастирът "Св. св. Петър и Павел" е разположен в местността "Манастирите" между шуменските села Ивански и Златар. Той е построен на мястото на стар манастир от римско време, който е бил разрушен с идването на турците през ХIV век.
          В началото на миналия век на това място не е имало гора. Там имал нива местният земеделец Рачо Калоянов. Според някои разкази той бил бездетен, според други имал деца - близначета, които починали. Взел си хранениче - момиче, което също починало. А нивата не раждала, независимо какво сеели - било царевица, жито, боб... Местната пророчица Бона Велинова казала на Рачо, че нивата не дава плод, защото е на мястото на бивш манастир, точно върху манастирския храм. Той бил неверник, но след като сънувал три пъти подред един и същи сън, в който някой го подканвал да дари нивата си за манастир, защото иначе ще умре - той повярвал на знамението... И дал нивата си, за да се построи манастира.
Още за манастира
МАНАСТИР "СВ. МАРИНА" - СЕЛО БОТЕВО
Св. Св. Петър и Павел           “Манастирът на добруджанци”, както още е известна св. обител край с. Ботево, с патрон св. мчца Марина, се намира на около 35 км. от Варна. Ако се движите по главния път от Варна за Добрич, на около 6-7 км. преди с. Стожер ще видите указателна табела, която ви приканва да завиете наляво за селата Крумово и Ботево. Някъде около тази отбивка, минава границата между областите Варна и Добрич. Решилите да се поклонят в св. обител трябва да преминат транзит през с. Крумово и кв. Пясъчник, преди да достигнат до табелата, канеща ги да напуснат асфалтовия и да продължат по “черен” път, пресичайки южния добруджански чернозем, да стигнат до оазиса – в буквалния и преносен смисъл – “Св. Марина”.
          Оскъдни са запазените сведения за манастира. Във в-к “Македония”, бр. 39 от 23 септември 1871 г. Димитър Станчев, задомен в с. Юшенлий (старото име на с. Ботево) учител, основател на местния революционен комитет, писател-патриот, близък приятел с Любен Каравелов и Христо Ботев, помества статията “Дълъп дере”, в която пише: “...Там, в храсталака, извира много студен извор, обграден отвътре с камани, колкото гробница, а стените горе ачик, в който се намира хемен до пояс вода, що тече непрестанно и ся изтича по-долу от зданието, дето има особен извод и изтичащата вода образува река. Кара долапи, тоже полива бахчи...”
Още за манастира
МАНАСТИР "СВ. ИЛИЯ" - СЕЛО АЛЕКСАНДРИЯ
Св. Илия           Съществуват исторически данни, според които в местността край с. Александрия - Добричко преди векове е имало манастир на името на св. пророк Илия, който е бил разрушен от турците. По-късно на неговото място е било издигнато дървено теке, но в наши дни и то не съществува. По въпроса за миналото на манастира са правени проучвания и писани статии, някои от които са приведени по-долу.
          От 2004 год. в местността „Текето” е започнат строежът на православния манастир „Св. пророк Илия”. Със средства на дарители там вече е построен параклисът „Св. Илия”, по план – равностранен многоъгълник. Местността е известна и със своето изворче, за което се смята, че лекува различни заболявания. По тази причина там често се събират хора от различна вяра и празнуват заедно.
Още за манастира
МАНАСТИР „СВ. ПАНТЕЛЕЙМОН” – ”ПАТЛЕЙНА”, ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ
Св. Пантелеймон - Патлейна           Патлейнският манастир е разположен на 2 - 2,5 км. южно от градската крепостна стена, в първата гънка на планинската верига. Сградите му са стъпвали на една тясна тераса в подножието на стръмните планински склонове, обрасли с липи, габър и дъбови дървета. Църквата с жилищните помещения на юг от нея заема западния края на терасата, останалите сгради опират до самите склонове отзапад и север. Един кръгъл контрафорс, тълкуван при откриването му от Й. Господинов в началото на нашия век като "кула", е изграден в началото на долната редица помещения и служи да подпира църквата по склона на терена. Негов пандан в срещуположния край на редицата беше открит при археологическите проучвания, проведени напоследък. От север на църквата се е намирала манастирската костница, състояща се от шест зидани гробни камери. На етажа в двете дълги редици помещения са били килиите на членовете на братството, а в приземието им – складове за хранителни припаси, кухня и пр.
Още за манастира
АЛАДЖА МАНАСТИР
Аладжа манастир           На 14 километра източно от Варна се намиира прочутият скален манастир "Св. Троица", наричан от населението "Аладжа", което на турски означава "пъстър". Предполага се, че манастирът е възникнал още в раннохристиянската епоха, но в сегашния си вид бил изграден едва през Х век, когато през българските земи се разпространило отшелничеството. През годините на Втората българска държава под влияние на исихасткото движение скалните манастири в България достигнали своето най - голямо развитие. Тогава и Аладжа манастир отбелязъл своя разцвет.
          Първото известие за манастира се съдържа в едно от писмата на руския археолог Виктор Тепликов, който през 1828 - 1829 г. посетил българските земи и проучил някои древни археологически паметници в Северна България. Аладжа манастир се споменава и в проучванията на К. Иречек. Първото цялостно проучване направил К. Шкорпил, който през 1889 г. изследвал пещерата и и направил конструктивен план.
Още за манастира
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved