Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ПРАВОСЛАВЕН КРЪГОЗОР
Православен кръгозор
          Срещите между хората са божествени дарове
          Всеки човек е уникално творение, дошло на света, за да възрадва ближните, семейната общност е благословена
          Съвремието и светските аспекти и измерения на живота ни по-скоро ни отдалечават от изконните правила на междучовешките отношения, отколкото да ни възвисяват, да ни издигат духовно. Цивилизацията, развитието на науката, техниката, индустриализацията, материалното благосъстояние стават невидима преграда към висшите духовни истини. Уклонът на мнозина към чужди религии, учения, практики показват, че хората въпреки всичко си остават създания не само от плът. Независимо дали признават, дали вярват, дори дали знаят, че притежават душа и дух, те инстинктивно, подсъзнателно търсят досега с онова, което не се пипа, не се вижда, но се усеща.

          Божественото
          Някои казват - няма значение как назоваваме Бога. Други смесват във възгледите си древни учения, окултни практики с различни християнски направления. Трети твърдят, че изповядват вяра в Иисус Христос, а носят амулети, арабски защитни знаци, талисмани, муски, кичат се като индиански вождове, татуират си будистки символи. Много примери могат да се намерят днес за дълбокото объркване на хората. И това отдалечаване от правото следване на Бога, това незнание как да открием себе си, как да се примирим със себе си и как да направим нашия, а и на близките ни живота по-добър, задълбочава раните ни, бележи със страдание и най-обичните ни същества.
          Бог е във всеки човек. И му дава свобода. Основното в проявлението й е дали индивидът ще я използва правилно. Дали ще се посвети на тъмното или на светлото. И оттам дали животът му в общността ще бъде истински осмислен, или ще се превърне в лабиринт от страсти и грешки, от неудовлетвореност и вечен стремеж към придобиване на нови и нови неща, но все от материалната сфера.

          Господните подаръци
          Всеки един от нас е подарък от Бог към някой друг. Това твърдение на митрополит Иеротей Влахос от Еладската църква, който изнесе серия от лекции през седмицата, посветена на православната книга през май, се отнася и към семейната общност. Интересното е, че богослов от световен ранг, какъвто е гръцкият митрополит, представя православната християнска етика по близък до съвременника начин. Утвърждаващото се напоследък съжителство на семейни начала не може да се приеме, да се утвърди от Църквата. Но роденото дете, без да е сключен брак между родителите му, е равностойно с всяко друго. Не може и да се осъжда жената, приела Божествения подарък да даде нов живот. Но тази, която съзнателно избира да пренебрегне светото тайнство, брака, може да бъде съветвана, напътствана. Защото съпругът или съпругата са Божи дарове. Човек приема спътника си в живота като висш подарък и с обичта си, чрез любовта си, го връща на Господ.
Православен кръгозор           Православната духовност - път към развитие
          Съвременното православно богословие третира духовността не като ортодоксална система. Съвремието и православната духовност се свързват в опита на общението със Светият Дух. И то става единствено в Църквата, защото нейната душа е Светия Дух. Когато човек с душата си се докосне до тези твърдения, разбира, че ако светът му изглежда затвор, то той сам може да се освободи от него. Точно в това се проявява и изразява свободата, с която разполага всеки, възможността да направлява живота си. Философията, която вярващият православен християнин развива у себе си, го пробужда към осъзнаване и духовно приемане на правилата, установени от векове, но сочещи винаги правилната посока.
          Защото извечната цел човек да живее свободно се постига в Църквата. Тя е среща на хора, буквален превод от гръцки. Тя е семейство. И в нея се създава истинското човешко семейство.

          Основната клетка
          Определението, което помним от близкото минало, приписвано на идеолози от преодоляна вече в човешката история епоха, има дълбок смисъл и досегашното му използване не бива да ни плаши. Всъщност семейството наистина е клетка в обществения организъм, основна, казва митрополит Иеротей и прави паралел с човешкото тяло. Всяка клетка е длъжна да функционира правилно. Има и още едно изискване - тялото трябва да се поддържа здраво, за да функционират клетките, да даде среда за развитието им. Днес, признава митрополитът, има много трудности, изпитания, препятствия пред семейството. Хората живеят чрез страстите си. Не познават простите истини, крепили човечеството хилядолетия. Църквата и Иисус Христос трябва да станат основа на семейната общност. Тогава тегобите ще намаляват пред членовете й.
          По време на сватбения ритуал се съединяват мъжът и жената с Иисус Христос. Това, което се извършва тогава, трябва да продължи през всички следващи дни. Ако в дадено семейство се живее без Бог, то всеки негов член живее по свой индивидуален начин. Образно казано, всеки тръгва по свои пътеки, често те дори не се пресичат. И се стига до определения като омръзване, насищане, прибягва се до изневяра, до раздяла. А всъщност човек, неследващ Христос, сам се обрича на самота, на загуба на любимия. Нима изневярата не е измама на самия себе си? Скачайки от любов на любов, човек не показва ли невъзможността си, неумението си да обича? А ако не може да обича този, с когото е разменил пръстен, във възможност ли е да обича себе си? И оттук разсъжденията могат да продължат за уважението, за достойнството, за това, когато накърняваме другия, не раняваме ли по-тежко себе си.
          Но членовете на семейството са подложени на различни влияния. И ако липсват устои, базирани, подкрепяни от молитвата, търпението, съгласието, резултатите са видни в сегашното състояние на много семейства.

Православен кръгозор           Родители и деца
          В разговорите с митрополит Иеротей отношенията между бащи и деца придобиха нов смисъл, разкри се дълбоката връзка, която днес също понякога се пренебрегва. За съжаление не се спазват правилата за всяко нормално съжителство - десетте Божи заповеди. Разбирането между деца и родители, уважението, което се поражда, идва и от взаимното познаване. Гръцкият богослов разказа за себе си. Когато бил студент, той получил 122 писма от баща си и 102 от майка си. Изследвал внимателно съдържанието им. И разбрал колко голяма любов изпитват родителите му към децата си, но прозрял и дълбочината на взаимната им любов. Сега, десетилетия след младежките си години, митрополит Иеротей обяснява топлотата и сигурността, които е чувствал в семейството на родителите си, с търпението и смирението, които са проявявали баща му и майка му.
          Присъщи ли ни са тези добродетели? И дали, ако тръгнем по пътя, който ни сочи Църквата, няма да улесним живота си, да подобрим отношенията си и за помогнем на децата си да не повтарят грешките ни?

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved