Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ПРАВОСЛАВЕН КРЪГОЗОР - II
Православен кръгозор
          Злите помисли определят маршрута към болестите
          Църквата е лечебното заведение, където невидимите страдания се преодоляват и човек излиза физически здрав. Православното християнство разполага с невероятен инструментариум за положително въздействие върху човека. Той се свързва със запазената през хилядолетията традиция на Христовата църква, с тайнствата и аскезата.
          Съвременният човек все по-трудно се докосва до тях. Сам изгражда стени между духа, душата и тялото си. Втурва се към инославието и се диви на теориите за различните нива на проявление и съществуване на света, за същността си, търси в себе си етерното, астралното, менталното и т.н. тела, изпълнява източни ритуали, прилага фън шуй. Обикновено поради непълно знание всички усилия поемат погрешна посока.
          Същото, както и друг път сме казвали, се случва и с насочилите се към православието. Ако външно, повърхностно се следва дадена доктрина, човек остава в мъглата на религиозните заблуди.

          Религията е опиум?
          Твърдението на Карл Маркс, че религията е опиум за народите се доближава до истината. Колкото и невероятно да е за някои това, бихме могли да поразсъждаваме.
          На срещите си с варненци и беседите, които изнесе, митрополит Иеротей Влахос от Еладската църква каза, че е съгласен с Маркс. Защо?
          Според този богослов, един от най-мъдрите в съвременния християнски свят, Църквата и религията са различни неща.
          Както Иисус Христос е обяснявал с притчи, така и днес сравненията, иносказателността, метафорите са необходими. Големите истини, изпълнените с Божествена светлина неща не винаги са поносими за неподготвените. Сигурно поради тази причина митрополит Иеротей представи Църквата като стадион. Там има място за зрители, има терен за играчите, отвън остават също много хора. Кой кой е сред тези групи? Светците са играчите, те действат. Искаме ли и ние да действаме? Искаме ли да сме в центъра на събитията? Примамливо е за човешката ни природа. И какво да правим? Първо нека влезем в стадиона, да седнем, да наблюдаваме, да разберем, да усвоим играта, да ръкопляскаме, когато трябва. Най-накрая може да слезем на терена и да играем. Още едно сравнение. Човек се разболява заради това, което е в мислите му, в сърцето му. Малцина днес оспорват древното твърдение. Както в живота физическото тяло има необходимост от лекарство, от лекар, така и в душевния, и в духовния свят има кой да лекува. Първо нека се освободим от лошотията, която ни трови. Болницата за тези страдания е Църквата. В нея има лекари, и то на различни нива, те знаят как да проведат лечението и какво "направление" да дадат на страдащия.

Православен кръгозор           Психотерапията не лекува
          Психотерапията, по която и в България вече сме увлечени, се е развила на Запад. Там липсва православната традиция. Западните богослови заимстват феодалната система и я пренасят в служението си. По този начин се изгражда една човешка пирамида, всеки си има някакво място, ниво в нея. Къде според тази логика е обикновеният мирянин? И още. Според западната богословска традиция всеки човек, изпаднал в грях, трябва да бъде своевременно наказан. Митрополит Иеротей казва, че това е нечовешко богословие. Точно то предизвиква отрицанието на християнството, търсенето на други учения, възникването на психотерапи
          Протестантите не се занимават със страстите, с отчаянието. Душата се отъждествява с външното поведение на човека. Затова методите за въздействие на психоанализата са насочени към промяна на поведението, отчасти на мисленето и на възприемането на света.
          Но как с човешки средства да се въздейства върху толкова фини сфери като душата, духа? И друг път е писано, че това са неща, които искат подход на по-високо ниво. То се разкрива единствено в православната традиция. И ако се приеме психоанализата, то тя трябва да се практикува съвместно с духовно лице, съветва митрополит Иеротей.

          Проблеми от демоничен характер
          Обсебването е описано в Евангелието. Ако вярваме, че съществува дяволът, то може да си обясним обсебването като демонична проява. Човек е болен. Грехът го разболява. Но грехът не е енергия, насочена към Бог. Напротив, той си е чисто човешка работа. Православието обяснява, че Бог не се сърди на хората, защото са сгрешили. Те имат надеждата, че ще се изчистят от грешката си.
          Църквата не допуска сблъсък с науката. Това се случва единствено в православната. Защото се използва исихазмът, лечебната традиция.
          Боледуващите са различни. Едно е душевното, друго е неврологичното, трето е демоничното заболяване, обсебването. Заради лошите си деяния и мисли човек се разболява. В този случай коя болница е необходимата? Когато демонът е влязъл в ума на човека, говори вместо него, не бива да се бърка състоянието с болни нерви. Добрият съвременен духовник прави разлика между тези състояния и знае какво да препоръча. Първият съвет е да се изчистят злите помисли. Но за това пак е необходимо лечение в Църквата. На някой обсебен ще помогне светец, на друг - свещеник. Богословът, истинският, различава състоянията на хората, разбира кое е от Бога, кое - от дявола. Затова Църквата не изключва нито лекарите, нито духовниците.

Православен кръгозор           Православните лекари
          Проблемите, свързани с душевните и духовните терзания, са най-сериозните. От тях произтичат екзистенциалните страхове, действащи пагубно. Ако има обсебване, казва митрополит Иеротей, само богословът може да помогне. Но в църквата, в този дом и семейство за вярващите, трябва да бъдат и родителите, близките на пострадалия. Тяхната лечебна помощ е молитвата им. Възможно ли е да се излекува човек от протестантството или от друг вид сектантство? Старецът Софроний казвал, че когато протестант приеме православието и бъде кръстен, са необходими поне 15 г. да бъде напътстван от духовния си баща, за да се промени.
          Свещеникът е лекар, казва митрополитът. Но има и друг въпрос. Може ли всеки да каже, че е лекар? Може ли всеки да отвори болница и да лекува? На всички, които помагат, им трябва дълго обучение, изпити, практика, опитност. Чак тогава нека се пристъпва към поставяне на диагноза и лечение, защото душевното здраве е много по-висше от телесното.

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved