Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ИСЛЯМ И ХРИСТИЯНСТВО
Ислям и Християнство
          Ислямът е религия, основаваща се на фундаментализъм, който в интерес на истината е присъщ на всяка религия или идеология. Всъщност "фундаментализъм" е термин, привнесен в мюсюлманската среда от християнството и по-точно от протестанството. В този случай той означава "придържане към основата", т.е. към Корана (Словото Божие, считано за предвечно и несътворено) и Сунната (Свещеното предание), която се състои от хадиси - разкази, сказания за делата на пророка Мохамед. Коранът и Сунната са двата първоизточника, двата фундамента на исляма. Докато в Библията, макар да е писана по Божие вдъхновение, има и човешки елемент на всеки един от писателите й, то според мюсюлманското богословие Коранът е чиста "рецитация" под божествена диктовка. Всъщност на арабски "Коран" означава "четиво" (16:100;17:95), а ислямът е религия на Книгата. За мюсюлманина Коранът не е просто вдъхновено писание, а послание на арабски, получено направо от Бога.
          За юдейско-християнското Свещено писание не е имало никакви пречки при преминаването му от староеврейски на арамейски и от арамейски на гръцки език. Мюсюлманските богослови обаче не желаят да четат Корана на друг език, освен на арабски, защото според тях божествената реч не може да бъде превеждана на безбожни езици - всеки превод е предателство. Всъщност днес съществуват преводи на Корана на близо 100 езика, но при молитвите се предпочита рецитацията на арабския оригинал. Ако съпоставим двете религии, трябва да отбележим, че Корана е на много по-ниско ниво от Библията, защото Корана представлява един архаичен текст, и може би от желание да скрият този факт, някой ориенталисти настояват, че той не може да бъде превеждан.
          Православната църква изповядва един Бог, който е троичен - Отец, Син и Дух Святи. Мюсюлманските богослови не са имали тази смелост, защото Корана изпраща в ада всеки, дръзнал да припише на единствения Бог други образи на божественоста. Така, че християнската Св. Троица се възприема от тях като триада, като "съучастие" на Сина и Св. Дух с Аллах!?! Мохамед не е посредник като Иисус Христос. Той е само говорител и меч на Бога. Почитта към светиите при исляма не съществува. Богът на исляма е върховен господар, на който всеки трябва да се подчинява. На арабски "ислям" означава подчинение и тези, които отхвърлят исляма се наричат "непокорни" (5:41).
          За разлика от християнското равенство между мъжа и жената, при исляма се проповядва изолация на жената. Оше Мохамед в една проповед, произнесена близо до Мека през пролетта на 632 г. сравнява жените със затворнички. И препоръчва да се отнасят добре с тях, както са длъжни според закона да се отнасят добре за пленниците по време на война. Значи мюсюлманскдта жена е "военнопленник". Мястото за принудителното й затваряне е къщата на съпруга или на баща й, откъдето тя може да излиза рядко, и то под строго наблюдение. В джамията тя може да бъде само ДОПУСНАТА! Изгонената от мъжа си, жената трябва незабавно да се върне в къщата на баща си. Според Шериата всъщност, мъжа може да изгони жена си, или жените си, когато пожелае.
Ислям и Християнство           Ислямът е религия, която не повелява аскетизъм в смисъла на християнската аскеза. Често се цитира Мохамед, че "в исляма няма монашество". Все пак отделни течения имат аскетична практика. Интересни в тази насока са т.нар. суфии - ислямските мистици, известни у нас и като дервиши. Те се обединяват в мистически брастства - ордени, които се отдават на интуитивното познание на Бога "чрез сърцето". Ислямският мистицизъм или суфизмът е течението в исляма, най-близко до християнството. Например философът-мистик Ибн Араби предава на личноста на Иисус Христос такова значение, че на практика се откъсва от "ортодоксалната" ислямска догма и се доближава до християнското учение за Богочовека.
          Всъщност в исляма няма институция подобна на Църквата, която да дефинира кое е ортодоксално и кое е ерес. В него има силно развита догматична система. Основният догмат е този на единобожието, което е сведено до теоцентрична догма, като се отрича, че Бог има ипостаси. Друг догмат е вярата в божествената справедливост и съдничеството. Тук, както и в християнството, разгорещено се разискват нравствено-етичните религиозни проблеми за свободата на волята и предопределението. По този въпрос в историята на исляма съществуват две течения. Според едното човек има свободна воля, а другото развива идеята на предопределението. В "ортодоксалната" ислямска догматика, тази на "сунитите" (те са над 90% от мюсюлманите), надделява един своеобразен компромис между тези два възгледа.
          Основен догмат е и вярата в пророческата мисия на Мохамед и неговите предшественици. Това са познатите ни библейски личности, сред които исляма особенно почита Ибрахим (библ. Авраам), Муса (библ. Мойсей), Иса ал-Масих (Иисус Христос). Мюсюлманите също така вярват в Съдния ден, имат развита ангелогия и демонология, взаимствана като цяло от християнската традиция. Ислямът внася и свое тълкование на основни богословски проблеми. Например грехопадението присъствува, но Адам и Ева, както и тяхното поколение са освободени от бремето на първородния грях. Това е обяснението, защо в исляма няма изкупител, какъвто е Иисус Христос.
          Изброените дотук четири основни догмата са признати от всички мюсюлмани. По петия догмат, този за наместничеството и предводителството (имамата-халифат), настъпва разцеплението в "общноста на вярващите" (умма). Мюсюлманите се разделят на три основни направления: сунити, шиити и хариджити.
          Мюсюлманите имат пет основни "стълба на вярата". Първият е изповядването на стриктно единобожие и признаване на пророческата роля на Мохамед като висш пратеник. Той идва на Земята след Христос, за да възвести същите истини, които в хода на историческото време са били "изопачени". Вторият стълб е молитвата, която бива лична и колективна, осъществявана в джамията. Третият стълб на вярата е поста, а четвъртият - задължителната милостиня (закят), т.е. една четиридесета част се отделя на бедните. Петият стълб е хадж - поклонничеството в светите места - Мека и Медина.
          Някой улеми обособяват джихада като шести стълб на исляма. Самата дума джихад в автентичния й смисъл означава усилие във вярата. Пророкът Мохамед е различавал два вида джихад - голям и малък. Големия преставлява борба за нравствено усъвършенствуване. Тя трябва да се води съгласно предписанията на Бога, наричан на арабски Аллах. От своя страна малкия джихад е борба за разпространението на исляма, откъдето идва и тълкуването на понятието "свещена война".
          Улемите (мюсюлманските учени) разработват цяла теория за джихада, в която са фиксирани строги правила. Така например, според тази теория юдеите и християните получават статут на "проектирани" от мюсюлманите. Защото според Корана те са "хора на Писанието" и върху тях не може да бъде оказвано насилие с цел промяна на вярата.
Ислям и Християнство           Джихадът е едно от най-спекулативните понятия в исляма. Ето защо, в значението си на "свещенна война" понякога то се тълкува като оправдание за прилагането на насилие. Така правят напр. талибаните, които обявиха, че ако бъдат нападнати, ще призоват всички мюсюлмани на джихад срещу Америка. В този смисъл, "ислямската заплаха" е един изкуствено създаден мит, с който често се спекулира.
          Тъй като в Корана (5:41) изрично е подчертано преследването на немюсюлманите, трудно бихме могли да видим в него "послание за всеобща любов". Такова послание - да обичаш ближния като себе си - има единствено в православната християнска вяра.
          АМИН.

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved