Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
УСТРОЙСТВО НА ПРАВОСЛАВНИЯ ХРАМ
Устройство на Православния храм
          Храмът e сграда за обществено богослужение. Той се нарича още и църква, което ще рече събрание. Бог наистина е навсякъде, но Той проявява по - особено Своите благодатни сили в места, които са Нему посветeни /Второзакл 12:5/. Такива места са храмовете. Храмът следователно е дом Божий /3 Цар.9:10/. Затова храмовете се отличават от другите сгради, както по своята архитектура, така и по своята вътрешна уредба и украса. Сегашните наши православни храмове са построени и разпределени по образеца на старозаветната скиня. Те се състоят от три главни части: притвор /артика, нартика, паперт/; средна част /кораб/ и свети олтар. Православните храмове обикновено са обърнати към изток, откъдето идва светлината: Христос е нашият духовен изток /Лук.1:18/, слънце на правдата.
          В притвора обикновено се извършват някои по - малки обществени молитви и тайнства: обручение, девети час, лития, очистителни молитви и др. Тук в древноста е имало и баптистериум - кръщелня, каменна купел, в който са се извършвали масови кръщения. Също тук са стояли и оглашените /некръстените/, както и ония, които са се каели за греховете си.
          В средната част /корабната/ стоят християните богомолци. Тук има певници, тронове, полилеи и др. Светия олтар е отделен от средната част с иконостас, на който има икони и двукрилни врати наречени царски двери. Над тези двери се слага образ на лъчезарно слънце - символ на Св. Троица. По - горе се поставя иконата на Тайната вечеря и най - горе Разпятието Христово. Над разпятието виси кандило.
          Иконостасът се е развивал постепенно. Първоначално не е имало никаква преграда между Св. олтар и средната част /корабната/. После се явила каменна ниска преграда /парапет/, след което се издигнали колони /стълбове/ с архитрав /съединителна горна греда/ и между колоните почнали да поставят икони.
Устройство на Православния храм           Светия олтар е най - святата част на храма. В него трябва да влизат само свещенослужители и техните помощници. В средата на олтара се намира Св. престол, който обикновено се прави от камък. Покрит е с една долна покривка от бял ленен или памучен плат наречена срачица /риза/ и индития - горна покривка от цветен плат. Върху престола се поставят: Св. антимис /гр. вместопрестолие/, върху който е изобразено погребението Христово и в който е вложена частица от мъченически Св. мощи: Напрестолно Св. Евангелие, напрестолен кръст, дарохранителница и два свещника. Зад Св. престол се поставят седмосвещник и разпятие.
          От северната част на Св. престол се намира проскомидията или протесисът - /гр. предложение/. Мястото за проскомидията е вдълбано в стената като малка пещера, която изобразява пещерата, в която се е родил Христос. Тук със съответните съсъди се извършва проскомидията, т. е. подготвителната част на Св. Литургия.
          Източната част на Св. олтар се нарича горно място. Тук свещенослужителите сядат по време на литургийното апостолско четене.
          При православното богослужение се употребяват също и свещи, кандила и тамян. Свещите и кандилата не са само за осветление. Те имат символично значение. Пламъчетата на свещите и кандилата ни напомнят, че нашите души трябва да горят с пламъка на вярата. При това светлината създава и светло, радостно, празнично настроение. Кадилният тамян е символ на усърдна молитва - като димът на тамяна се издига нагоре към небето, така и нашата молитва трябва да възлиза към Бога. /Пс.140:2/. Тамянът, свещите и кандилата имат още значение на приятна Богу жертва. Тамянът е благоуханна смола: пчелният восък, от който са направени църковните свещи идва от най - благоуханните билки: елеят за кандилата се получава от маслината - символ на мир и на благодатна божия сила. Следователно каденето и паленето на свещи и кандила е символ но нашата чиста и благоуханна духовна жертва пред Бога.
Устройство на Православния храм           Храмовете се строят в най - различна форма и стил: като кораб - символ на ковчега, в който се е спасил от потопа Ной и неговите близки, а днес в новия ковчег - храма се спасяват вярващите от бурното житейско море: кръстовидна - символ на Христовия кръст: ротонда /кръгла форма/ - символ на Божието съвършенство и безкрайност. Както кръгът няма начало и край, тъй и Бог е безначален. Върху самият храм или близко до него се издига висока кула с камбани и клепала. Камбаненият звън възвестява началото на отделните богослужения и на по - важните им моменти, както и някои радостни или тъжни случаи от живота на църквата и на нейните членове. При тържествени молебени се бие бързо и радостно,а на погребения - бавно и тъжно.
          Архитектурният стил на християнските храмове е най - разнообразен. Най - старият е базиличен /гр. голяма зала в царския дворец/, т.е. четвъртита продълговата църква с равен или сводест таван. Ако църквата е трикорабна, двата странични кораба са отделени от централния с колони или със зидани стълбове.
          Всеки храм се посвещава или на някой Господски и Богородичен празник, или на някои Божи угодник. Празникът на който е посветен храмът , се нарича "храмов празник".
          В днешни дни се появиха много сгради, които се именуват "църкви". Това са така наречените евангелски - сектантски сборища, които строят сгради, където се събират. На много от тяхните постройки се извисява кръст, макар че те самите отричат кръстното знамение. Тези зали обаче не могат да се нарекат църква или храм, защото те нямат Божия благодат. В тях няма икони и свети тайнства.
Устройство на Православния храм           Също така в наше време се наблюдава една друга негативна тенденция. Много хора не посещават Богослуженията в Православния храм, като казват: "Бог е навсякъде и затова можем да се молим и в къщи". Разбира се, че и домашната молитва има значение, но щом самият Иисус Христос е посещавал за молитва Иерусалимския храм и еврейската синагога, значи Той е благословил общите събрания в църква за молитва. Освен това в Св. писание Господ казва: "Където има двама или трима събрани в Мое име и аз съм между тях", т. е. На Господ му е угодно ние да се събираме заедно на молитва в църква, защото общата молитва е по - силна пред Него.
          Събирането на християните в Православната църква има и друго значение, да обменят духовен опит и взаимно да се окуражават и подпомагат. Това е така, защото храмът е свято място, в който Божиите благодатни сили са един непресъхващ извор за всички православни християни, които го посещават с вяра и благоговение.

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved