Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
Светии
Духовници
Жертви на атеизма
Манастири
Варненска духовна околия
Шуменска духовна околия
Търговишка духовна околия
Провадийска духовна околия

Ловчански Митрополит Филарет (26 10 1903-28 06 1960 г.)
          Блаженопочиналият Ловчански Митрополит Филарет е роден в гр. Варна от благочестиви родители и е расъл в дом и град на благочестие. От малък той е възлюбил Господа, още ранните му стъпки са били опътени към храма Божий. Първите трепети на пробудения му дух са били родени от вярата в Бога. Низът на неговите дни отначало докрай има съществения белег на еднаквостта в най-главното, а именно в богопредаността.
          Информация ...
Викарий-епископ Андрей (Стоян Николов Петков)
          Роден на 31 XII 1886 г. в с. Врачеш, Ботевградско, но детските и юношеските му години преминават в Търговище, където се преселват родителите му. Учи в Софийската духовна семинария 1904-1909 г., след което продължава образованието си в историко-филологическия факултет на Софийския университет. През 1911 г. заминава за Русия, където с конкурс спечелва стипендия за Московската духовна академия, в Санкт Петербург учи в духовна семинария. През 1914-1915 г. участва в руската армия като доброволец-секретар в І отряд на Държавната дума. Награден с Георгиевски медал за храброст, ІV-та степен и Станиславски медал за усърдие. През 1916 г. се завърнал в Московската духовна академия и получил научна степен кандидат на богословието.
          Информация ...

Доростолски и Червенски митрополит Михаил (Димитър Тодоров Чавдаров) (6 4 1884 – 8 5 1961)
          Ревностен като ученик в родния си подбалкански Калофер и в ючбунарската прогимназия в София, ревностен е като юноша и в Самоковското богословско училище, в което постъпва с конкурсен изпит и завършва през 1902 г. като първенец. Още повече засилва трудолюбието си като студент в Киевската духовна академия, като получава стипендия по случай 25 годишния юбилей на Негово Блаженство Екзарх Йосиф. Завършва през 1910 г. като кандидат на богословието. Митрополит Михаил е започнал от обикновенния писар до протосингел,а по-късно и Викариен Епископ на Варненския и Преславски Митрополит Симеон.
          Информация ...
Митрополит Иларион Доростолски (1913 - 2009)
          Роден на 12 I 1913 г., през 1937 г. завършва Богословския факултет в София. Постриган за монах на 4 XI 1938 г. Ръкоположен за иеродиакон на 21 XI 1938 г. от Пловдивския митрополит Кирил при съслужение с Варненския и Преславски митрополит Йосиф при освещаването на първия изцяло български храм "Св. Архангел Михаил" (1865 г.), гр. Варна, който впоследствие бе превърнат в музей на Възраждането, но върнат отново на църквата. От 1 X до 1 XII 1938 г. е помощник-секретар, а от 1 I 1939 г. до 30 IX 1940 г. е секретар на Варненска и Преславска св. Митрополия. На 4 XI 1941 г. ръкоположен за иеромонах, архимандрит - на 5 XII 1947 г. От 1972 г. игумен на Бачковския манастир. За Траянополски епископ хиротонисан на 21 I 1973 г.
          Информация ...

Ловчански Митрополит Филарет Викарий-епископ Андрей (Стоян Николов Петков) Доростолски и Червенски митрополит Михаил Митрополит Иларион Доростолски

Архимандрит Доротей (1896-1960 г.)
          Брат на Бачковския манастир. През 1933 г. започва издаването на списанието "Благословие", списвано на нов, най-съвременен език, посрещнато твърде топло от читателите не само от епархията, но и от цялата страна.

Иконом Енчо Димитров - Ковчазов
          Първият протосингел на Варненска и Преславска Света Митрополия от преместването й във Варна през 1882 г. Дотогава е бил архиерейски наместник във Варна. Роден на 9.12.1829 г., след Одринския мир с отстъпването на руските войски родителите му се преселват в Кубей, Бесарабия. Учи в Кубей, след това в Болград. През 1849 г. се оженва за бежанка българка от Болград Ана и става свещеник в Тулча през 1852 г. След отстъпването на Добруджа на Румъния отива във Варна, където е архиерейски наместник до 1882 г. Починал на 25.11.1897 г.

Архимандрит Виктор
          Родом от Македония, владеел всички европейски езици. Според иконом Димитър Тодоров, бил протосингел след иконом Енчо само една година.

Иконом Иван К. Радов
          Протосингел от 2.06.1894 до 1.09.1907 г. Иван Костадинов Радов (18 юли 1844 – 1 или 14 май 1912) – учител, обществено-политически деец. Роден в гр. Ени Пазар (дн. Нови пазар). Получава образование в родния си град и в Шумен. Учителства в Ени Пазар (1861–1863, 1864–1876), където въвежда ланкастерската и звучната метода на обучение. С активното му участие в града е открито читалище „Св. Димитър“. Дописник на възрожденски вестници, автор на литературни съчинения. Включва се в борбата за църковна независимост. Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875).
          На 29 май 1876 г. по настояване и препоръка на митрополит Симеон е ръкоположен за свещеник и изпратен в Провадия. Тук става председател на църковно-училищната община. След Освобождението (1878) се включва в обществено-политическия живот. Депутат във II ВНС (1881), във II и IV ОНС. Протосингел на Варненско-Преславската митрополия (от 1894). Инициатор за образуването на свещеническото братство „Св. Борис“, член на Археологическото дружество във Варна. За заслугите си като учител, свещеник и общественик е награден с „Народен орден за гражданска заслуга“ (1896).

Протопрезвитер д-р Стефан Цанков
          Протосингел от 1.09.1907 до 1912 г. Завършил четиригодишния курс на Самоковското богословско училище и със стипендия на Св. Синод е изпратен да следва в гр. Черновиц в Богословския факултет, който завършва с отличие през 1904 г. През 1905 г. е назначен за подсекретар на Св. Синод на Българската православна църква и преподавател в Софийската духовна семинария. През 1907 г. приема духовен сан, като през февруари е ръкоположен за дякон, а за свещеник през май от Варненския и Преславски Митрополит Симеон. Когато през 1912 г. в Св. Синод се образувал духовно - просветен отдел, той бива назначен за началник на този отдел. По това време той е единственият богослов в комисията по превод на Библията на български език, издаден през 1924 г. През 1914 г. Св. Синод го изпраща на специализация в Цюрих (Швейцария), където през 1918 г. завършва юридическия факултет с научна степен доктор по правото. През 1920 г. се завръща в България и на следващата година е назначен за секретар на Св. Синод. През 1923 г. е избран за професор по каноническо право в новооснования Богословски факултет, на който става и пръв декан. През 1941-1942 г. заема длъжност ректор на Университета. През 1924 г. е избран за извънреден член на Българската академия на науките, а през 1921 г. - за редовен член на същата, в която работи в правния й отдел.
          През 1926 г. е назначен за председател на църковното настоятелство на храма "Св. Александър Невски". Канен и чел лекции в университетите на Берлин, Лайпциг, Букурещ, Сибиу и др. Посетил е почти всички страни в ЕВропа. Почетен доктор на богословските факултети в Атина, Оксфорд, Берлин, Будапеща и на Софийската духовна академия. Автор е на много научни трудове и публикации на български и чужди езици.

Архимандрит Инокентий Софийски
          Протосингел от 1924 до 1926 г. Роден във Варна на 1 VI 1882 г., учи в Самоковското духовно училище, 1902-1904 г. в Симферополската духовна семинария, 1905-1909 г. следва в Казанската духовна академия, след което е протосингел на Старозагорска митрополия, от август 1910 г. Ректор на новооткритото свещеническо училище в Бачковския манастир. Ръкоположен за иеромонах на 26 XI 1910 г. от Старозагорския Митрополит Методий. От септември 1911 г. става възпитател и учител в Цариградската духовна семинария, след което управляващ Мелнишка епархия (1913-1914 г.).
          На 6 XII 1914 г. е произведен в архимандритско достойнство в София от Охридския Митрополит Борис. Протосингел на Маронийската епархия (1914-1921 г.), след което за втори път е протосингел на Старозагорската митрополия до 1922 г. От април 1923 г. е назначен за епархийски проповедник и ревизор на Варненската митрополия до назначаването му за протосингел.

Архимандрит Тихон
          Протосингел от 1 I 1942 до 1946 г., когато става епископ и е назначен за ректор на Софийската духовна семинария. Хиротонията му става на 30 V 1946 г. в храма "Св. Александър Невски" от Негово Светейшество Московския и на цяла Русия Патриарх Алексий І в съслужение с Негово Блаженство Българския Екзарх Стефан и архиереите от Св. Синод на Българската православна църква. Голям почитател на Св. Тихон Задонски, основно запознат с творенията му.

          Протоиерей Георги Доганов - Протосингел от 1926-1938 г.
          Иеромонах Наум - Протосингел от 1938-1940 г.
          Иконом Енчо Камбуров - Протосингел от 1940-1941 г.
          Архимандрит Прохор - Протосингел от 1946 - 1980 г.


Иконом Иван К. Радов Протопрезвитер д-р Стефан Цанков Архимандрит Инокентий Софийски

СВЕЩЕНИЦИ
Свещеник Ганчо Костадинов
          Служил в с. Климентово (1866-1868 г.), Момино (1877-1880 г). Умен и находчив свещеник, за когото има много запазени анекдоти и случки в околията. Починал на 17 V 1892 г. и погребан в с. Дъбравино. Родом от Елхово, Казанлъшко. Гръцкият свещеник от Бяла кръстил за втори път едно дете, което поп Ганчо вече бил кръстил, защото "българите нямали свето миро". Поради това поп Ганчо мазал гръка с катран по пътя от с. Старо Оряхово за с. Долен чифлик.
          Когато Русия обявила война на Турция през 1877 г., някои фанатизирани турци в Момино искали да нападнат и избият българите, събрани на Възкресение Христово в храма. Турците заобиколили храма въоръжени. Българите казали това на поп Ганчо, а той заповядал да сложат гредите на вратите и никой да не излиза навън, докато не свърши службата. На Великден българите имали обичай след службата да излязат вън от храма и в двора да играят хоро, тъй като според благочестивия обичай през Великите пости не се играят хора. По този случай в църквата имало и свирачи. Когато службата свършила, поп Ганчо наредил да отворят вратите на храма и както още е облечен в свещенически одежди, хванал да води хорото още от храма, подвиквал "Иху, иху" и казвал: "Нашта мамка и…. Вашта дваж по-и..." Тогава турците казали: "Луд поп кавга не прави" и се отказали от намеренията си.

Свещеник Кирил Планински
          Роден 1854 г. в с. Крапец. Учи в родното си село, в с. Победа и в гр. Трявна. Свед Освобождението получава стипендия и учи 2 години в гр. Елисаветград, Русия, в Кадетското училище, но поради смъртта на баща му, като най-голям син, трябвало да се завърне за да поеме семейството и посещава педагогическите курсове в Шумен. За дякон е ръкоположен през 1887 г. в Шумен, а свещеник през 1889 в гр. Балчик, след което отива в "Св. Архангел Михаил" гр. Варна и в катедралата. Починал през 1893 г.

Иконом Константин Дъновски
          Служил в с. Николаевка през 1865 г., когато занесъл църковни принадлежности в новооткрития първи чисто български храм "Св. Архангел Михаил", но продължавал да служи и в Николаевка. От август 1867 г. свещ. Дъновски е заменен в храма "Св. Архангел Михаил" от архимандрит Панарет, но продължавал да служи и на двете места. През 1907 г., по случай 50-годишнината на храма "Св. Арх. Михаил" бил произведен в чин иконом. Баща на учителя Дънов, основоположник на Дъновизма.

Архимандрит Панарет
          Роден в Сливен, учи в родния си град, след което на 17 - 18 год. възраст е изпратен от сливенските първенци да се учи в Цариград. Постъпил в Куру - чешменското гръцко училище, в което живеел Иларион Макариополски, на когото той прислужвал и се ползвал от неговата издръжка. Не можал да завърши училището, тъй като през 1845 г. Иларион Макариополски и Архимандрит Неофит Бозвели били заточени в Св. Гора.
          Като се връща в родния си град, той учителствува в Омуртаг и Балчик, където полага основите на българските училища. Инициатор е за изграждане на български храм в Балчик, заради което с други видни граждани ходи до Цариград за издействане на ферман.
          През 1853 г. овдовява и става свещеник в Сливен, храма "Св. Николай Чудотворец". Бил свещеник там до 1861 г., когато бил повикан от Иларион Макариополски и отива в Цариград за свещеник на тамошната българска църква. Вероятно Епископ Иларион променя името му Парашкев на Панарет и го произвел в архимандритско достойнство. Архимандрит Панарет е бил свидетел на заточването на Иларион Макариополски, Авксенти Велешки на 29 IV 1861 г. и развилите се събития по българския църковен въпрос. Той е пребивавал в Цариград до 1868 г., когато след връщането си от заточение Иларион Макариополски го изпраща във Варна като ръководител на местната българска църковна община. Във Варна е бил до ноември 1869 г., след което заминал за Архиерейски наместник в гр. Силистра, където починал през 1878 г.

Иконом Марин Ханджиев
          Роден на 2 X 1878 г. в с. Вратца, Ловчанска околия. През 1902 г. завършва Цариградската духовна семинария, след което учи една година медицина в Петербург. През 1904 г. е ръкопожен за дякон в катедралния храм, а на 12 V 1907 г. за енорийски свещеник във Варна, където 7 години е лектор. Вероучител в средното машинно училище. Дългогодишен епархийски съветник във Варна. По време на Първата световна война е дивизионен проповедник на І Софийска дивизия. През 1921 г. VІ Учредителен конгрлес на Съюза на свещеническите братства го избира за централен секретар, какъвто остава до 1932 г., когато сам се оттегля, но го провъзгласяват за почетен централен секретар. До голяма степен затвърдяването и успехът на съюза се дължи на неговата дейност. От 1928 г. е на енорийска служба в София.

Протоиерей Мирон Райчев
          Роден на 24 V 1907 г. в гр. Варна. През 1929 г. завършва Софийската духовна семинария, 8 месеца е чиновник във Варненската и Преславска Св. Митрополия. Ръкоположен за дякон на 30 VII 1930 г., а за свещеник на 28 II 1931 г. от Епископ Андрей за гр. Търговище, където служи до 1938 г. От 1 I 1939 г. е преместен на служение във Варна, храма "Св. Атанасий, който дотогава се обслужвал от руски свещеник. През 1945 г. завършва Варненското висше училище за стопански и социални нужди. От 16 V 1952 г. служи в катедралния храм, където е произведен в чин протоиерей на Рождество Христово 1956 г. от Варненския и Преславски Митрополит Йосиф.

Иконом Константин Дъновски Протоиерей Мирон Райчев

Архимандрит Кирил Александрович Попов
          Роден на 11 V 1886 г. в Петроград. Баща му е протоиерей Александър Попов, а майка Олга Близнецкая. Средно образование получава в Петербург, класическа гимназия, след което завършва Историко-Филологическия факултет, отдел исторически, при Петербургския университет. Приел монашество на 8 XI ст. ст. 1925 г. в България от руския Архиепископ Серафим Соболев, а на 16 с. м. е ръкоположен за иеромонах от същия Архиепископ в руския манастир "Св. Спас - Св. Александър Невски" в Ямболска околия. От 1936-1937 г. е енорийски свещеник в с. Шипка и в храм-паметника. След това е свещеник в храма "Св. Иоан Рилски", Перник до септември 1938 г. От тази дата служи в храма "Св. Атанасий Велики" гр. Варна, до март 1939 г., след което в храма "Св. прмца Параскева", гр. Варна. В архимандритски чин е възведен през 1948 г.

Свещеник Алексей Петров Родионов
          Роден на 17 III 1881 г. в Русия, с. Альошкин, Донска област. Ръкоположен за дякон през 1907 г. от Епископ Иоан Аксакский, в Слобода Даниловска и продължава да е учител и църковен певец 18 години. За свещеник е ръкоположен през 1921 г. от Сръбския Патриарх Димитрий. След две години на път за Русия се установява в България и служи 2 години в с. Арковна, след това в Градинарово, Провадийско до към 1933 г. До 1940 г. служи в с. Котлубей, от 1943-1945 г. в с. Кривня, до 1955 г. в с. Равна, след което до март 1958 г. в с. Старо Оряхово, когато се пенсионирва. След това служи в с. Любен Каравелово, Варненско.

          Свещеник Александър С. Колчевски - Роден към 1886 г. в Русия, ръкоположен за свещеник на 26 XII 1913 г. Завършил университет.
          Свещеник А. Веселовский - служил в с. Казашка река от 1921-1922 г.
          Свещеник Елпидински - служил в Казашка река от 1929-1943 г.
          Протоиерей Нил Василев - служил в с. Здравец от 1927-1935 г. Починал в напреднала възраст към 1937 г. и е погребан във Варна.
          Протоиерей Симеон Канигин - служил в Казашка река и Садово от 1924 до 1929 г., в с. Кичево от 1940-1946 г. и в с. Виница от 1940-1942 г.

Свещеник Сергий Григоров Калита
          Роден на 25 IX 1875 г. в с. Дептоука, Черниговска губерния, Канотопский уезд. Две години учил в историко - филологическия институт в гр. Нежин, след което се прехвърля направо в V клас на Духовната семинария в гр. Чернигов и завършва през 1894 г. Веднага постъпва като учител до 1904 г. в гр. Глухов, Русия. За дякон е ръкоположен от епископ Пахомий, а за свещеник на 14 V 1905 г. от Епископ Николай в гр. Чернигов за енорията при катедралния храм. Не могъл да служи, защото след десетия ден от ръкоположението си получава назначение в пета Стрелкова дивизия в гр. Бугден. В България пристига в края на април 1920 г. и веднага бива назначен за свещеник в с. Върбица, Преславско, където служи до 1 IV 1927 г. Премества се в с. Любен Каравелово, където служи до 15 X 1940 г., след което служи в с Кривня, Разградско и се пенсионирва. По-късно живее във Варна.

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved