Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ЗА ЧРЕВОУГОДИЕТО И ВЪЗДЪРЖАНИЕТО
За чревоугодието и въздържанието
                    Потребноста от храна и питие е вродена на нашата телесна природа и умереното удовлетворяване на тази потербност е законно и необходимо.
          "По какъв начин се мъчите да се разделите от мене?, вика у св. Й. Лествичник чревоугодието. Аз съм свързано с вас чрез естеството. Моята врата е качеството на храната. Причината на моята ненаситност е привичката. Основата на моята страст е предварителния навик, безчувстивето на душата и липсата на спомен за смъртта" (Сл. 4) Потакъв начин, като има основата си в самото естество и като преминава границите на умереността, чревоугодието се превръща в страшен и унизителен порок, под следните видове, според указанията на св. Й. Лествичник: 1. ненаситно лакомство, 2. своенравна и много изобретателна чувственост, 3. неудържима и завислива алчност към любимата храна, 4. неоукротимо и все по-засливащо се чревоугодие.
          Св. отци-подвижници признават страстта към чревоугодието като най-главна страст и първопричина на всичко отвратително, което унижава природата на богоподобното същество, "Князът на демоните е падналия ангел, казва св. Й. Лествичник, и главната от страстите е чревоугодието." "Начало на всичко лошо, казва св. Исаак, е угаждането на стомаха и разпущане себе си чрез съня, който разпалва блудната похот" (Сл. 12). Страшно е да се чете у св. Й. Лествичник дори изброяването на пороците, които произлизат от тази страст. "Вие искате да знаете кои са имената на моите изчадия" възклицава у него чревоугодието. "Ще ги назова и по брой те ще надминат пясъка. Изслушайте поне как се наричат моите първенци и любими чеда. Първородният ми син е спътник на разврата, вторият след него е жестокосърдието, а третият е сънливостта. От мене произлиза море от помисли, вълни от пороци, бездна от незнайни и неименуеми нечистотии. Моите дъщери са: леност, многословие, невъздържаност в думите, смехотворство, остроумие, жестокост, упорство, безчуственост, пленяване, високомерие, дързост, кокетство, след които иде нечистата молитва, разбиване на помислите, а често неочаквани и внезапни нещастия, с които тесно е свързано отчаянието - най-зла от всичките ми дъщери. (Сл. 14)
          От чревоугодието неминуемо възниква най-мъчителна борба с плътската похот. "Както от семето на затруднението от поста израства класът на целомъдрието, говори преп. Исаак, така от ситостта произлиза разпътство и от пресищането - нечистота. Всяка погълната храна става в нас естествена сила. Ако речем да изследваме, непременно ще се окаже, че само стомахът ни довежда до паденията, които се случват с нас". Затова св. отец убеждава: "бори се с всички сили със стомаха и с цялата си трезвост го въздържай. Ако се потрудиш малко, Господ скоро ще ти бъде помощник"
          Постът, според учението на св. отци, е необходимо условие за благочестия живот. Неибежната необходимост от поста в дейното християнско благочестие се открива от следните опити на св. отци "плътта и духът се борят помежду си, казва св. Василий Велики. От силната храна, подобно на гъст облак, излизат като че димни изпарения и преграждат пътя на озарението на св. Дух, който просветлява ума. Ето защо, ако искаш да направиш здрав ума си, обуздай плътта си с пост." Това именно означават и думите на Апостола: в каквато степен външният човек тлее, в такава вътрешният се подновява (II Кор. 4:16) и още: кога съм немощен, тогава съм силен (II Кор. 12:10).
За чревоугодието и въздържанието           "На всики е известно, казва преп. Исаак, че като начало на всяка борба с греха и пожеланията служат трудът, бдението и постът. Постът е основа на всички добродетели. Пост с разсъдителност са извор на всяко добро дело. А който пренебрегва поста, той разколебава всичко добро, защото постът е заповед, дадена на първите хора за предпазване при приемането на храната и чрез нарушението и те са попадали в грях. Но това, което стана причина за унижението на първите хора, от него подвижниците започват да преуспяват в страх Божи. От него започнал и Спасителят. Така и всички, които го следват, върху тази основа поставят началото на своя подвиг. Защото постът е оръжие, дадено от Бога. До поста човешкия род не е знаел победа и дяволът никога не е изпитвал поражение от страна на нашето естество. Но с това оръжие той веднага бил обезсилен. И нашият Господ е бил вожд и първенец на тази победа, за да възложи върху главата на нашето естество първия победен венец. И когато дяволът види това оръжие върху някого от хората, този противник и мъчител тутакси изпада в страх, незабавно помисля и си спомня за своето поражение от Спасителя в пустинята и силата му се сломява. Дори самото поглеждане върху оръжието, дадено ни от нашия Спасител, го изгаря. Кое оръжие е по-силно от това? И кое друго придава толкова смелост на сърцето и борбата с духовете на злобата, както постът заради Христа? Защото в каквато мярка се затруднява тялото и страда във време на изкушение при поста, в такава мярка сърцето се изпълва с надежда. Който пребивава в него, неговият ум е непоколебим, и той е готов да се срещне и да отблъсне всички мъчителни страсти."
          В що именно се състои постът, според учението на св. отци и как да се приучим към него? "Постът, определя св. Й. Лествичник, е ограничаване на естеството и отстраняване на това, което услажда гърлото." "Приличен пост, според учението на преп. Таласий, е да ядем малко, да употребяваме проста храна и да се пазим от човекоугодничество."
За чревоугодието и въздържанието           За да може благочестивият християнин да приучи себе си към такъв пост, св. отци предлагат следните способи:
          1. Да се спазва благоразумна постепенност в избирането и количеството на храните. Препоръчително е да избягваме утлъстяващите, възбуждащите и услаждащите храни. Ако е възможно, нека приемаме сита и лесно смилаема храна, та, след лесно храносмилане, да се избавим от разпалването като от бич. "На обяд яж достатъчно, а вечер се повъздръж", съветва св. серафим Саровски. "Нищо не бива да се вкусва по пожелание, но само когато имаме нужда от храна, която естеството изисква, и при това така, че след ядене и пиене да се чувстуваме още гладни и жадни", съветва св. Варсануфий (Отг. 508). Това задоволяване без излишество е начало на истинския пост.
          2. Постът трябва да бъде съобразяван с телесните сили. "Въздържанието за всекиго трябва да бъде определяно според телесните му сили", казва св. Василий Велики, за да не се спира на онова, което е по-долу от силата, която е в човека, нито пък да се простира до онова, що надвишава силата му". "Ако при достатъчно хранене тялото се затруднява в трудовете на благочестието, казва преп. Йоан Пророк, а пък, ако не го нахраниш, опасяваш се, че ще изнемогне, то придържай се о средата, без да се издигаш твърде високо, нито да слизаш твърде низко и ще се изпълни Писанието, което казва" не се отбивай ни надясно, ни наляво (Притч. 4:27). Давай на тялото си малко по-малко от това, което то изисква: защото пътят на отците се състои в това, че изобщо през живота си не са се отегчавали нито с питие, нито с храна".
          3. Да се засилва обикновеното въздържание при възбуждането на плътските страсти. "Когато страстта се надига, съветва преп. Ефрем, нека се усили постът. Но той трябва да бъде съобразен със силите на обхванатия от страстта: защото такава страст може да се премахне само с продължителен труд.
          4. Да се избягва прекалено разслабващия пост, дори през време на борба с плътта. "Крайният пост, както и пресищането с храна са предосъдителни и еднакво лоши. казва преп. Ефрем. Поради това, всичко трябва да бъде умерено, та да не би с крайна неумереност да се разколебае ревността.
          5. Във време на пост трябва да се приема храна ежедневно. Великият подвижник ава Пимен съветва: "трябва да се яде всеки ден, но да се яде не много, не до насищане." Отците са постили по три, по четири дни, дори по цяла седмица, но са изпитали всичко това като силни в добродетелта и са установили, че по-добре е да се яде всеки ден умерено.
За чревоугодието и въздържанието           6. При случайни излишества и непредпазливост във въздържанието да не скърбим, че сме нарушили поста, но да се стараем да го възстановим.
          7. При разслабление на тялото от духовни подвизи или от болест, не бива да се пости. "Тялото, изтощено от подвизи или болести, трябва да се подкрепя с достатъчен сън, храна и питие, без дори да се спазва времето." поучава св. Серафим Саровски. Иисус Христос, след като възкресил дъщерята на Иаира, веднага заповядал да и дадат да яде (Лук. 8:55). "Какво е постът, разсъждава св. Варсануфий, ако не наказание на тялото, за да се смири здравото тяло и да се направи то немощно за страстите, според думите на Апостола: кога съм немощен, тогава съм силен (II Кор. 12:10). А ако болестта е повече от това наказание и се вменява вместо поста и дори нещо повече за оногова, който я понася с търпение, благодари на Бога и чрез търпение получава плода на своето спасение. Защото, вместо да усмирява своите страсти чрез пост, те са усмирени от болестта. Тогава да благодарим на Бога, че чрез боледуването ни е освободил от труда да постим. При такива случаи, ако и десет пъти на ден е необходимо да ядем, не бива да скърбим, не ще бъдем съдене за това, защото постъпваме така не по внушение на дявола и не поради разслабление на мислите, но това ни се случва за наше изпитание и за душевна полза." (Отг. 169)
          8. За укротяване страстта на чревоугодието помагат, според указанията на св. Й. Лествичник, трудът, молитвата и помненето на смъртта. "При обилна трапеза да си спомним смъртта, за да смирим донякъде страстта. Когато вкусваме питие, да си спомняме оцета и жлъчката на нашия Спасител и без съмнение, или ще се въздържим, или ще въздъхнем, или ще смирим донякъде мъдруването.
          9. Накрай, трябва да помним, че доколкото потребноста от храна е най-необходимата потребност за нашето тленно естество, то, както казва св. Лествичник "нищо не премахва напълно чревоугодието у хората. Който е приел Утешителя, той чрез Него го побеждава. И по молитвите на такъв човек Утешителят не допуска стомахът да действа страстно"
За чревоугодието и въздържанието           Истинският пост поставя своя печат върху цялото външно и вътрешно поведение на вярващия. "Мярката на въздържането, казва св. Йоан Пророк, не се ограничава само с храната и питието, но се простира и върху разговорите, съня, дрехите и върху всичките ни чувства. Във всичко това трябва да има мярка на въздържание."
          Правилният пост е напълно чужд на суетността и разслаблението.
          При поста трябва мъжвествено и благоразумно да се отдалечаваме от всяко човекоугодничество.
          Когато постим, всячески трябва да избягваме осъждането на непостещите, както и последните не бива да порицават постещите.
          Телесният пост се облекчава чрез постепенния навик към въздържането. Но той няма никаква заслуга без вътрешния, духовния пост. "Който обременява стомаха си с храна, казва св. Й. Лествичник, той разширява своите вътрешности, а който се бори със стомаха си, той ги стеснява. Когато вътрешностите са стеснени, те приемат малко храна и ние естествено ставаме постници." Затова св. Варсануфий съветва: "що се отнася до външния пост, спомни живота на отците и техните бдения, смири сърцето си и, ако можеш, потърпи до деветия час (т. е. до 3 ч. сл. обед), но ако не можеш, то не се грижи, а се старай да спазваш поста на вътрешния човек, спазвайки заповедта: да не ядете от дървото и да се предпазваш от другите страсти. Този пост на вътрешния човек ще бъде приятен Богу и ще запълни за тебе недостатъка от телесен пост."

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved