Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
Светии
Духовници
Жертви на атеизма
Манастири
Варненска духовна околия
Шуменска духовна околия
Търговишка духовна околия
Провадийска духовна околия

МАНАСТИР "СВ. ПРОРОК ИЛИЯ" - СЕЛО АЛЕКСАНДРИЯ
Св. Пророк Илия - с. Александрия           Съществуват исторически данни, според които в местността край с. Александрия - Добричко преди векове е имало манастир на името на св. пророк Илия, който е бил разрушен от турците. По-късно на неговото място е било издигнато дървено теке, но в наши дни и то не съществува. По въпроса за миналото на манастира са правени проучвания и писани статии, някои от които са приведени по-долу.
          От 2004 год. в местността „Текето” е започнат строежът на православния манастир „Св. пророк Илия”. Със средства на дарители там вече е построен параклисът „Св. Илия”, по план – равностранен многоъгълник. Местността е известна и със своето изворче, за което се смята, че лекува различни заболявания. По тази причина там често се събират хора от различна вяра и празнуват заедно.
          Напускаш бедняшкото село Надежда, с неговите сгушени в гънките на скалистото бърдо къщурки, с простодушните му селяни в живописни народни носии и по един тесен път се отправяш за с. Александрия. Наближил го, съзираш по склона на един хубав рид група високи, изсъхнали дървета, коларя си снема шапката: Е, българската светиня – манастира „Свети Илия”. Обширен двор, заграден със зид, чиито следи бележат грамадните камъни, наредени като истинска брояница, която е закрепена по върха на склона и се спуска чак до полите му. Долу една странна постройка, със стени от дъски дебели 5-6 см. разделени на две: предверието с едно много особено огнище и светилището, в средата на което има едно страшно нещо: подобяващо на гробница, със сводест похлупак, обвит със зелен плат. Хубав заслон с няколко добре изработени стълбове съставя пруста към северната страна.
          В двора, на североизток от тази постройка личат дебелите основи на старинна сграда с внушителни размери, под нея има един идеален кръговат зид от дялани камъни. Тук-таме са разхвърляни мраморни плочи с красиви орнаменти. Никъде следи от надпис. Пред двора шуми и сега каменна чешма за чудо в Делиормана с обилни струи. Ето какво разказва народното поверие:
          Тук е бил нявга българският манастир „Св. Илия”. След като дошли турците са го разграбили и опожарили. По-сетне потурчените българи са издигнали дървеното Теке, което още оцелява. Като неопровержимо доказателство за достоверността на това твърдение стои обстоятелството, че и до сега Текето се пази и тачи от казълбашите, които се наричат още Алидрии и идат всяка година на Илинден, да колят тук курбани, което не вършат обикновените турци. Исторически факт е, че казълбашите са потурченото най-старо българско население от Добруджа, както великолепно доказа напоследък това ленинградският професор г-н Державин.
          От друга страна българското население също така досега ходи на Илинден да преспива за здраве около манастира. Легендата говори, че след оскверняването на българския манастир, двата големи камъни, които са поддържали свода на входната врата започнали да се „бият”! Бабите ни разказваха, че и сега, когато минавали край манастира, са чували тия удари. Да, те са слушали ехото на едно славно минало, за което аз чух да ми разказват изсъхналите клони на вековните дървета, под които дълго мечтах за манастирския двор.

"По стъпките на миналото. Манастирът Свети Илия" Добруджански глас, Бр. 203, Базарджик, 24 септември 1936 г., стр. 3

          Светинята, която е стара, като приказките, но за която не съм срещнал ни един ред написан (па и какво ли се е писало за толковата забележителности в нашата родина!) и която величествено таи по скалистия ред между селата Надежда и Александрия от Калиакренски окръг, смущава духа ми непрестанно и аз съм вече пленник на неудолимото си желание да разбудя тайната, с което вековете са покрили манастира.
          Наново посетил манастира с приятелите си архитект Х-в и естественика С-в, последните установиха, че дървената постройка, единствената оцеляла в обширния двор, датира най-малко от 400 години. Старците, които разпитахме из околните села, ни казаха, че техните деди са запомнили Текето (както местното население, под влияние на потурчените българи, наречени гаджали, наричали дървената сграда в отличие с останалото, което зове „Св. Илия”) в сегашния му вид.
          В Българския ръкопис, намерен от проф. Ломански, се твърди, че през 1518-1519 г. турският султан Селим I е заповядал да се обърнат в джамии всички каменни църкви, а християните ако щат, да си градят дървени храмове. Същото твърди и големият историк Марин Дринов (съч. Дринов, стр. 530).
          Този факт ни дава пълно основание да твърдим, че след разрушаването на манастира, чиито основи личат още, местното българско население е построило дървена сграда.
          След потурчването на казълбашите (гаджалите) те продължили да тачат тази светиня. Култ, който се е запазил и до сега, идвайки масово в навечерието на Илинден да колят тук курбани и да нощуват за здраве, наред с българските християни.
          Когато забродя из забравените друмища на нашата родина, разбирам колко много труд е необходим, за да се разкрият стъпките, по които е вървяло по орисания път на своя възход и терзание българското племе! Ето един простор за благородна и вдъхновена деятелност за нашата младеж.
          Българската книжнина твърди, че из Добруджа са се запазили следите само на три български църкви: „Св. Атанас” от Николцел, полу-подземната от Бабадак и „Св. Николай” от Черна Вода. Ни дума за манастира „Св. Илия”.
          Впрочем и г-н Шкорпил, който посети развалините на Абритус преди три години, също така не прояви никакъв интерес към тази ни светиня, макар, че отстои от старата римска крепост само на 8 км!

"Нови подробности за манастира Свети Илия" Добруджански глас, Бр. 204, Базарджик, 27 септември 1936 г., стр. 1

Св. Пророк Илия - с. Александрия Св. Пророк Илия - с. Александрия Св. Пророк Илия - с. Александрия Св. Пророк Илия - с. Александрия Св. Пророк Илия - с. Александрия
Св. Пророк Илия - с. Александрия Св. Пророк Илия - с. Александрия Св. Пророк Илия - с. Александрия Св. Пророк Илия - с. Александрия

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved