Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ДЕВЕТО БЛАЖЕНСТВО
Девето Блаженство "Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат
против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се
и се веселете, защото, голяма е наградата ви на небесата"
(Мат.5:11-12)

          В първите векове на християнството, когато нашата божествена религия се е разпространявала сред езическия свят, много римски императори, потънали в разкош и разврат, в гордост и самозабрава, гонели невинните християни, които извиквали подозрение сред обществото с това, че не вземали участие в обществените нецеломъдрени веселби, жестоки празненства и разюздани пиршества. Те стояли настрана, понеже всички подобни прояви били заразени от идолопоклоннически дух. А християните не знаели да се кланят на друго божество, освен на единият истински Бог. Затова езичниците ги обявявали за врагове на обществения ред и за човекомразци, заговорници и смутители.
          Разбира се, всички тези обвинения били клеветнически. Същинската причина за гоненията била друга. Християните били живо изобличение за упадъка на тогавашното общество и затова станали омразни.
          Незабравими са трогателните истории на мъченическите жития. Когато един Христов последовател смело умирал за вярата си, много други, заразени от неговия възвишен пример, се явявали на негово място. Така се оправдали думите на Тертулияна: "Кръвта на мъчениците е семе за разпространение на християнството". Какво ли е въздеянието за св. мъченици и изповедници на Христовото име? Що ли е определил Иисус Христос за ония, които се подлагат на хули, клевети, гонения и мъки заради Него?
          При другите блаженства, Спасителят поставя пред очите на вярващите различни награди - на смирените и гонените заради правда обещава царството небесно, на плачещите - утешение в царството небесно, на гладните и жадни за правда - насищане в царството небесно, на милостивите - помилване в царството небесно и пр. "Макар и различно да описва наградите, Той въвежда всички в царството", според думите на св. Иоан Златоуст. Само в деветото блаженство е казано: "Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви в небесата". В тези думи несъмнено се крие обещание за по-висша награда, а именно, твърдото изповядване на вярата е подвиг по-голям и дълг най-важен в сравнение с всички други задължения.
          Ето как богоозарения св. Иоан Златоуст отчасти повдига завесата на отвъдното, т.е. на царството Божие, за да ни покаже, доколкото е възможно, неописуемата слава на мъчениците, отминали достойно в небесния свят. За един мъченик, който претърпял много страдания заради Христа, се разказва, че той се явил след завършване на подвига си на един свой духовно близък човек. На въпроса: "Как са там? Как Господа те възнагради?", св. мъченик отговорил: "Милостивият Бог ми даде такава велика награда, че аз чувствувам, че нищо не съм сторил, за да я заслужа. затова бих искал, ако бе възможно, втори и трети път да страдам, за да заслужа поне отчасти Божиите милости!"
Девето Блаженство           Както установихме, деветото блаженство се отнася до храбрите изповедници на Христовото име. Но какво отношение може да има то към нас, днешните християни, които не сме в положението на първите християни, гонени и убивани заради Христа? Днес почти няма мъченичество за Христа. Цивилизованият свят е стигнал до там, да обяви свобода на вероизповеданията. И все пак дяволът и сега действа и то много хитро. Той се промъква в душите на самите вярващи и отвътре гледа да превземе крепоста на вярата им, като ги съблазнява да падат в грехове и по този начин да изменят на Христа. Който блудства, макар и да се нарича християнин, изневерява на Христа и се е поклонил на езическата богиня Венера. Който се предава на безумен гняв и кипи от злоба и мъст, се е отделил от кроткият Спасител и се е подчинил на бесовското божество Марс. Който е заразен от сребролюбие и е затворил сърцето си за нуждите на своите ближни, отвърнал се е от Богочовека и робува на Мамона.
          Не е лесно в днешно време, сред толкова съблазни и противоречия, да останеш верен на Христа. Малко ли смелост се иска да признаеш пред него като свой Спасител в едно общество, дето го отричат? Не е ли мъченичество да рискуваш земните си изгоди заради привързаноста си към Иисуса и св. Му Църква. Затова и наградата за такива ще бъде голяма.
          Император Констанций Хлор, бащата на св. цар Константин Велики, поддържал официално езичеството и не се отнасял с голямо уважение към християнството. През това време християните се умножили в цялата империя. Между офицерите мнозина тайно изповядвали християнството. По-голяма част от чиновниците и служителите в двореца също били християни. Не всички обаче били достатъчно твърди във вярата.
          Един ден императорът искал да ги изпита. Събрал ги и им казал: "Аз знам, че почти всички сте християни. Който желае да ми бъде верен и да служи на отечеството, нека се поклони на моите богове и да им пренесе жертва. Които не са съгласни с това условие, могат да се отдалечат".
          Мнозина се уплашили, че като християни ще загубят службата си и малодушно се отрекли от своята вяра. Но повечето от тях останали твърди и заявили открито, че са християни. Те взели да свалят от себе си знаковете на своите военни отличия и се отдалечили.
          Какво направил императорът? Той повикал назад твърдите християни и им казал: "Вие служите вярно на вашия Бог. Затова аз искам да имам само вас за свои служители, съветници и приятели, защото се надявам, че ще бъдете и на мен верни, както сте верни на вашия Бог! А вие - продължил той, като се обърнал към вероотстъпниците, - вие не можете да останете в моя дворец. Който изменя на своя Бог, няма да бъде верен и на своя господар".
          В днешно време ние срещаме много човеци, които твърдо се наричат християни. Но колко от тях биха останали предани към Христа във време на изпитание? Колко от тях не биха упрекнали Бога, ако ги сполети болест или материално разорение? В такива случаи голяма част от т.н. "християни" се отдръпват от Христа и търсят спасение при врачки, гадатели и др.
Девето Блаженство           В други случаи пък те просто изпитват неудобство да споделят че са вярващи и дори се притесняват да се прекръстят, оправдавайки се, че са попаднали сред неверници.
          Затова нека помним в Кого сме повярвали! Да не се срамуваме пред човеците от своя Спасител, а да Му бъдем предани до края на живота си! Изпълнени със страх Божи, нека смело да изповядваме вярата си! И Той, Който на кръст умря за нас, ще ни даде рано или късно, великия дар на Своята небесна милост, съгласно думите Си: "Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота" (Откр. 2:10)
          АМИН

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved