Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ДЕВЕТИ ЧЛЕН ОТ СИМВОЛА НА ВЯРАТА
Девети член на Символа на Вярата
Вярвам и в едната Света, Вселенска и Апостолска Църква

          В обикновения разговор ние наричаме Църква храма, където вярващите се събират на обща молитва и където се извършва св. литургия. Понятието Църква означава още и общество от вярващи, които образуват едно цяло и на които главата е Сам Христос. По-точно, Църквата е богоустановено общество от човеци, съединени с една православна вяра, с един закон Божий, с една иерархия и с едни тайнства. Тази Църква образува едно тяло Христово. Глава на Църквата е Сам Христос, душата на Църквата е животворящия Свети Дух, а членове на Църквата сме ние - православните християни. Църквата, основана от Господа Иисуса Христа е започнала да съществува от Деня Петдесятница, когато Светият Дух слязъл над апостолите. Веднъж слязъл над нея, Светият Дух вече не я е оставил никога. Той и сега обитава в нея и я ръководи. В Църквата и чрез Църквата вярващите получават Божията благодат и даровете на Светия Дух.
          Как трябва да се разбират думите: "Вярвам в Църквата"? Църквата има видима страна и невидима. Към невидимата страна на Църквата трябва да отнесем Божията благодат, която пребъдва в нея и я управлява. Към невидимата страна на Църквата трябва да отнесем още и небесната Църква, към която принадлежат всички починали в истинска вяра и покаяние православни християни и всички светии. Като казваме "Вярвам в Църквата", ние твърдо сме убедени, че Църквата Христова е още и на небето, където тя обединява всички умрели в истинска православна вяра светии и праведници и всички искрено разкаяли се грешници.
          Църквата, като установление Божие, е основана на земята, за да подготви вярващите за небето. Тя ще съществува вечно. Това е казал Сам Христос: "На тоя камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мат.16:18). Няма такава сила, която би могла да победи Църквата Христова и да прекрати нейното съществуване. Това е доказвала много пъти и историята. В първите векове на християнството - в епохата на най-страшни гонения, когато римските императори мислели, че ще унищожат и името християнин, Църквата най-много укрепва. Тя е непобедима, защото я защитава нейният Основател и Глава, Сам Господ Иисус Христос.
          Вярата в св. Църква ни задължава да я слушаме, да й се покоряваме и да не нарушаваме нейните заповеди и установления. Ние, членовете на Христовата Църква, трябва да се подчиняваме на нейните закони и да спазваме нейните установления, ако не искаме да станем мъртви членове и да отпаднем от нея.
          Ние вярваме в едната, света, съборна и апостолска Църква. Тя е една, защото един е Христос, Нейния Глава. Той е основал една Църква, а не много. Той е искал да въведе всички в една кошара. Той се е молил да бъдат всички повярвали в него едно (Йоан 17:21). Отпадащите от едната Църква сами се откъсват от спасителното тяло за своя погибел, като стават мъртви членове. Още от основаването на Църквата са се появили много еретици и разколници, но единството на истинската Християнска Църква се е запазило, по силата на Христовото обещание, до ден днешен. От едната изначална Църква са се отклонили католичеството и протестанството. Те са изневерили на вярата на древната и единна Православна Църква, понеже са възприели разни нови вероучителни особенности. Католичеството се е отделило от Православната Църква през XI век, а протестанството е възникнало през XVI век. В последствие протестанството се е раздробило на още много секти. Днес някой ги наброяват до 1000.
Девети член на Символа на Вярата           Православните християни трябва да помнят, че те са членовете на едната, света, вселенска и апостолска Църква и че вън от нея те не могат да водят правилен духовен живот и ще погинат. Вън от Православната Църква няма спасение. Само в Православната Църква се пази напълно неповредено учението на Господа Иисуса Христа, което ни е предадено чрез апостолите в Новия Завет и което се съхранява още и в Свещеното Предание, за което знаем от църковните молитви, от древните Църковни обичаи и от творенията на светите отци и учители на Църквата.
          Св. Църква се нарича една, макар че се състои от две половини - земна и небесна. В небесната и в земната Църква действа един и същи Божи Дух и се изпълнява една и съща воля Божия.
          Общението между земната и небесна църква също говори за тяхното единство. Това общение се чувствува особенно силно в божествената литургия, когато свещеникът при извършване на св. проскомидия споменава от небесната Църква Майката Божия, всички светци и всички покойни християни, а от земната Църква - имената на живите. Всеки православен християнин чувства връзката си с небесната Църква, когато се моли на св. Богородица и на светиите. Бог е дал на избранниците Си от небесната Църква чудотворна сила и благодат да помагат на ония от земната Църква, които с вяра и усърдие призовават тяхната помощ.
          По-нататък в Символа на вярата, Църквата се нарича света. Светостта е несъединима с греха, тъй като тъмнината не може да се слее със светлината. Светостта предполага безгрешност. Църквата като света няма в себе си нищо греховно, никаква сквернота или порок (Еф. 5:25-27). Тя е света, защото е осветена от Иисуса Христа чрез неговото учение, чрез неговите молитви, чрез неговите страдания. Църквата се нарича още света и затова, че нейните членове са призвани да бъдат свети. Ние виждаме, че към тая света Църква не принадлежат само светци, но и грешни люде. Съгрешаващите, които се очистват с истинско покаяние, не пречат на Църквата да бъде света. Чрез покаянието си те се окъпват в благодатта, която е в Църквата, и по непостижим начин стават сами свети. Христос не е дошъл да призове праведници, но грешници към покаяние.
          В Символа на вярата Църквата се нарича още и вселенска. Това значи, че тя събира вярващите от цялата земна шир и че тя е пръсната по цялата земна шир. А земна шир на църковен език често се нарича вселена. От тук - вселенска, т.е. разпространена по целия свят. Сам Господ Иисус Христос е казал на своите ученици: "Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари" (Марк. 16:15). Апостолите изпълнили завета на Спасителя. И днес ние виждаме православни християни буквално из целия свят.
          Църквата Христова не предпочита една народност пред друга. Тя включва в себе си вярващите от всички народи, съсловия, раси и възрасти. Тя не отхвърля никого, освен оногова, който нея отхвърля и с това сам отлъчва себе си от нея.
          Тя не е ограничена и по време. Прибира в себе си вярващите от всички времена. Нейната всеобхватност се простира не само от Христа напред, но и от Христа назад. Тя включва освен новозаветните вярващи, още и всички вехтозаветни праведни души от Адам до св. Йоан Кръстител, заради които възкръсналият Христос слезе в ада, за да ги изведе от там в царството небесно. Църквата обхваща и живите, и покойни свои членове. Над нейната съборност и смъртта няма власт. Тя ще съществува вечно, защото няма сила, която да прекрати нейното съществуване (Мат. 16:18).
Девети член на Символа на Вярата           Църквата се нарича още и апостолска, защото цялото учение на вярата, всички правила на благочестието, Светата Църква е приела от апостолите, които на свой ред са получили всичко това от Иисуса Христа. На Петдесятница Светият Дух слязъл над апостолите и пребъдвал оттогава всякога с тях. А те като възлагали ръце над своите приемници - епископите и свещениците - преподавали им от своя страна благодатта на Светия Дух. Оттогава, по пътя на ръкоположението, чак до наши дни, тази благодат минава върху новоръкополаганите приемници на апостолските приемници, и така ще бъде до свършека на света. Това верижно преподаване благодатта на светия Дух в Православната Църква чрез ръкополагане се нарича апостолско приемство.

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved