Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ДЕВЕТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД И ГРЕХОВЕТЕ ПРОТИВ НЕЯ

Девета Божия заповед "Не лъжесвидетелствай против ближния си"
(Изх.20:16)


          Православният християнин, който вярва в Бога и служи на истината, не бива да я заменя с лъжата, която пък от своя страна произхожда от дявола.
          Езикът трябва да бъде оръдие на правдата и истината, а не инструмент на лъжата. Бог ни е дал най-различни дарби за да си служим с тях за добро, а не за зло. С ръцете си например човек трябва да работи, да твори, а не да краде и убива. Също така с езика си човек трябва да говори полезни и Богоугодни неща, а не да лъже.
          В деветата Божия заповед се забраняват всякакъв вид лъжи. Сега ще разгледаме най-пагубните мажду тях. На първо място ще се спрем на лъжесвидетелството, тъй като то се има предвид в деветата Божия заповед.
          Лъжесвидетелството е такъв грях, при който човек, изправен пред съда или пред по-висшестоящи служебни лица, които го разпитват, за да се доберат до истината, или дава съзнателно неверни показания във вреда на някого, или се оплаква лъжовно от някого. Лъжесвидетел е следователно всеки, който знаейки истината и заклевайки се, че ще я каже, я скрива и изопачава, или направо посочва лъжата като истина. В лъжесвидетелство може да изпадне не само призованият в съда като свидетел, но и обвиняващият, когато несправедливо повдига срещу някого съдебно преследване, както и обвиняемият, когато с лъжи и измислици търси да се защити.
          Различни са поводите за лъжесвидетелство при хората. Едни изкривяват съвестите си от корист, желаейки или да не загубят, или да спечелят. Други лъжесвидетелствуват ръководени от своята страст да си отмъстят, трети поради засегнато честолюбие, четвърти от страх и др. Но каквито и да са по своята разновидност греховните подбуди на призованите да свидетелствуват, те не извиняват лъжесвидетелството като грях.
          Словото Божие ясно говори: "Който оправдае нечестив и който обвинява праведен - и двамата са гнусота пред Господа" (Прит. Сол. 17:13). "Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, не ще се спаси" (Прит. Сол. 19:5)
          Друг тежък грях срещу деветата Божия заповед е лъжата. Лъжесвидетелството е лъжа при разпит, а лъжата е лъжесвидетелство в обикновения живот. Но и в единия, и в другия случай имаме грях пред Бога, Който е навсякъде, всичко вижда и всичко знае. Лъжата е под достойнството на човека, като венец на Божиите творения. Ето защо ние не бива да лъжем по никакъв повод. Не трябва да лъжем и тогава, когато според нашата преценка това не пречи на някого. В този смисъл не съществуват т.н. "бели лъжи", както някой се опитват да оправдават. Щом е лъжа, тя е черна, тъй като тя идва от черния дух на злото.
Девета Божия заповед           Мнозина оправдават лъжите си със затруднените обстоятелства в които се намирали и които ги принуждават да лъжат. Те уверяват, че били против лъжата по принцип, но оневиняват всяка своя така наречена лъжа "по необходимост". В Словото Божие обаче няма оправдание за този вид лъжи. Никъде там не е казано: "Не лъжи, освен ако се налага!" Напротив, заповедта на Господа е ясна и категорична, че не бива никак да лъжем. Св. ап. Павел говори: "Като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму" (Ефес. 4:25). Ако Словото Божие позволяваше да се лъже в някой случаи, помислете си какъв опасен бент би се отприщил чрез нея. Всеки би могъл да оправдае своята лъжа като крайно необходима. Всеки би твърдял, че тъкмо сега при тези обстоятелства, тя се е налагала за да се избегнели много неприятности. Друг е въпросът, когато трябва да спасим някого от смърт или от друга смъртоносна беда, която би го сполетяла, ако би се казала неблагополучната за него истина. Например майката на едно семейство е тежко болна вследствие на мъчително раждане. Бебето е в другата стая и е на умиране. Лекарите заявяват, че всяко вълнение може да коства живота на майката. Бебето умира. Майката пита как е то. Истината би я убила. Трябва ли да й се каже самата истина? В такива случаи човек трябва да прояви такт и мъдрост, за да не постъпи глупаво, защото глупавото постъпване е грях.
          Помислете си: едно непредпазливо казване на истината кого би ползвало в случая? То само би отнело живота на майката и цял живот би измъчвало съвеста на онзи, който й е казал истината и чрез това е станал неин неволен убиец. Господ Иисус Христос казва: "бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби" (Мат. 10:16).
          Няма да бъде пълна беседата ни върху деветата Божия заповед, ако не засегнем, макар и накратко въпроса и за клеветата.
          Докато лъжата е изопачаване на истината с греховна цел, клеветата е разпространение на лъжи за ближния с желание да бъде той очернен и оплют. Първият клеветник е дявола. Самата дума дявол значи на български език клеветник. Дяволът клеветеше праведния Иов пред Бога, говорейки, че Иов е богобоязлив само затова, защото Бог го обсипва с милостите си (Иов 1:9-11). Дяволът и до днес клевети, като внушава лъжливи подозрения в хората един към друг, като ги настройва неоснователно един против друг и като възбужда чрез всичко това вражди и раздори между тях. Който от човеците обича клеветата, той по думите на св. Йоан Златоуст служи на дявола, тъй като подражава на неговите дела. Св. Йоан Лествичник разказва, че в някой си манастир един брат оклеветил пред игумена. Последният, който бил много мъдър човек, веднага заповядал да изгонят от манастира клеветника, казвайки че не трябва да се допускат два дявола - видим и невидим. Така е постъпил и св. Давид, като е прогонвал от себе си всеки, който тайно клевети против ближния си (Пс. 100:5).
Девета Божия заповед           Възлюбени в Господа братя и сестри,
          В днешни дни лъжесвидетелството, лъжата и клеветата почти навсякъде ни съпътстват. Всички ние малко или много сме пострадвали от тях. Деветата Божия заповед масово се нарушава, защото много човеци си мислят, че лъжата и клеветата са по-леки грехове от убийството например. От гореизложената беседа обаче е видно, че няма малък или голям грях, защото на пръв поглед една безобидна лъжа или клевета може да направи така, че от нея да следва и убийство. Нека всекидневно да се молим Богу да ни предпазва дори и от помисли за лъжесвидетелство, лъжа и клевета, като помним наставлението на премъдрия Иисус Син Сирахов "За думите си направи теглилка и мярка, а за устата си - врата и ключалка" (Иис. Сир. 28:29-30).
          АМИН

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved