Православни ценности - Варна
ГЛАВНА
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
ХРАМ "СВ ПРПМЧК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ"
ЗА КОНТАКТ
СТАР САЙТ ДО 2016 Г
ОСМИ ЧЛЕН ОТ СИМВОЛА НА ВЯРАТА
Осми член на Символа на Вярата
И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда,
Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина,
и Който е говорил чрез пророците"

          Трета поредна беседа продължаваме коментара за началото на втората част от Символа на вярата. Нека отново припомним, че тя започва с изповядването на нашата вяра в Божественото достойнство на Светия Дух и че е съставена на Втория вселенски събор през 381 година.
          Днес ще разкажем за спасението ни, за усещанията, които истински вярващият човек изпитва като дарове от Светия Дух.
          Според всички светци, които опитно са узнали неописуемата радост в пребъдването на душата в Светия Дух, целта на човешкия живот на земята е да придобие най-висшето духовно благо - Духа на истината. Без неговата помощ ние не можем да познаем нито истината за себе си, нито истината за Бога, нито смисъла на нашето земно съществуване. Душата ни е създадена за пълнота и блаженство. Те се постигат чрез Светия Дух.
          В житието на Свети Серафим Саровски има един поучителен случай: Един високообразован и искрено религиозен човек, Мотовилов, посетил Свети Серафим Саровски в пустинната му колибка и побеседвал с него за целта на християнския живот. Двамата разговаряли на открито през зимата, всичко било потънало в сняг.
          Гостът попитал как може да узнае, че се намира в благодатта на Свети Дух. Светецът се помолил, хванал посетителя си здраво за плещите и му казал, че и двамата се намират в Божия Дух. Защо не гледаш в мене, попитал Свети Серафим. Мотовилов му отговорил, че не може да гледа, защото от очите на светеца се сипели мълнии. Вашето лице стана по-светло от слънцето и очите ми ослепяха от болка, добавил гостът.
          Тогава Свети Серафим обяснил, че Господ го е удостоил с телесните си очи да види слизането на Светия Дух.
          Гледайте просто и не се бойте! Господ е с нас, казал светецът.
          После попитал какво чувства Мотовилов. А той му казал - необикновена приятност, такава тишина и мир в душата си, че не мога да изразя това с думи. После светецът пак задал същия въпрос. Необикновена сладост, бил отговорът. И какво още? Необикновена радост в цялото си сърце, възкликнал обикновеният човек. Мотовилов добавил, че чувства и необикновена топлина и невероятно благоухание. А било зима.
          Всички тези дивни усещания са дарове на Светия Дух.
          Бог иска да се спасят всички хора, да стигнат до познаване на истината. Бедата е, че хората не искат това. И понеже сме създадени със свободна воля и Той зачита това, ние можем да решим по какъв път да вървим. Някои упорито се противят, не искат да се обърнат към Бога. Това е грях срещу Светия Дух. Евангелист Матей пише, че Той не се прощава нито в този, нито в бъдещия век.
          Не всички християни остават верни на православната си вяра. За пари, почести или поради незнание и слабост мнозина тръгват към инославието, към секти, източни учения и практики. Те трябва да знаят думите на Свети Апостол Павел: "Който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде"(Гал. 1:9).
          Какво е нашето поведение? Верни ли сме на православната ни вяра, умеем ли да се борим с изкушенията, подмамваме ли се по лъскавината или сензационността на чужди послания? Въобще, замисляме ли се накъде върви светът, кой се мъчи да ни ръководи?
          Вярно е, че твърде трудно се постига добродетелността. Вярно е, че човек има склонност да греши. Но ако решим въпреки ленивостта си да се променим, да се стремим да вършим добро, да говорим добро, да мислим добро, усилията ни не ще останат напразни. Човек не може всичко сам да постигне. Във всички случаи му е необходима помощта на Господа. А когато врагът на спасението, пороците, изкушенията поставят препятствия по пътя към чистата духовност, какво да правим? Да се молим с дълбока, проникновена вяра да получим благодатта на Светия Дух. Но има и още. На практика, на дело трябва да покажем вярата си. А това означава във всекидневието си да се водим от християнските добродетели.
Осми член на Символа на Вярата           "Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява" (Филип. 4:13), казва за наша поука Свети Апостол Павел. Но освен молитвата, думите, са необходими истински, непрекъснати усилия на волята. Така тръгваме към спасението.
          Православният християнин трябва да се моли на третото лице на Света Троица: "Царю небесни, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Блаже, нашите души. Амин."
          Помощта на Светия Дух се дава на вярващите чрез светите тайнства, извършвани в Светата Православна църква.

Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2017 "Православни ценности" All rights reserved